„Политиката трябва да се измерва с това какво реално е направено“
Скоро се навършват три години, откакто Иван Лалов оглави Общинския съвет – Панагюрище. Седмици преди годишнината местният парламент отхвърли предложения от кмета Бюджет 2026, а отношенията между двете институции навлязоха в нов етап, белязан от открито заявена криза на доверието. За проваления политически диалог, спорните инфраструктурни проекти, решенията за ВиК и „Чистота“, отговорността в местната власт и политическите планове за 2027 г. – разговаряме с Иван Лалов.
Г-н Лалов, почти три години сте председател на Общинския съвет. Когато поехте поста, кое беше първото нещо в организацията и реалната работа на Съвета, което Ви изненада и което остава невидимо за хората отвън?
Не бих казал, че нещо конкретно ме е изненадало. По-скоро това, което се промени за мен, е начинът, по който трябва да гледам на работата на Общинския съвет. Като председател вече трябва да мисля от позицията, която заемам – да бъда обективен, равноотдалечен от всички политически представени групи, но в същото време да бъда медиатор между тях и да се опитвам да сближавам гледните им точки.
Това е важно, защото зад всяко заседание и всяко решение има много работа, разговори и различни гледни точки, които остават невидими за хората отвън. Основната ми задача е да създавам условия диалогът да се води спокойно и конструктивно, така че работата на Съвета да върви плавно и в интерес на жителите на община Панагюрище.
Миналата седмица Общинският съвет не прие Бюджет 2026 – с 5 гласа „за“, 8 „против“ и 4 „въздържал се“. Вие самият заявихте преди гласуването, че подкрепа се търси и отстоява и че предварителни разговори между кмета и политическите групи не са се състояли. Къде, според Вас, се прекъсна политическият диалог, за да се стигне до този резултат?
Категорично, подкрепа се търси и отстоява, особено когато няма монолитно мнозинство в Общинския съвет. Но дори и да има такова – подкрепата за мен не е по презумпция. За редица решения е необходима широка и осъзната подкрепа, а бюджетът безспорно е най-важното решение за една община.
Липсваха необходимите предварителни разговори между кмета и политическите групи – не само формални срещи, а онзи нормален човешки разговор извън камерите, в който да се обсъдят различията, да се потърси разбиране и да се види на каква подкрепа може да се разчита.
Диалогът не трябва да бъде само политически и институционален. Ако прекалено често общуваме единствено на „господин“ и „госпожо“, без да разговаряме истински помежду си, неизбежно се стига до дистанция и подобни резултати. Ако бяхме излезли от чисто политическото и институционалното и бяхме провели тези разговори навреме, ситуацията около бюджета можеше да бъде съвсем различна.
Кметът Желязко Гагов призна пропуск в директната комуникация с Вас, но посочи, че комуникационният проблем не би трябвало да бъде причина да не бъдат подкрепени важни за хората проекти. Достатъчно обяснение ли е липсата на комуникация за случилото се с бюджета, или проблемът е по-дълбок?
Председателят на Общинския съвет е пръв сред равни, моето „за” или ”против” е такова, каквото е на всеки един общински съветник, но въпреки това съм избран да представлявам институцията. Категорично не подкрепям, че неприемането на бюджета означава, че не подкрепяме проектите, заложени в него. Това са две различни неща и не бива да се вадят от контекста.
Подкрепата за важните проекти е едно, а начинът, по който се стига до съгласие около целия бюджет, съвсем друго. Затова смятам, че е важно да се гледа цялата картина, а не един отделен елемент от нея.
След неприемането на бюджета кметът даде срок на общинските съветници да представят писмени предложения и насрочи общо обсъждане за 28 септември. Виждате ли възможност в този формат да се стигне до бюджет, който да получи необходимата подкрепа?
Това е опит да се намери бърз консенсус, но при криза в доверието между двете институции не мисля, че можем просто да продължим оттам, откъдето сме спрели. Не смятам, че още една формална институционална процедура и публично поставяне на условия ще решат проблема. Доверието поражда доверие и то трябва да бъде възстановено с конкретни действия и с нормален разговор.
Казах и на кмета в личен разговор, че, според мен, най-правилното беше още след заседанието да ни прикани да останем и да поговорим – без камери, без допълнително институционално противопоставяне. Именно там можеше да се направи опит да се намери верният път, без съмнение много закъснял опит, но по-добре късно отколкото никога.
Затова не подкрепям подхода, с който беше отправен писменият призив към общинските съветници, както и аргументите, изложени в него.
