Христо Калоянов, народен представител от 42-то Народно събрание:
„Завършил съм СПТУ „инж. Никола Белопитов”, сегашната Професионална гимназия в Панагюрище. Бях в специалността „Студена обработка на металите”, с четиригодишен курс на обучение, випуск 1986 година. Курсова ръководителка ни беше г-жа Докузанова. Наскоро разглеждах старите си албуми и снимките от моя бал. И, въпреки че нямам много фотографии от абитуриентството си, ми беше приятно да се върна години назад и да си спомня за този хубав момент, за времето на безгрижие. Дотогава обаче! От тогава до днес, всичко е борба с живота. В онези дни не съм и предполагал, че няма да имам свободно време дори за любимото ми хоби – риболова.
Съученици ми бяха Краси Пашалиев, Тодор Чамов, Радко Раленеков – все успели хора днес. Не е възможно да изредя и останалите, но да не се чувстват засегнати. Нашите балове не бяха толкова пищни. Нямаше я тази кичозност, която сега, за съжаление, е масова. Баща ми ме закара на бала с нашия „Москвич” 408-И. За костюма ходихме до София, защото изборът тук не беше много голям. Все още си го пазя, макар че не ми става. Помня, че бързо си го избрах – за час, час и половина. Тогава беше модерен бледо вишневият цвят. Ризата ми беше в такъв цвят, а обувките вишневочервени – всичко съобразено с модата. Аз не държах да имам официално тържество, но баща ми тогава настоя, защото смяташе, че тяхно задължение като родители, е да бъдем равнопоставени с другите ми двама братя. Безспорно имаше вълнение. То не беше толкова до преживяването на бала, а по-скоро до неизвестното, което предстоеше след него. Спомням си, че по онова време алкохолът за ученици беше забранен. За бала обаче, на нас, зрелостниците, ни разрешиха да консумираме, но в определени количества.
Повече от съучениците ми имаха ясни намерения да кандидатстват във ВУЗ, но моите бяха различни. Аз исках през това време да отслужа народната казарма и, евентуално, след това да продължа образованието си. Такива бяха плановете ми. Малко след като се уволних кандидатствах за първото ми висше образование – „Публична администрация” в Стопанския факултет на ТУ Габрово.
Хората от моето поколение са възпитани да ценят нещата, придобити със собствен труд. Съвременните абитуриенти, може би, не оценяват достатъчно това, с което разполагат в днешно време. Повечето от младежите получават много неща наготово. Самите те, като зрелостници, трябва да бъдат по-отговорни, да мислят преди да направят нещо.
Аз им пожелавам винаги да проявяват ревност към знанията, което ще допринесе за по-успешната им реализация в живота. По този начин ще бъдат и конкурентноспособни на пазара на труда. А това ще ги направи достойни граждани на Република България и равнопоставени европейци.“
