Доайенът на българската общност във Виена
Роден в Оряхово през 1932 година, напуснал България през 1968 година, Димитър Драндийски с основание е наричан доайен на българската общност във Виена. За работата си в библиотеката на Gesellschaft der Ärzte и по повод на 60-годишнината си е удостоен с ордена за заслуги и принос в медицинската научна информация. В свободното си време и годините след пенсионирането си, той посвещава на проучвания в австрийските архиви. В резултат на тези проучвания се натрупва огромен личен архив както за представите на австрийците за България, така и живота на българите в Австрия, които днес са 45000, 40000 от които живеят във Виена.
Научна и книжовна дейност
През 1996 година се появява изследването „Априлското въстание 1876″ в пресата на Австро-Унгария : Сб. от дописки, докл., съобщения и статии от виенската преса“, издание на Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ с участието на В. Тилева и В. Паскалева и второ издание през 2016 год. Книгата, с впечатляващ обем от 1036 стр., е допълнена с оригиналите на немски език, библиографски анотации, множество факсимилета и илюстрации. През 2015 год. излиза монографията „Виена и българите : из историята на българската общност в Австрия“ (1700-2000), а на следващата година излиза от печат и „Дом Витгенщайн – Виена : вестител на българската култура в Австрия“ (2017). За дългогодишната си родолюбива дейност и поддържане на българщината сред българите в Австрия и по повод на 90-годишнината му Д. Драндийски е награден със златната значка на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Освен, че е дарител в „Обществения фонд“ в родния му град Оряхово, той дарява свои книги на музеи и библиотеки, а също и сумите от тяхната продажба, защото вярва, че „Добрите дела се правят от добри хора“.
Среща с автора в Историческия музей в Панагюрище
Книгите на Димитър Драндийски бяха представени в Историческия музей в Панагюрище на 3 юли. Срещата откри доц. Атанас Шопов, директор на музея. Той проследи накратко основни моменти от живота на автора от Института по библиотекознание и архивистика, методист по библиотечно дело в София-окръг до заминаването за Виена през 1968, следването му в специалност „Славистика“, работата му в медицинската научна библиотека, следването му по медицина и по-късната защита на докторска дисертация, както и активността на Димитър Драндийски в емигрантската общност на българите в Австрия, обединени в просветно-културната организация “ Кирил и Методии“. Също така доц. Шопов сподели впечатлението си от сборника с австрийски документи за Априлското въстание и изобилието от сведения за Панагюрище, които той лично е ползвал в своята научно-изследователска работа. Той благодари на Д. Драндийски, че се е съгласил да посети града ни и връчи на госта свидетелство за дарение. Освен на библиотеката на музея, екземпляр от книгата беше дарена и на Общинската библиотека „Стоян Дринов“.
Личната изповед на един родолюбец
От своя страна Димитър Драндийски благодари за поканата и на всички присъстващи, които въпреки горещината, изпълниха залата на музея. За всички беше интересно да научат личната история на госта, работата му в австрийки и австро-унгарски архиви, любопитни подробности за живота на българите в Австрия, за трайния интерес на Австро-Унгария и Австрия към България, за това, че в определени периоди населението там е оцелявало благодарение на българските градинари, за заслугите на Людмила Живкова домът на Витгенщайн да стане собственост на българската държава и да бъде територия на българската култура и за това какво се случва днес в българската емигрантска общност във Виена. На срещата и след нея, по време на изискан коктейл, гостът отзивчиво отговаряше на въпросите на присъстващите. Изправен, с бодър и висок глас, без никакъв акцент, въпреки десетилетия далече от родината, той заявява:
„На 93 години съм. Мисля, че съм изпълнил дълга си към род и родина. Горд съм.“ Димитър Драндийски – един българин от Виена.
Текст и снимки за PIA-news: Mария Бегова