Но това не означава, че отказвам разговор. Напротив – готов съм да участвам, за да намерим начин да го направим с необходимото доверие и взаимно уважение между двете институции.
Аз вярвам във втория шанс. Но този втори шанс трябва да бъде използван за възстановяване на доверието, а не просто за повторение на същия подход. Във втория шанс вярвам, в третия не вярвам.
В рамките на обсъжданията около бюджета Вие говорихте и за липса на доверие към контрола върху част от инфраструктурните обекти. Как се стигна до този дефицит на доверие и как според Вас може да бъде възстановено то?
Натрупаните проблеми и сериозните закъснения в сроковете по мащабните инфраструктурни проекти сякаш следваха един след друг, но така и не получавахме достатъчно категоричен и убедителен отговор за причините. Когато това се повтаря, доверието неизбежно се разклаща.
А как се възстановява доверие? Със сигурност с откритост, с категорични действия и резултати. Дали това ще е достатъчно, предстои да видим.
През последните месеци Общинският съвет се занимаваше с проблемите на ВиК, ОП „Чистота“, големи инфраструктурни проекти, а сега и с неприет бюджет. Какво показаха тези казуси за начина, по който взаимодействат Общинският съвет и общинската администрация?
По отношение на ВиК сектора Общинският съвет винаги е бил единен в политиката си за категорична подкрепа и запазване на „ВиК-П“ ЕООД. Сега обаче предстои да вземем решения за бъдещето – дали дружеството ще продължи да работи самостоятелно, дали ще бъде част от АВиК – Пазарджик, или ще се търси друг модел на взаимодействие с държавата.
Пред нас стоят и редица съвсем конкретни въпроси: кой ще бъде оператор на язовира, колко ще струва водата и кога реално ще започнем да черпим вода от язовир „Луда Яна“. Защото тези решения не трябва да се свеждат само до сухи цифри. Зад всяка цифра стоят политики, отговорност и най-вече далновидност – какво решение вземаме днес и какви ще бъдат последствията утре.
Обществото очаква не поредните декларации и изявления, а реална преценка, подкрепена с данни.
Затова е необходимо, преди да изберем конкретен вариант, да бъдат разработени и сравнени различните възможности – каква ще бъде цената на кубичен метър вода, колко ще струва на Общината поддръжката на язовира, ако тя остане нейна отговорност, какви ще бъдат ангажиментите по всеки от моделите и още много въпроси, които не бива да остават в паметни записки в тефтерите на един или друг човек.
Ако някой се пита – какво е информирано решение – това е информираното решение, да имаш времето, реалните данни. Информираното решение е честност и задължение!
При ОП „Чистота“ приехме правилника и осигурихме необходимата численост, посочена от ръководството. Оттук нататък е време действията да покажат, че необходимото е осигурено и че предприятието може да работи ефективно.
Основният въпрос, който предстои, е каква ще бъде новата такса битови отпадъци и по какъв начин ще се определя. Очакваме да видим конкретните симулации, разчети и новата план-сметка. 2027 година чука на вратата и нямаме никакво време за губене. Задължително е да работим разумно и прозрачно, така че да има възможност всички заинтересовани страни – бизнесът, гражданите и организациите – да представят своите виждания.
Неприетият бюджет сам по себе си не води до апокалипсис. Но той показва нещо важно – взаимодействието между общинската администрация и Общинския съвет е задължително, а не препоръчително условие за успешното управление на една община.
Тези казуси показаха най-вече, че между Общинския съвет и Общинската администрация има необходимост от по-добър диалог, повече прозрачност и по-ясно разпределение на отговорностите. Общинският съвет не е формален орган, който просто да одобрява предложенията на администрацията, а място, където те трябва да бъдат обсъждани, поставяни под въпрос и, когато е необходимо, коригирани.
Същевременно и администрацията трябва да приема този контрол не като пречка, а като част от нормалното функциониране на местното самоуправление. Случаите от последните месеци показаха, че когато комуникацията между двете страни не е достатъчно добра, проблемите се задълбочават. Това е нещо, върху което трябва да работим и занапред.
През миналата седмица Даниела Куртакова публично заяви съмнения за натиск чрез проверка на имоти, свързани със семейството ѝ, а от декларация на „Възраждане“ стана ясно и за проверка по сигнал срещу друг общински съветник – Емилия Дошкова. Как приемате тези случаи като председател на Общинския съвет?
