При голям интерес премина гостуването в Панагюрище на Христина Богданова, пра-правнучка на сестрата на Васил Левски – Яна, единствена оставила свое потомство.
Срещата се състоя на 10.02.2026 год. и бе организирана от НЧ „Виделина-1865“ в рамките на Литературния салон – формат на читалището за срещи и дебати. Салонът съществува повече от десет години и за своето съществуване е посрещал различни гости – писатели и поети, учени, изследователи и журналисти. В дните, когато отбелязваме с почит делото на Васил Левски и 153 години от неговата гибел, гост в Салона беше потомката на неговия род Христина Богданова.
Присъстващите в залата граждани и ученици имаха привилегията да чуят интересни факти от родовата история, подробности и случки от детството и младостта на Васил Левски, учителството му във Войнягово, отношенията в семейството, силната връзка между майка и син, съдбата на неговите близки. Развълнуваният и обаятелен разказ на Христина Богданова очерта семейната среда, в която Васил Левски е оформял своя характер, личностни качества и чувства, които определят неговия път – първоначално към първата Легия на Раковски и последващото му израстване до Апостол на българската свобода.
Последвалите въпроси се превърнаха в непринуден разговор между госта и аудиторията, който естествено преля в дискусия за днешното време, за идеалите, ценностите, родолюбието на съвременния човек, за потребността да се съизмерим с идеалите, ценностите, родолюбието на националните ни герои – въпроси, важни за всеки българин и лично за нас като панагюрци и наследници на Априлци. Още повече, че сме в навечерието на 150 годишнината на Априлското въстание. В разговора активно участие взе и кметът на града Желязко Гагов.В самото начало на срещата беше прочетено стихотворението „Въпрос за Левски“ на поета Ивайло Балабанов, което асоциира към известния въпрос от тефтерчето на Левски: „Народе????“.
На въпроса „какво става с този народ?“ Христина Богданова, която по професия е психотерапевт и практикува индивидуална и групова терапия, сподели, че живеем в болно време, с много проблеми от всякакъв характер и в личен план, и по отношение на общността и че никога обществото не е било така разединено, изгубило посока и смисъл. А историята показва, че най-големите си успехи, победи и постижения сме постигали, когато сме били единни. Тя изрази надежда, че ние като народ имаме ресурс за обща енергия, за общ смисъл и че можем да продължим напред, осмислили едновременно националния срам с гордостта, че сме българи. В това отношение имаме за пример идеала и куража на Васил Левски и на нашите предци, отговорността на избора и правото на достоен живот.
Текст и снимки: Мария Бегова
Още снимки от събитието можете да видите тук:
