Целта на проекта AGEMERA е да проучи потенциала на Европа за важни за зеления преход изкопаеми
С какво свързвате думите антимон, берилий, галий, стронций и осмий? Не, това не са древни римски пълководци и нямат връзка с военната история на човечеството, а по-скоро с неговото близко и далечно бъдеще. С Европейски законодателен акт през 2023 г. тези елементи намериха място в списъка с 34 суровини, които имат критично значение за устойчивото развитие и конкурентоспособността на икономиката. Ако не знаете много за това, просто трябва да си отговорите на няколко въпроса – карате ли кола, пътувате ли със самолет, използвате ли мобилен телефон? Ако е така, значи това е въпрос, който засяга не само вас, а и почти всеки един обитател на планетата. Рисковете от прекъсване на доставките по време на пандемията, геополитическата нестабилност и целите на зелената икономика превърнаха темата за суровинната независимост в приоритетна за лидерите на Европейския съюз. А служебното правителство на България в средата на месец юли гласува 8.5 милиона лева за фундаментални и научно-приложни проучвания, както и за изработване на различни карти с прогнозните количества критични суровини и енергийни ресурси.
И ако имената на повечето суровини с критично значение са познати само на специализираната аудитория, то на другия полюс е медта, при която страната ни има традиции, възможности и потенциал в добива и преработката. С Европейския законодателен акт тя беше определена за суровина с критично значение за бъдещето на зелената енергия, дигиталните технологии, космическите науки и отбраната. Но наред с това намери място в още по-приоритетния списък – този на стратегическите суровини.
На този фон по европейската програма „Хоризонт“ се финансира международния изследователски проект AGEMERA за технологиите на бъдещето в минното дело. В него участва панагюрската компания „Асарел-Медет“, където успяват ефективно да добиват и преработват едни от най-бедните медни руди в света. „Целта на проекта е да проучи и да отключи потенциала на Европа сама да добива голяма част от необходимите суровини за нисковъглеродния преход“, обяснява инж. Десислав Иванов – геолог в отдел „Минно инженерство“ в компанията.
Освен „Асарел-Медет“ в AGEMERA участват и представители на Геологическия институт на Българската академия на науките. Университетът във финландския град Оулу координира работата на международния проектен консорциум, в който влизат 20 научни организации, технологични компании и минни предприятия от 11 страни, сред които са Финландия, Германия, Нидерландия, Хърватска, Естония, Унгария, Испания, Босна и Херцеговина и Полша. Над 3 години експертите ще си сътрудничат, разработват и използват иновативни и щадящи околната среда методи и технологии на бъдещето в минното дело.
През месец юни тази година два високотехнологични мюонни детектора бяха инсталирани на територията на рудник „Асарел“. „Те изчисляват обемната плътност на скалите, а разстоянието на детекция достига до 1 км. Подобно измерване се прави за първи път в България, като разработката е на унгарския геофизичен институт за изследвания „Вигнер“, а разпространител на апаратурата е финландска компания“, разказва инж. Десислав Иванов.
В инсталацията на детекторите се включиха геофизици от Унгария, заедно с доц. Стоян Георгиев от Геологическия институт към БАН, както и Десислав Иванов и Цветан Лютов от отдел „Минно инженерство“ в „Асарел-Медет“. Единият мюонен детектор е за подземно сканиране, а вторият е за измервания на повърхността. Изследванията обхващат обемна зона с разломни нарушения в южната част на рудника и ще детайлизират спецификата на масива. „През септември очакваме да се реализира и друга основна част от проекта, като ще започнат дронни геофизични проучвания“, допълва инж. Десислав Иванов.
Проектът AGEMERA предвижда серия от модерни геоложки и геофизични проучвания с използването на мюографи и мултисензорни дронови системи, комбиниращи магнитно, радиометрично и електромагнитно улавяне.
„Това е в унисон с новите екологични, икономически и социални изисквания на Европейския съюз за иновативни методи при проучванията на минерали и безспорно ще допринесе за улесняване на зеления преход и устойчивото развитие на страните-членки“, коментира още инж. Десислав Иванов.
ПРЕДСТОЯЩО
В рамките на проекта AGEMERA е предвидено създаване на образователен пакет за критичните суровини, насочен към училища и университети, както и публикуване на онлайн материали с разпределението на критичните суровини в Европа. Предстои да създаде база данни с отворен достъп за социални, културни, екологични и икономически въпроси, свързани с минното дело и проучването на полезни изкопаеми.
Източник: mediapool.bg
