Българските 15-годишни ученици са с по-ниски очаквания за завършване на висше образование спрямо връстниците им по света според ОИСР
„Целта ни е да дадем важни аргументи на експертите, които изготвят образователните политики, на академичните среди и неправителствените организации, така че да постигнем устойчива промяна и темата за социално-емоционалните умения на нашите младежи да влезе в класните стаи“. Това каза Димитър Цоцорков – учредител и член на Управителния съвет на фондация „Лъчезар Цоцорков“ при откриването на престижния форум „Овластяваме новото поколение“ на 26 април в София. На него бе представен глобалният доклад „Социални и емоционални умения за по-добър живот“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Проучването е проведено сред 15-годишни ученици през 2023 г., като обхваща 20 страни на 4 континента. Фондация „Лъчезар Цоцорков“ обезпечава участието на България в него, а партньор на проекта е Министерството на образованието и науката.
Форумът беше открит от вицепрезидента Илияна Йотова, която посочи, че домакинството на страната ни е белег на поне три неща – на заслуженото доверие към фондация „Лъчезар Цоцорков”, на авторитета на българската образователна система и на оценката, която България е получила по пътя към своето пълноправно членство в ОИСР, което очакваме до края на 2025 г. Вицепрезидентът призова да изградим гъвкава образователна система, която отчита реалните потребности на учениците, а министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков подчерта колко важни в този процес са инвестициите в развитието на учителите.
Димитър Цоцорков сподели, че проф. Лъчезар Цоцорков, чието име носи фамилната фондация, е умеел да вдъхновява хората и е вярвал, че здравата ценностна система е основа за благополучието на отделния човек, за успеха на бизнеса и за изграждането на един по-добър свят. В дискусията за важността на социално-емоционалните умения участваха още Робърт Добле от филантропската мрежа „Портикъс”, изпълнителният директор на BESCO – Българска предприемаческа асоциация Добромир Иванов и Дарина Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.
За пътя на изводите от проучването до класните стаи говориха ресорният заместник-кмет на Хелзинки Йоахана Лаисаари, проф. Ракел Tейшейра от Бразилия, д-р Стефани Джоунс от Харвардския университет и Мила Иванова от фондация „Заедно в час“. В темата за образователните политики участва Красимир Вълчев, председател на Парламентарната комисия по образование и наука, а видеообръщение отправи първата дама на Украйна Олена Зеленска.
„Социално-емоционалните умения са ключови за академичния успех и за житейското благополучие на младежите“, подчерта проф. Андреас Шлайхер – директор на образователния департамент на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който представи глобалното проучване. Данните конкретно за България бяха обявени пред медиите от Йоана Маринова, изпълнителен директор на фондация „Лъчезар Цоцорков“. Тя подчерта, че младежите с развити социално-емоционални умения постигат по-добри академични резултати, изграждат по-добри взаимоотношения и постигат по-високо ниво на благополучие.
Какво показват резултатите за България
Българските 15-годишни ученици спрямо връстниците им по света
Целта на изследването е да даде поглед върху това как социално-емоционалните умения (СЕУ) благоприятстват за повишаването на постиженията и успешната реализация на младежите.
За разлика от PISA, фокусът на изследването не е да сравнява образователни постижения на ученици от различни държави, но въпреки това, чрез анализ на резултатите си спрямо други държави, България може да приоритизира области за подобрение.
Социално-емоционални умения и академичен успех
В България 71 процента от 15-годишните очакват да завършат висше образование, а 45 процента очакват да имат управленска позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. И двете очаквания са под средното ниво в проучването спрямо другите държави (съответно 84% и 57%).
У нас високите оценки по математика, български език и литература, и изобразително изкуство, музика са директно свързани със социално-емоционалните уменията за прогресивност, отговорност, сътрудничество и самообладание, показва изследването.
Социални неравенства и социално-емоционални умения
Най-много изпъкват социалните неравенства сред 15-годишните ученици, които в България са най-изразени в сравнение с другите държави. Както и при академичните постижения, социално-икономическият и културният статус на учениците оказват сравнително голямо влияние и върху развитието на социално-емоционалните им умения.
„Ако искаме да напредваме като общество трябва да преодолеем тези неравенства, като обърнем внимание на училищата с ниски академични постижения, да повишим шансовете на тези деца и в същия процес да подкрепим, и техните учители“, заяви Йоана Маринова.
Ангажираност към образователния процес
В България 65 на сто от 15-годишните ученици са закъснявали за училище поне веднъж през последните две седмици преди провеждането на проучването, което е над средното за връстниците им в останалите държави (48 на сто). У нас 45 на сто от учениците са пропуснали учебни часове, при средно 29 на сто от анкетираните. Резултатите от изследването показват, че ученици с по-високи нива на социално-емоционални умения по-рядко закъсняват и отсъстват от училище.
Едновременно с това процентът на учениците, които изразяват притеснения, свързани с тестове или училищни задачи и домашна работа, е между 5 и 10% по-нисък от останалите държави, което до известна степен се дължи на по-ниската ангажираност в учебния процес.
Извадката от учениците в профилирани гимназии у нас обаче показва, че нивата на тревожност при тях са по-високи. Това оказва влияние върху тяхното благосъстояние и социални взаимодействия. Факторите, като силен академичен натиск и конкуренция, в профилираните гимназии могат да изострят симптомите на тревожност.
„Ангажираността на учениците зависи от осигуряването на подкрепяща училищна среда, която им дава чувство за принадлежност, изгражда връзки между родители, учители и общността в която живеят децата. Когато връзката между училището и общността е нарушена, виждаме ниски резултати. Има пряка връзка между ангажирането на родителите и въвличането им в образователните процеси и академичният успех на учениците. Включването на родителите и общността в образователните процеси е „запазена марка“ на успешното училище“, каза Йоана Маринова.
Вредни навици
15-годишните ученици в България по-често проявяват нездравословно поведение и вредни навици, в сравнение с връстниците им от други държави по отношение на пушене на цигари, пиене на алкохол и нередовно хранене. В България 40% от 15-годишните ученици съобщават, че са пушили цигари или са опитвали алкохол поне веднъж в живота си, което е над средното в проучването (17%). В България 47% от 15-годишните не закусват през повечето дни в сравнение с 37% средно за останалите държави.
„Най-често срещаните причините за прояви на нездравословно поведение и вредни навици са липсата на мотивация и визия за бъдеща реализация, в комбинация с ниско самочувствие и липса на емоционален контрол“, коментира Йоана Маринова.
В противовес на вредните навици, за които съобщават българските 15-годишни ученици, 33,7% от тях посочват, че ежедневно извършват поне 20 минути интензивна физическа активност. Средно за участващите страни – 26,6%.
Освен няколкото области, които показват значителни различия, България е в крак със средните резултати на всички участващи държави и дори има обнадеждаващи данни. Така например 43 процента от българските 15-годишни ученици са удовлетворени от живота си, като за сравнение средно за участващи страни/градове този дял е 31 процента.
