Начало Без категория СЪЗЕРЦАНИЯТА НА ХУДОЖНИЧКАТА ОЛГА БРАДИСТИЛОВА. ИЗЛОЖБА – ЖИВОПИС В ИСТОРИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ –ПАНАГЮРИЩЕ

СЪЗЕРЦАНИЯТА НА ХУДОЖНИЧКАТА ОЛГА БРАДИСТИЛОВА. ИЗЛОЖБА – ЖИВОПИС В ИСТОРИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ –ПАНАГЮРИЩЕ

118
0
СПОДЕЛИ

На 3.10. 2023 г. се навършват 115 години от рождението на художничката Олга Брадистилова. По този повод в изложбената зала на Историческия музей – гр. Панагюрище е подредена ретроспективна изложба – живопис, която включва картини на художничката от фонда на музея.

Картините са постъпили в музея като дарение от нейния брат Виктор Брадистилов след смъртта на художничката, която, макар и родена в Стара Загора (1908) винаги се е чувствала панагюрка. Родителите ѝ са панагюрци. Баща ѝ, Стою(Стойо) Брадистилов е генерал-майор, герой от Балканските войни и с голям принос за развитието на Българската армия.

Показаното в изложбата е малка част от богатото творчество на Олга Брадистилова, по-голямата част от което се намира в музеи и частни колекции в чужбина, предимно в Италия. Но и това, което виждаме в експозицията, е красноречиво доказателство за майсторството на художничката да рисува и портрети, и пейзажи, и натюрморт.

Картините отразяват не само усет за цвят, светлина и сянка, но търсят вътрешното състояние на обекта. Поредица от портрети на жени ни огряват с нежност, копнеж, душевно богатство, светлина. Вгледайте се в очите на „Жена с медальон“, „Портрет на стара жена“, „Съзерцание“, портретите на Райна Райкова, Майда Бурова, Рада Стоянова, Ани Белопитова, Невена Футекова, Мария Касабова – колко благородство, женственост и вътрешна сила, които откриваме и в автопортрета на самата художничка. Съзнателно подбрани или не, образите от картините на Олга Брадистилова са далеч от външен блясък и суета, както самата авторка страни от суетата на светския живот в София и Рим, където на два пъти пребивава по няколко години. Двете актови картини „Малко голо тяло 1“ и „Голо тяло легнало“ излъчват нежност, вглъбеност, спокойствие и финес. Същата нежност и финес виждаме и в картините на различни цветя, които художничката обича да рисува. Могат да се видят „Гладиоли“ 1, „Гладиоли“ 2 , „Гладиоли с лимони“ и др. Пейзажите на Олга Брадистилова са друга част от творчеството ѝ, която също намира място в експозицията. Дали рисува жива природа („Планинска река“) или градски пейзажи, тя не се интересува от динамиката на човешкото присъствие, а от вътрешната хармония и същина на обекта на изображение. В приглушената светлина на „Площад Св. Петър“ в Рим“, „Улица в Рим“, „Италиански пейзаж“ 1 и 2 са застинали в миг на тишина и съзерцание.

Олга Брадистилова се изявява и като поет – пише стихове на български и италиански, има и издадена стихосбирка „Песни за ближния“ (изд. „Хемус“, 1942). Книгата може да се види във витрината с различни награди, между които и орден Св. св. Кирил и Методий“, медал и Удостоверение за присъждане званието „Академик на Римската академия „Тиберина“от 1972 г., златен и сребърен медали от изложби в Рим и Милано, Удостоверение за почетно членство в златния легион – международна организация на изкуствата в Рим от 1974 г., кдето българската художничка е в компанията на световни имена като Салвадор Дали. За жалост, Олга Брадистилова и до днес е позната само на специалистите-изкуствоведи. Витрината е отделен акцент в композицията на изложбата.

В Панагюрище талантливата художничка и поетеса е почетена с барелеф в алеята на бележитите панагюрци.


Изложбата е открита за посещение от 04.09. до 13. 10. 2023 г.

 

Олга Брaдистилова е родена на 3 октомври 1908 г. в гр. Стара Загора в семейството на генерал лейтенант Стою Брадистилов. Родът й произхожда от Панагюрище. Завършва Държавната художествена академия (1923 -1929) при проф. Стефан Иванов и Борис Митов. Член на Дружеството на независимите художници (1931). Първата й самостоятелна изложба е през 1933 г. Пребивава общо шест години в Рим, Италия (1934 – 1936; 1939-1942), където специализира живопис. Член е на Международната академия на изкуствата „Тиберина“ в Рим.

Работи в областта на портрета, пейзажа, натюрморта. Пише стихове, печатани в сп. „Завети”, в. „Литературен глас” и др. Авторка на книгата със стихове „Песни за ближния” (1942). Участва активно в национални изложби и по времето на социализма. Носителка на много български и международни награди. Умира на 21 септември 1981 г. в София.