„Зли хора, завистници и неосъществими амбиции връхлитат да използват един сполучил идеал. Ето защо той в скоро време бива опозорен и унищожен от своите вътрешни хора тъй ефикасно, както никога не би могъл да бъде от своите външни врагове“.
Яна Язова
Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. Произхожда от семейство на учители. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Яна Язова откъм баща е потомка на болярски род, заселил се в Сухиндол след завладяването на Търново от турците . Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтения търговец от квартала Бешикташ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Родственик на Язова е българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов, който остава сирак и за него се грижи дядото на Яна Язова. Яна Язова учи в Лом, Видин и Пловдив, а завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). През 1938 г. специализира в Сорбоната.
След смъртта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените ѝ романи, писани в периода 1944-1974 г. Въпреки че от Съюза на Българските Писатели е назначена комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да проучи жилището ѝ за ръкописи, Николай Хайтов, тогава председател на Творческия фонд на Съюза на Българските Писатели, елиминира комисията и самоволно влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Аянов. Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова. Едва в края на октомври 1974 г. Величка Филипова, началник на архивите, успява да преодолее съпротивата му и служители на Централен Държавен Архив прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има само чернови на неиздадените ѝ романи, благодарение на които от 1987 г. нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов отстранен като председател на Творческия фонд. През 1980 г. Николай Хайтов обявява публично в предаването „Всяка неделя“, интервюто е публикувано във в. “Народна култура” на 19 февруари 1982 г., че е завършил роман за живота на Левски и предстои публикуването му. През 1985 г. в. „АБВ“ публикува откъси от романа на Яна Язова „Левски“ по намерената чернова, разчетена от Петър Величков. Публично обявеният роман на Хайтов така и не излиза.
Въз основа на тези събития битува версия, подкрепяна от Петър Величков, че Яна Язова е убита (вероятно отровена) от агенти на ДС, а тялото ѝ съзнателно е оставено да се разложи, за да се заличат следите от убийството; че впоследствие оригиналите на неиздадените ѝ романи са присвоени от Николай Хайтов; и че анонсираният от Хайтов роман за Левски е всъщност романът на Яна Язова, който той залага за печат през 1985 г., но се отказва да публикува под свое име след излизането на откъсите във в. „АБВ“. Величков твърди, че бил отведен при Тодор Живков, който разпорежда романът на Яна Язова да бъде издаден, но Хайтов „да не се закача“. Тази версия добива сериозна популярност, тъй като името на Хайтов е замесено и в други обвинения за присвояване.
ЦИГАНКА
Парцали и клечки по пътя събирам.
По вратните хлопам, изпросвам си хлеб.
Кучета цял ден с тояга забирам,
а нощем се връщам във своя вертеп –
където пияните просяци хъркат,
крадците си мръсните кражби делят,
убийци кръвта от ръцете си търкат
и старци безсънни и болни лежат.
И щом се изтегна на сламата в смрадни,
окаяни дрипи, сънят ме надвий.
Сънувам аз царски трапези за гладни,
че в сърма и злато пируваме ний.
Пияните просяци принцове стават,
убийците – с чисти и светли лица.
Просякини в коприна блюдата подават
и песните бликат от волни сърца…
И псуват и блъскат… Сънят ми отлита.
Разсъмва се, тръгнали мойте царе.
Сянка след сянка, във дрипи обвита,
за своето царство – и в тинята мре.
Торбата си грабвам, след тях се повличам,
по вратните прося и сбирам парцали.
Боклуците ровя и в унес надничам
и в замъчни кули, и в свитнали зали.
Със бирени, цветни стъкла украсявам
коса си и грея с брилянтна корона,
дълбоко замислена, на смет застоявам:
аз чакам царе да ми паднат пред трона.
