На 24 юни отбелязваме един от най-мистичните празници в народния календар
Еньовден е един от най-старите и мистични празници в българския народен календар. Празнува се на 24 юни, в деня на рождението на свети Йоан Кръстител, но у нас е преплетен с езически вярвания и обреди, свързани със слънцето, водата и билките.
Според народните вярвания на Еньовден слънцето „трепти“, когато изгрява, а който успее да види това трептене — ще бъде здрав през цялата година. Вярва се още, че точно на този ден водата и билките имат най-голяма сила.
„На Еньовден всяка капка е лек, всяка билка е благо“, казват старите хора. Именно затова рано сутрин хората тръгват по поляните да берат лековити треви. Смята се, че трябва да се съберат 77 билки и половина — за всичките 77 болести и още половин за „болестта без име“.
Един от най-емблематичните ритуали на Еньовден е ениовският венец — голям венец, изплетен от 77 билки. През него минават всички за здраве и берекет. В някои краища на България венецът се хвърля в река или се оставя на кръстопът — за да отнесе злото.
Особено внимание на този ден се обръща на росата. Вярва се, че ако човек се отъркаля в еньовската роса, ще бъде здрав през цялата година. Момите също вярвали, че тази роса носи красота и любов.
Еньовден е и денят, когато започва пречупването на годината — „От Еньовден денят почва да намалява, а годината клони към зима“, гласи народната мъдрост.
И днес, въпреки динамиката на съвременния свят, все още има хора, които на Еньовден стават рано, за да посрещнат изгрева, да наберат билки или поне да си спомнят корените. Това е празник на силата на природата, на връзката между човека и земята, която го храни и лекува.
Нека си пожелаем сила, здраве и светлина – като тревите под юнското слънце и като билките в еньовската утрин.
