Празникът Преображение Господне съществува още през 4 век. Първоначално се празнува на местно ниво в Палестина от времето, когато императорът построява храм в чест на Преображение Господне на планината Тавор. В словото Св. Андрей Критски (635–680) на Преображение Господне, терминът „Преображение” се разглежда не само в догматически смисъл, но и в смисъла на действителния тържествен празник на Църквата. През 8 век църковни песнопения на Св. Йоан Дамаскин и Козма Майски съставят редица стихири и канони за празника.
През 2024 година, както всяка година, празникът се пада на 6 август – това е денят, в който църквата го отбелязва по нов стил, а по стар стил се празнува на 19 август.
Според евангелския текст събитието Преображение се е случило през февруари, 40 дни преди Великден, но православната църква премества празника през август, за да не се падне във времето на Великия пост. Освен това на 40-ия ден след Преображение Господне винаги се празнува Въздвижение на Светия Кръст Господен.
Преображението Господне, описано в Евангелието, е тайнствено проявление на Божественото величие и слава на Исус Христос пред трима най-близки ученици по време на молитва в планината Тавор. Това събитие се съобщава от всички евангелисти с изключение на Йоан.
През последната година от Своето обществено служение, докато бил в Кесария, Господ, в очакване на предстоящите страдания, започнал да разкрива на учениците си за предстоящото възкресение (Матей 16:21). Думите на Учителя силно натъжили апостолите и особено Петър, който започна да противоречи на Спасителя, казвайки: „Бъди милостив към себе си, Господи! нека това да не ти се случи!“ (Мат. 16:22). Забелязвайки скръбта на учениците и желаейки да я облекчи, Иисус Христос обещава на някои от тях да покаже славата, в която ще се облече след Своето заминаване: „Истина ви казвам, има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син идещ в царството Си” (Матей 16:28).
Шест дни по-късно Господ, придружен от своите ученици, тръгва от Кесария към пределите на Галилея. Като спира в планината Тавор, Той взел със Себе Си трима ученици – Петър и братята Яков и Йоан – и се изкачил с тях на върха, за да се помоли.
По време на молитва Спасителят „се преобрази пред тях и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина“ (Матей 17:2). В същото време се появяват двама старозаветни пророци – Мойсей и Илия – които разговарят с Исус „за Неговото изселване, което Той трябваше да извърши в Ерусалим“ (Лука 9:31). Събуждайки се от сън, апостолите Го виждат в светли дрехи с ярка светлина, излъчвана от Него, да разговаря с двама мъже.
Много от традициите и обичаите са запазени и до днес като те се свързват най-вече с надежда за преобразяване. Символ на този празник е гроздето – от него се приготвя виното, което се счита за Божий еликсир. В Светата литургия, свързана с празника, има специално молитвено песнопение, посветено на освещаване на гроздето. Традицията повелява на този ден за пръв път да се опита грозде за годината. По традция у нас на този празник в малките населени места се провеждат панаири за размяна на животни и стоки.
На този ден по традиция се уговарят годежи и се планират сватби за есента. Счита се, че на този ден започва „преобразяването“ на времето – то вече върви към зимата, денят започва да намалява, а морето става по-бурно.
По традицията празникът съвпада с Богородичнтите пости, но на този ден е разрешена консумацията на риба.
Празникът е известен още като Сотировден. Имен ден празнуват всички с имената Сотир, Сотирия, Христина, Светла, Светльо, Сияна и производните им.
--> 
