Комисията по бюджет и икономика към Общинския съвет в Панагюрище подкрепи Програмата за развитие на туризма за 2026 г. с четири гласа „за“ и два „въздържал се“. Основните въпроси в дискусията бяха как ще се използват приходите от туристически данък и доколко планираните дейности ще доведат до заявеното увеличение на туристите и нощувките.
Заместник-кметът „Стратегическо развитие и проекти“ инж. Ивайло Ангелов Иванов съобщи, че общината разполага с 46 000 евро от туристически данък, 36 000 евро преходен остатък и 10 000 евро приходи от началото на годината. Консултативният съвет по туризъм е решил 16 500 евро да бъдат използвани за конкретни дейности. Сред тях са туристически уебсайт, брошури, карта на града с QR код, указателни и информационни табели и пет панагюрски носии за нуждите на общината. По думите на Иванов сайтът вече е изработен на 80-90%.
Общинският съветник Емилия Дошекова постави въпроса защо значителна част от натрупания ресурс остава без конкретно предназначение, след като Законът за туризма позволява средствата да се насочват и към инфраструктура и събития. Тя обърна внимание и на заложената цел за 20% ръст на нощувките спрямо 2025 г. „Не виждам как само с печат на брошури, табели, сайтове, закупуване на носии това може да се случи“, заяви Дошекова.
Според нея в анализа на програмата са отчетени недостатъчната туристическа инфраструктура в селата, местните фестивали, балнеологията в Баня и Поибрене, селският и спортният туризъм, но за тези направления не са предвидени конкретни средства и дейности.
„Във вашата оперативна част с разходите няма предвидено нито едно евро за подкрепа на туристическата инфраструктура или фестивалите в селата“, посочи Дошекова.
Ивайло Иванов обясни, че администрацията не иска оставащият ресурс да бъде изразходван без ясна цел. Той посочи и идея за разработване на двудневни и тридневни туристически пакети за ученически групи съвместно с хотелиери, ресторантьори и други общини.
Председателят на комисията Павел Хрисков постави акцент върху ефективността на планираните разходи. Според него сайтът, брошурите и QR кодовете са необходими, но сами по себе си не представляват туристически продукт.
„За мен това липсва. Липсва, защото аз не виждам туристически продукт. Аз виждам стандартни процедури. Ще направим брошура, ще направим сайт. Да. Окей. Ще сложим QR код“, заяви Хрисков. Според него подходът остава пасивен и трябва да се търсят мерки, които превръщат еднодневния посетител в турист, оставащ поне една нощ.
„Проблемът не е в харченето им. Проблемът е в това дали можем да ги изхарчим максимално ефективно, така че да има максимални резултати“, каза още той.
Като пример за проблемите с туристическата среда Хрисков разказа за свои гости от Русе, които завел до мястото, където е открито Панагюрското златно съкровище. По думите му се наложило заедно да разчистват бурени по алеята. Според него общината трябва да работи за цялостното преживяване на посетителите.
Борислав Лазаров насочи вниманието към размера на туристическия данък. Той заяви, че е проверил приходите в съседни общини и даде за пример Община Септември.
„Тя събира двойно повече от нас, а няма нито съкровище, нито нищо, нито балнеотуризъм. Община Септември събира повече пари от туристически данък от нас“, каза Лазаров. Той определи действащата общинска наредба като „архаична“ и посочи, че не е променяна от 2017 г.
Лазаров постави и въпроса за достъпната леглова база. По думите му високите цени на настаняването ограничават възможността част от посетителите, включително ученически групи, да остават да нощуват. Той се позова и на данните за над 50 000 ученици, посетили музея.
В тази част дискусията стигна и до ТД „Бунай“, искането за туристическа спалня и предоставените на дружеството общински хижи. Лазаров говори и като упълномощен представител на дружеството, като отправи критики за условията, при които то работи.
Павел Хрисков прекрати подробното обсъждане на ТД „Бунай“, тъй като темата ще бъде разгледана отделно. Той съобщи, че подготвя специално заседание на Комисията по бюджет и икономика и вече е отправил питания към кмета за събиране на необходимата информация.
След дискусията Програмата за развитие на туризма за 2026 г. беше подкрепена с четири гласа „за“ и два „въздържал се“. Предстои по нея да се произнесе Общинският съвет.
