Иванина Узунова, тазгодишна абитуриентка:
„25 май беше денят, в който изживях емоции, които ще останат завинаги в сърцето ми. Преплитането на радост и тъга, вярвам не само у мен, ми помогна да осмисля тъжните и радостните мигове, които ни изградиха като личности. Макар и все още да не осъзнавам, че вече училищните трепети са минало, се усеща някакво отсъствие и промяна, с която все още не мога да свикна.
След толкова много положителни емоции, човек изживява пълното щастие и, когато вече необратимо изгуби нещо, намира в него повечето положителни черти – това да си с приятелите си всеки ден, тръпката от „опасните“ бягства и контролни по математика…
Новият етап от живота на младите хора е плашещ с неизвестността си, със страха от провал и падение. Промяната винаги съчетава в себе си и хубавото и лошото.
Сълзите в очите на всички през онзи ден говореха за една сърдечна и искрена болка, която винаги носеше и усмивка на щастие.
Ще пожелая на всички вече завършили абитуриенти много здраве и любов. Нека не се плашим от неизвестното, а да полетим, окрилени от мечтите си, защото казват: „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“.
