Поетът Димчо Дебелянов е роден на 28.03.1886 година. По повод 140 години от рождението на Дебелянов, в Литературния салон при Народно читалище „Виделина-1865“ в Панагюрище, на 25.03, се състоя музикално-поетичният диалог „Да се завърнеш…“. Вълнуващ рецитал, в който любимите на поколения стихотворения на Димчо Дебелянов срещат обичаните песни на Тодор Янкулов. Както лично сподели в началото актьорът и бард, в поезията на Дебелянов той намира теми, настроения и чувства, които вдъхновяват и него самия и пораждат усещането за духовно и творческо братство.
Емоционално-асоциативната близост е канавата на моноспектакъла „Да се завърнеш…“. „Сиротна песен“, „Аз искам да те помня все така…“, „Да се завърнеш…“, „Помниш ли“, „Утро“, „Черна песен“ и др. преливаха в „Утопия“, „Трева в морето“. „Ръцете ти“, „На брега на реката“, „Тази нощ“, „Зора“, „Река“, „Спомен“ и др. Тихата тъга и вглъбеност, извисяваща любов и просветляващи послания се родееха и прехвърляха мост между двамата и намираха пътя към слушателите, изпълвайки душата на публиката с нежност, копнеж и вълнение.
Рециталът свърши, но заваляха коментари, въпроси, впечатления. В завързалият се приятелски разговор темите прескачаха една в друга, от епоха в епоха: отговори, случки, притча, анекдоти, историята на думата „кулиси“ и др. И още песни, защото всяка тема или въпрос подсещаха за песен от репертоара на госта.
Съвсем естествено, някак си от само себе си се роди тази втора част на срещата, в която прозвучаха песни с различна тематика, които разшириха представата за творческата палитра на Тодор Янкулов – актьор, режисьор, поет и бард, автор на песни и музика за театрални постановки, ръководител на театрална формация „Талъсъмче“, който покори залата не само с глас и китара, но и с богата ерудиция, сладкодумност и чувство за хумор. Тодор Янкулов, чието верую е: „Не е важно да имаш, важното е да бъдеш“.
Текст и снимки за ПИА: Мария Бегова
