Днес нашият гост-автор е панагюрката Мария Вълнева. Мария е завършила Военната академия миналата година – д-р в научна област „Управление на сигурността и отбраната“ с тема „Религиозната радикализация в Република България и трансграничната организирана престъпност – връзки и зависимости“. Усмихнат човек е, обича хората около себе си и България. Сериозна част от свободното й време е посветено на четенето – интересува се от темите, свързани с религиозната радикализация, тероризма и причините за тези явления в съвремието ни.
„Темата е актуална и е свързана с рискове и заплахи, за които малко се пише и говори. Убедеността ми за това, че трябва да се говори по проблемите произлиза от факта, че аз лично съм правила емпирични изследвания в етнически – обособени квартали от типа Столипиново, Изток Пазарджик и други. С научният ми ръководите преди време правехме изследване и в затвора Пазарджик, когато там излежаваше присъдата си Ахмед Муса. Изводите ни са по-скоро тревожни.“ – споделя Мария.
Част от ромите в България традиционно са мюсюлмани. Това е съвсем логично, като наследство от петте века, в които страната ни е била част от Османската империя. Чрез своята политика турската държава не е спирала да оказва своето влияние върху тях в идеологическо отношение. По този начин, макар граждани на Република България, те се оказват не достатъчно близо до елементите на културната идентичност, характерни за българската нация и българското самосъзнание. Но пък са много близо до културата, доближаваща ги до турското етническо самосъзнание. Тази реалност се знае и коментира в обществото и по-различен начин сред отделните етнически и религиозни общности. Недостатъчни са изследванията обаче, които показват в конкретика как се самоопределят в етническо, религиозно отношение, както и наблюдават ли се при тях признаци на индоктриниране идеологията на радикалния ислям. А всичко това е важно, за да бъде анализирано от гледна точка на сигурността и по-точно рисковете и евентуалните заплахи от ескалация на напрежението между граждани от ромски произход и такива с българска етническа идентичност.
Според мое емпирично изследване сред 214 роми, в регионите Пловдив и Пазарджик, в етническо отношение 55,04% са се определили като турци, 18,8% – като миллет и само 1.83% – като българи. В религиозно отношение принадлежност са заявили към исляма – 71,1%, а към православното християнство само 5,96%. Само при 28 на брой лица са налице външни индикатори за свързаността им с идеологията на радикалния ислям, но пък при 50,91% се наблюдава нетолерантност към друговерци. Тревожен е фактът, че 49,54% от включените в изследването споделят, че са попадали в ситуация на конфликти с представители на етническото мнозинство.
Най-известният случай, касаещ се за проповядване на антидържавна идеология, подтикваща към религиозна омраза, е този на 13-те имами от Пазарджик. Делото беше обект на информационна пропаганда и дебати. Важно е да се отбележи, че сред заподозрените имами имаше не само роми, но и българомохамедани. Според прокуратурата те са разпространявали идеологията освен в Пазарджик, също и в Благоевград, Смолян, Рудозем, Пловдив, Велинград и Сърница. След неколкократни връщания на делото за преразглеждане на доказателствата и представеното от страните, в затвора, излежаващ ефективна присъда, е вкаран единствено Ахмед Муса. От сайта Islamist Watch допълват, че освен ефективната присъда са наложени и две условни. На останалите имами са наложени глоби – наказания от 5000лв.
По данни на Investor.bg “България е задържала петима за радикален ислям през 2016г”. Те се позовават на информация от доклад на Европол за борбата с тероризма.
Показателен за това, “че България и гражданите й са уязвими към проявленията на международната ислямистка радикализация”, е и терористичният акт в Бургас, Сарафово през 2012г. Тогава смъртта си намериха 5-ма израелски граждани, както и един български. След него българската държава преразгледа стратегическите си документи в областта на националната сигурност, като заложи по-строги и крупни мерки.
Като информация за случай на лице с наблюдавани признаци на религиозна радикализация показателен е и примера на млад мъж от квартал Изток Пазарджик, включен в емпирично мое изследване от 2020г., за резултатите, от което става въпрос по-горе. Става въпрос за млад мъж на 25-години, при който се наблюдава силна негативна настройка спрямо българите, държавата и друговерците. Споделя, че в периода 2013-2014г. е бил в затвора в Пазарджик, като е обвинен за нанасяне на тежки телесни повреди, побой и кражба. По това време, в затвора, е излежавал присъда и Ахмед Муса.
Разглеждайки проблема за религиозната радикализация на част от българските роми важно е да се изведат поне част от причините. Сложността на проблема е показателна за комплексния им характер. В глобален план влияние оказва религиозния подем, който е особено видим по отношение на исляма. Показателен е броят на мюсюлманските храмове в Европа и особено в държави като Франция, Белгия, Германия и други. България не се различава особено. Религиозният подем се изразява и в стриктно задълбочаване в традиционните мюсюлмански обичаи в ежедневието. Така например голяма част от нашите роми ежедневно се молят по пет пъти на ден, съблюдавайки принципите за това – положение на тялото, килим, молитва и т.н. За петъчната молитва буквално се пълнят както меджитите в етнически-обособените квартали, така и големите джамии в центъра на Пловдив например. На големите мюсюлмански празници Курбан и Рамазан Байрям също е така. И в това няма нищо лошо, честно казано, защото да изповядваш исляма и да се стремиш да бъдеш стриктен по отношение на основни канони и обичаи е нещо добро. Ортодоксалният ислям е религия, основана на вярата в ценностите, свързани с хуманността в междучовешките взаимоотношения, включително и между хора – представители на различни вероизповедания. Проблемът идва тогава, когато ислямът бива използван като прикритие на една антидържавна идеология, която отрича всичко, което не се случва съгласно изкривения вариант на писанията в главите на псевдо водачи.
Причините за радикалния ислям сред част от ромите са свързани и с тяхната капсулация – пространствена и културна. Те много често са разделени и когато говорим за образование. Щом живееш отделно, ти и ще учиш в отделно училище. А уж това е недопустимо съгласно Конституцията, Закона за предучилишното и училищното образование и Закона за защита от дискриминация. По-горе факторите, водещи до радикализация на ромите, се подсилват от интеграционната политика на българската държава. Интеграция има само при недостатъчното на брой добре образовани и квалифицирани роми, на които по чудо някой е подал ръка, но не винаги този някой е бил от български етнически произход. Нужно е да има повече случаи, в които етнически българи подават ръка на българи от ромски произход. Иначе как да очакваме те да се вълнуват на 3-ти Март, да гледат българска телевизия и да не се поддават на влиянията по линия на религиозната радикализация.
Използвана литература:
1.Собствено емпирично изследване
3.https://www.meforum.org/islamist-watch/43640/bulgaria-court-finds-13-imams-guilty
5.https://csd.eu/fileadmin/user_upload/publications_library/files/22898.pdf
