Законоустановената възраст за достъп до хазарт официално е 18 години. Въпреки това хазартът е твърде достъпен за нашите деца – през игри на устройствата, игрите с карти, лотарийните билети… По телевизията вървят реклами за хазарт и спортни залагания. Децата могат също да залагат, без реални пари наистина, на смартфона и в различни приложения. В много от игрите, които родителите приемат за безобидни, има хазартно съдържание. Известни хора, икони, обясняват, че хазарта е забавен, вълнуващ начин за лесни печалби. Онлайн хазартните забавления изпращат съобщения и създават чатове, за да насърчат играта с приятели и правенето на залози. Направени са така, че играчите да печелят бързо и много в „пробен режим“, така че да им създаде илюзията, че е така и при истинските залагания. Подрастващите започват да вярват, че това ще продължи и когато играят и с реални пари. Започва да смята, че това е умение, което могат да изградят. Не бива да забравяме, че при всяка зависимост има елемент на неудовлетворени човешки потребности… И така децата попадат в лапите на залаганията.
Как да предпазим детето си?
Децата в основен курс вече могат да разберат хазарта, дори и ниската вероятност за печалба, ако съумеем да им я представим. Можете да им обясните че, за да съществуват хазартните компании са създадени така, че винаги печелят повече отколкото плащат на комарджиите.
Насочете вашето дете към дейности, които ще му помогнат да се справи със скуката, да се чувства добре в кожата си и да се забавлява и да релаксира.
Разбира се, децата не бива да виждат как родителите им играят – на покер машини, трият лотарийни билети или пускат тото. Колкото по-рядко виждат подобни дейности, толкова по-малко вероятно е да развият нагласа към тях. Струва си да се замислим дори над „хазартния“ си език ( „ На бас, че…“ , „Обзалагам се , че не можеш да направиш 10 лицеви“) и колко често присъства в комуникацията ни.
Постарайте се потребностите на детето ви като свързаност с другите, себеизразяване, зачитане да бъдат удовлетворени.
Рискови фактори:
- Положителното отношение към хазарта ( прозира в реплики като „Какво лошо има“, „Поне не се друса“ и др.);
- Наличие и на различни рискови поведения – конфликтност, употреба на тютюн, алкохол и други наркотици;
- Проблеми в училище или в семейството;
- Родител с хазартен проблем или рисково поведение.
Предупредителни сигнали:
- Различия в сумите, с които детето разполага, липси на пари или заеми от близките;
- Промени в съня, уморяемостта и настроението, раздразнителност;
- Лош успех или отсъствия в училище;
- Промени в приятелството, хобитата, предпочитанията;
- Либерални нагласи към хазарта, посещения на интернет сайтове за покер или свързани със залагания, спортни резултати с фокус към коефициентите;
- Потайност, отричане на такъв проблем.
Нека не забравяме, че хазартът може да създаде трайна зависимост със загуба на контрол над поведението, психично разстройство и патологични последствия. Като при всяка зависимост лечението и измъкването от нея е тежък и сложен процес, свързан с продължителна работа със специалисти на цялата семейна система и дълъг процес на психотерапия.
Ако изградим у детето умения да използва здравословно екраните и да се самоконтролира, то ще знае и други начини да избяга от скуката и за него хазартът ще е по-малко притегателен.
Евгения Загорска – психолог, психотерапевт и секретар на МКБППМН към община Панагюрище
