Няма как да си поставяме цели за декарбонизация и за зелена трансформация без минната индустрия, казва Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД и изпълнителен директор на „Асарел Инвестмънт“ ЕАД. През 2022 г. той стана първият българин и първият мениджър на минна компания в света, който беше награден от Глобалния договор на ООН в Ню Йорк като пионер по целите за устойчиво развитие (SDG) в областта на дигиталната трансформация. Работи в „Асарел-Медет“ от 2001 г. Постъпва като експерт по продажби и хеджиране, а след това израства като мениджър на отдел, директор „Корпоративно развитие“ и председател на Управителния съвет на компанията. Чрез семейната фондация „Лъчезар Цоцорков“ финансира инициативи в областта на образованието, културата, здравеопазването и закрилата на децата.
– Какво е състоянието на минерално-суровинната индустрия в България в ситуация на геополитически кризи?
– Изминалата 2022 г. изправи минния бранш пред сериозни предизвикателства. Тъкмо се бяхме успокоили от кризата с коронавируса, когато избухна войната в Украйна. Минерално-суровинната индустрия е свикнала да работи и в условия на кризи, но няма как да си подготвен да реагираш в случай на война, и то на толкова близко разстояние до нас. Опитът, който имаме, ни помогна да се справим с рисковете и да не допуснем нарушени вериги на доставки.
Конкретно за „Асарел-Медет“ АД 2022 г. беше успешна, макар и доста трудна година. Благодарение на всеотдайната работа и професионализма на нашия сплотен екип от работници, специалисти и мениджъри преодоляхме всички трудности. Запазихме нашия инвестиционен темп и вложихме 73 млн. лева по седемте ни фирмени програми за устойчиво развитие. От тях 53 млн. лева бяха за изпълнението на стратегическите проекти за модернизация по програмата „Качество, производителност и себестойност“. Останалите средства обезпечават изпълнението на годишните програми „Подобряване на здравословните и безопасни условия на труд“, „Екология“, „Енергийна ефективност“, „Развитие на минерално-суровинната база“, „Развитие на човешкия капитал“ и „Корпоративно развитие“. Като инженерно постижение се гордеем с дейността по Циклично-поточната технологична линия за откривка, която беше преместена на разстояние от близо 2 км, при денивелация на терена от 50 м. Говорим за съоръжение колкото една 5-етажна жилищна сграда. Отново искам да благодаря на всички колеги и на партньорите ни за работата по този уникален за историята на компанията проект.
– Възможна ли е зелена трансформация без миннодобивната промишленост?
– Да си задаваме въпроса дали може да има зелена трансформация без добивна промишленост е като да се питаме възможен ли е живот на Земята без достатъчно кислород в атмосферата. Няма как да си поставяме цели за декарбонизация и за зелена трансформация без минната индустрия. Както се казва, металите не растат по дърветата, а за да се превърне един минерал в литий за електромобили или един камък в меден проводник за ветрогенератори, соларни панели или кабели за електричество, трябва да се измине един много дълъг път. Той започва с геоложки проучвания, преминава през капиталоемко и сложно строителство и завършва с преработката на металния концентрат и производството на крайния продукт. За въвеждане в експлоатация на едно ново находище е необходим период от 10–15 години в най-добрия случай, а на глобално ниво вече има изоставане при геоложките проучвания и откриването на нови мини.
– Кои са предизвикателствата пред миннодобивната индустрия днес?
– Най-голямото предизвикателство пред нашия бранш е да отговорим на повишените обществени очаквания и да развиваме минен бизнес от ново поколение. А това става, когато продължим да сме иновативни и да мислим за бъдещето с грижа за хората и природата. У нас все още трябва да преодоляваме остарели и неверни стереотипи за нашата индустрия, но промяната вече се случва.
Хората виждат инвестициите в модернизация на производството, които и „Асарел“, и другите компании от бранша правят. Миньорите на XXI в. са с лаптопи, таблети и дронове, а не с кирки, лопати и кафез с канарче, което да се „грижи“ за безопасните условия на труд. Смятам също, че е крайно време нашият бранш да извади на дневен ред работата по Националната стратегия за развитие на минерално-суровинната индустрия. Тя беше приета през 2015 г. и оттогава почти нищо не се случва за реализиране на начертаните с нея стратегически цели и политики за устойчиво развитие на бранша. А и последните години промениха коренно ситуацията – Европа осъзна необходимостта да бъде суровинно независима, а като предизвикателство имаме глобалните цели за устойчиво развитие. Неслучайно прогнозите на експертите са, че до края на това десетилетие светът ще изпитва недостиг на метали на фона на глобалното изоставане в новите геоложки проучвания. Конкретно за България това може да създаде много нови възможности за развитие.
– Как страната ни може да се възползва максимално и да бъде водещ играч на европейските и световните пазари?
– За съжаление, ние сме богати, но на бедни находища. Въпреки това можем да имаме по-силна роля на европейските пазари, като проучваме своя геоложки потенциал, инвестираме в растеж и висока добавена стойност за икономиката на страната. Затова на първо място е нужна държавна политика за осигуряване на суровинната независимост на страната и визия за подкрепа на сектора. Това ще даде кураж на инвеститорите, че в България ще осъществяват успешно своите проекти в предвидими срокове.
На бизнеса у нас са нужни политическа стабилност, нормативна сигурност, визия за развитие и решимост.
От своя страна развитието на индустрията ще създаде стабилност и възможности за по-добро и балансирано регионално развитие. Всеки може да види примери за това не само в Панагюрище, но и в други общини. От няколко години го виждаме и в Брезник, където оперира дъщерното ни дружество „Трейс Росирсиз“. Според проучванията на Института за пазарна икономика Брезник е сред общините с най-висок ръст на работните заплати през последните 5 години. Това е резултат от инвестициите там и от ефекта при доставчиците и свързаните дейности, по-конкретно в сферата на строителството.
Венцислав Савов.
Източник: manager.bg
