Във Венеция Дона минава по един от мостовете, а отсреща се задава изключително красив непознат италианец. Изведнъж я прегръща и целува. После пият вино и се изгубват в тълпата на карнавала. Разбира се, година по-късно се срещат без маски. Но единият от двамата не разпознава другия. И ако историята ви звучи като романтична сцена, животът на Дона Маджарова определено е пълнометражният филм с множество продължения.
„Аз пътувам в главата си много преди да започна да пътувам наистина“, казва с усмивка Дона, която познава десетки хора от цял свят и с тях произвежда шантави истории на най-неочаквани места. Родом от Панагюрище, тя завършва гимназия в Пловдив, след което работи в София и учи във Варна. Едновременно. „Когато ме срещнеш на работното място, не очакваш всичко останало, което е зад мен, а когато ме срещнеш на път, не подозираш това, което работя“, смее се тя и вероятно е права – трудно можеш да си представиш как е навъртяла толкова много километри като един от най-младите директори в печатарския бизнес у нас. В момента управлява производството на една от големите издателски компании в България. Освен пътуването от малка е тотално отдадена на полиграфията и е пряк свидетел на бързите промени в печата в последните 15 години.
Вкусът към приключенията пък дължи на родителите си – баща й носи от Русия сгъваем кану каяк и тя и сестра й прекарват всички почивки на язовири. Истинските пътувания обаче започват малко по-късно и като лавина – в последните 7 години е пътувала над 40 пъти в над 100 дестинации. „Аз съм европейски пътешественик – започнах рязко с пътуванията веднага щом влязохме в Европейския съюз“, шегува се Дона. Преди това, разбира се, също е пътувала, но отворените граници са й отворена възможност да го прави колкото се може повече.
Във всяко пътуване Дона търси магията. „Понякога съвсем целенасочено предизвиквам приключенията. Например последната вечер на Карнавала във Венеция излязохме с абсолютната идея да ни се случи нещо интересно. Тръгнахме по пустите улици – градът няма абсолютно никакъв нощен живот. И в един момента от една къща чухме акустична китара. Преди това младежът от моста ме беше попитал дали пръстенът ми с метално топче е, за да чукам по чуждите врати. И аз точно това направих – чукнах на вратата и когато ни отвориха, попитах „Тук ли е партито?“ Поканиха ме и се оказахме в един от най-старите ресторанти в града, където вечерят всички филмови звезди, и прекарахме страхотна вечер с двама възрастни венецианци и техните истории под звуците на китарата на една номадска група.“
Откривател по душа, тя не спира да се потапя в нови приключения – курс по режисура, сугестопедични курсове по езици, летене с двуместен самолет и какво ли още не. Сред суперсилите й са да попада в средата на много важни събития, случайно да наема апартаменти над барове (вероятно защото и в София живее в такъв) и да привлича най-невероятни ситуации. Например да тръгне към Пловдив, а да се окаже на регата във Варна заедно с отбора по хокей на трева на Финландия. „Интересните неща се случват на интересните хора – когато човек е отворен за такива срещи, те му се случват. Когато се предпазва, не му се случват. Ако очаква лоши неща, точно неговото легло в хостела ще е с дупка.“
Автор: Елена Пенева
Източник: Капитал
Цялата статия можете да прочетете тук
