От 1 до 7 август Световната седмица на кърменето насочва вниманието не само към ползите от майчината кърма, а и към условията, от които жената се нуждае, за да започне и продължи да кърми уверено.
Мотото през 2026 г. е „Кърмене за устойчиво начало на живота: да укрепим работещите подходи“. То поставя във фокуса практиките, които действително помагат на майките и новородените, както и ролята на здравните специалисти, семейството и общността.
Как изглежда тази подкрепа в първите часове и дни след раждането? На пет въпроса отговаря старша акушерка Соня Петрова от Отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Уни Хоспитал“.
Днес бъдещите майки идват ли по-подготвени за кърменето?
Повечето жени са прочели много още преди раждането и имат ясни очаквания как трябва да протече всичко. Това е полезно, но понякога носи и допълнително напрежение. Информацията в интернет често е противоречива и невинаги е приложима към конкретната майка и нейното бебе. Затова в първите дни е важно общите съвети да отстъпят място на индивидуалната преценка и спокойния разговор.
Кое обърква майките най-често?
Очакването, че съществува един правилен модел, който всички трябва да следват. В действителност всяко бебе има свой ритъм и се адаптира по различен начин. Не бива един по-труден момент да кара майката да мисли, че не се справя. Кърменето не се оценява по едно хранене, а според цялостното състояние на детето и начина, по който двамата постепенно намират своя ритъм.
Какво най-често може да бъде коригирано още в родилното отделение?
Много от първоначалните затруднения са свързани с позицията на майката, поставянето на бебето и начина, по който то захваща гърдата. На пръв поглед това са малки детайли, но именно те могат да направят храненето по-ефективно и по-спокойно и за двамата. Когато акушерката наблюдава едно кърмене, тя може да види конкретната причина и да покаже необходимата промяна на място.
Кога затруднението вече не бива да се приема просто като част от началото?
При силна или продължаваща болка, разраняване, усещане, че бебето не суче ефективно, или тревога за неговото състояние е необходима професионална преценка. Майката не трябва просто да чака и да търпи. Колкото по-рано се установи причината, толкова по-голяма е възможността трудността да бъде преодоляна, преди да се превърне в причина за отказване от кърменето.
Как разбирате мотото „Да укрепим работещите подходи“ през призмата на ежедневната практика?
За мен то означава да запазим онова, което не може да бъде заменено от статия, видеоклип или мобилно приложение, непосредственото наблюдение и разговора с подготвен специалист. Подкрепата не е само да дадеш указания. Тя е да бъдеш до майката в момент, в който е уморена, несигурна и има нужда някой спокойно да ѝ покаже какво може да се промени и да ѝ помогне да повярва, че ще се справи.
Кърменето е естествен процес, но това не означава, че всяко начало е лесно или следва предварително начертан сценарий. Именно затова ролята на акушерката не се изчерпва с предоставянето на информация. Тя включва практическа помощ, наблюдение и навременна преценка, но и онова човешко присъствие, което понякога е решаващо за увереността на майката.
В Отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Уни Хоспитал“ тази подкрепа започва още след раждането. Екипът работи с майките непосредствено при първите опити за кърмене, проследява начина на хранене и им помага да разпознават сигналите на своето бебе. Защото устойчивото начало не се изгражда с универсални предписания, а с работещи решения, приложени към конкретната майка и конкретното дете.