Говорил съм и с г-жа Куртакова, и с г-жа Дошкова и съм заявил категоричната си подкрепа към тях. Никой не е над закона – това е безспорно. Но съм силно притеснен от обстоятелствата и момента, в който се случват тези проверки, както и от възможните подбуди зад сигналите. Особено когато предстоят важни решения за общината. Ако зад всичко това стои опит за политически натиск или използване на институциите като политическа бухалка, това е недопустимо и трябва да бъде остро осъдено. Аз заставам зад колегите си и очаквам фактите да покажат истината.
По кои въпроси днес виждате най-голямо разминаване между очакванията на хората и решенията или действията на местната власт?
Може би най-голямото разминаване е в очакването за по-бързи резултати и по-голяма категоричност в действията. Фиаското с някои от инфраструктурните проекти е нещо, което с право вбеси хората.
Според мен местната власт трябва да бъде по-категорична в действията си, да има ясни отговорности и, когато нещо не върви по план, да се казва открито защо и кой носи отговорност. Хората не очакват всичко да се случва без проблеми, но очакват, когато има проблем, някой да го поеме, да го решава и да даде ясен отговор кога могат да очакват резултат.
В местната политика сте вече трети мандат. Има ли нещо, което този опит Ви убеди, че трудно може да бъде променено единствено от позицията на общински съветник – дори когато този съветник е председател на Общинския съвет?
Да беше само едно… Много са нещата, които не мога да променя, колкото и да ми се иска. Нямам правомощията да асфалтирам Бъта и Баня, не мога да оправя пътя Панагюрище–Вакарел. Можем да поставяме въпросите, да настояваме, да търсим институциите и да упражняваме натиск, но има неща, които просто не са в правомощията на Общинския съвет.
Има и още нещо – някои от тези теми много лесно се превръщат във възможност за политически дивидент. Всеки може да каже, че ще съдейства, ще разговаря, ще помогне и ще направи всичко възможно, но когато няма реален резултат, накрая остават основно думите и лайковете.
Добре е поне, че язовир „Луда Яна“ вече е факт. Иначе вероятно и по тази тема щяхме да слушаме още много обещания кой с кого ще говори и кой ще съдейства. За мен политиката трябва да се измерва не толкова с това кой колко е говорил по даден проблем, а с това какво реално е направено.
Точно това е и един от уроците на трите ми мандата – човек трябва да знае къде има реални правомощия и отговорност и къде може единствено да настоява и да търси решение.
От мой близък съм научил, че когато направиш добро – никой не трябва да разбира.
Ако трябва да характеризирате настоящия Общински съвет не според политическия му състав, а според начина, по който работи – как бихте го описал?
Умерен популизъм, понякога и степен отгоре. Има чувствителност към обществените очаквания и стремеж да се отговаря на тях, което само по себе си е част от политиката. Въпросът е тази чувствителност да не се превръща в решения, които звучат добре, но не са устойчиви или не отчитат последствията.
В крайна сметка работата на Общинския съвет е да намира баланса между това, което хората искат да чуят днес, и решенията, които ще бъдат правилни за общината и след няколко години.
По какво бихте искали хората да оценят Вашето председателство, когато този мандат приключи?
Бих искал хората да запомнят председателството ми с това, че не съм взимал решенията „под диктовка“, а съм отстоявал собствена позиция и съм носил отговорност за нея. В политикаjd е лесно да кажеш това, което хората искат да чуят. По-трудното е да вземеш решение, да го защитиш публично и да приемеш последствията от него. Ако след края на мандата остане усещането, че съм работил открито, самостоятелно и с мисъл за дългосрочния интерес на общината, ще приема това като добра оценка за работата си.
Следващите местни избори са през 2027 година. Ще бъде ли името на Иван Лалов сред кандидатите за кмет на Панагюрище?
Живот и здраве, Иван Лалов ще бъде в избирателните списъци в 3-та секция. А дали името ми ще фигурира и сред кандидатите за кмет, мисля, че е твърде рано да бъда толкова категоричен. Имаме още много работа да свършим в този мандат и трябва да се фокусираме върху това.
Искам обаче да подчертая нещо много важно! Считам за тотално погрешно насажданото мнение, че при всяка моя позиция, всяко решение, всяка подкрепа или несъгласие, автоматично трябва да се тълкуват като част от кампания за местните избори или като заявка за бъдеща кандидатура. Това е моята позиция, моят прочит на конкретните ситуации и моето разбиране за работата, която трябва да върша! Ангажиментите ми са преди всичко към интересите на жителите на общината и категорично няма да ги пренебрегна заради никоя партия или предизборна кандидатура, пък било то и моята. Аз нося отговорност за думите и действията си.
