През 2024 г. се навършват 180 години от рождението и 115 години от смъртта на Деян Белишки – главен шивач на панагюрските въстаници по време на Априлското въстание.
Деян се ражда през 1844 г. в семейството на панагюрския сапунджия Нено Белишки . Успешно завършва местното килийното училище на даскал Петко Матеев Чоджума. Едва 12 – годишен баща му го завежда в Копривщица да изучава шивашкия занаят при абаджията Дойчо Искрьов. След седем години усърдна работа Деян умело борави с иглата и ножицата, и решава да замине за Цариград, където записва теоретически и практически курсове по модно шивачество при арменеца Текуш Терзиян. Не след дълго, новопроизведеният майстор отваря собствена шивачница в турската столица, паралелно с това развива и търговия с български и чужди платове.
Въпреки дългото времето прекарано далече от Панагюрище през 1866 г. Деян Белишки построява къща в родния си град, в която по-късно намира убежище Левски при едно от посещенията за подготовка на бъдещата революция.
След девет години работа в Цариград Белишки се завръща окончателно в Панагюрище през 1871 г. и се установява в града като модерен шивач. За първи път в неговата работилница панагюрци виждат крачна шевна машина, ютия с коминче, ръчна газена лампа, копчило за изработване на копчета, стенен часовник с топуз и други новости. Трудно възприемат съгражданите му модерните „френски” дрехи които той шие, но въпреки това не се отказва и успява да направи някои революционни промени в традиционното облекло. На жена си за сватбата той изработва първия къс жакет, наречен „бонджур”- празнична, горна дреха от черен европейски плат украсен със скъпи черно боядисани кожи. Тази дреха толкова се харесала на панагюрки, че скоро станала част от традиционното празнично облекло, заедно с гъсто надипления женски сукман – „бръчник”.
Деян Белишки членувал в местното Братско заемателно дружество, където освен проблемите на кредитната кооперация се разисквали и комитетски въпроси. Включва се активно в подготовката на въстанието. Избран е за главния шивач на въстаническите униформи, които изработва с помощта на Христо Киндилов и Ненко Яков – също френктерзии и други квалифицирани майстори. Шивачите работели предимно през нощта или в тайни работилници. Деян Белишки посещавал домовете на по-главните съзаклятници, скроявал дрехите им, след което ги ушивал в шивачницата. Лично изработил въстаническата униформа на войводата Бенковски, описана от летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов: „Воеводските дрехи, с които Бенковски извиквал възхищението на народа се състояли от горна част от зелен шаяк, с червена яка и жълти копчета, бели тесни беневреци, също от шаяк, с тънки сърмени ширити отстрани и високи ботуши над коленете“.
Бенковски му възлага да скрои и съшие Главното въстаническо знаме на IV-ти революционен окръг. Когато е готово е предадено на посветената в революционното дело учителка Райна Попгеоргиева – Райна Княгиня, за да извеза заветните думи „Свобода или смърт” и гордия български лъв стъпил върху османския полумесец.
След потушаване на въстанието на 30 април 1876 г. Белишки е арестуван и заедно с други панагюрци е откаран в Пловдив. В затвора престоява три месеца – бит, изтезаван, тормозен и накрая – осъден на смърт. От затвора Деян Белишки излиза след дадена обща амнистия. Връща се в Панагюрище, но намира имота си разграбен, а дюкяна – унищожен. След Освобождението е напълно разорен. Отдава се на своя занаят, за да може да изхранва семейството си, но едновременно с това отделял и средства за възстановяване на опожарения роден град.
Въпреки влошеното си здравословно състояние и неспирната работа патриотичния и родолюбив дух на Деян Белишки не е сломен. Взима активно участие в обществения и политически живот в Панагюрище. През 1885 г. помага в организирането на съединиската акция, която започва на 2 септември в Панагюрище и завършва на 6 септември в Пловдив, с обявяване Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Главният шивач на панагюрските въстаници Деян Белишки умира на 6 март 1909 г. в Панагюрище
Източник: Исторически музей – Панагюрище
