Нов проект за Бюджет 2026 трябва да бъде внесен в Общинския съвет на 5 октомври. До този конкретен ангажимент се стигна след близо тричасова среща, организирана от кмета Желязко Гагов на 28 септември с участието на общински съветници, кметове на населени места и представители на администрацията. Разговорът започна със спор как трябва да продължи процедурата след отхвърлянето на първия проект и кой следва да формулира промените, а завърши с конкретни предложения за преработване на капиталовата програма, нов акцент върху ВиК инфраструктурата и ангажимент администрацията да представи нови разчети и актуализирана тригодишна прогноза.
Срещата не даде отговор на най-важния политически въпрос – дали вторият проект ще получи необходимата подкрепа. Нито една от политическите групи не пое предварителен ангажимент да гласува „за“.
Но след близо три часа дебат вече е значително по-ясно какво съветниците очакват да видят в следващия проект и кои от направените предложения кметът е готов да приеме.
Желязко Гагов: Поканата не е „изнудване или ултиматум“
Още в началото Желязко Гагов очерта правната и процедурната рамка на разговора. Той посочи два възможни пътя – внасяне на нов бюджет с изменени параметри, което би означавало ново обществено обсъждане и стартиране на процедурата отначало, или по-бърз вариант, при който след постигане на съгласие предложенията на съветниците да бъдат направени като изменения при последващото разглеждане на бюджета.
„Апелът ми в никакъв случай не трябва да се разбира като изнудване или ултиматум, а като идея да се съберем и в диалог да разрешим проблема“, заяви Гагов.
Още тогава той даде знак, че част от първоначалната капиталова програма може да бъде променена. Сред конкретните му предложения беше да отпадне основният ремонт на административната сграда в детския лагер, а освободеният ресурс да бъде насочен към проектна готовност за ВиК в селата и за читалището в Левски.
При лагера Гагов предложи да останат ремонтът на трите вили, дренажната система и благоустрояването, а административната сграда да бъде оставена за следващ етап след изготвяне на цялостен проект. За селата посочи възможност за ВиК проекти в Елшица, Левски, Оорище и Поибрене.
https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Павел Хрисков: Бюджетът трябва да започва от политиките, а не от цифрите
Павел Хрисков постави въпроса по-широко – каква политика стои зад числата в бюджета и как се контролира изпълнението ѝ.
„Бюджетът сам по себе си представя не просто едни цифри, едни обекти, той представя реално политиките и дългосрочната визия, която ние възнамеряваме да поставим за развитието на община Панагюрище пред жителите.“
По думите му в комисиите е станало ясно, че проблемът не е в самото наличие на капиталови обекти, а „в начина, по който изпълняваме обектите, начина, по който се контролира изпълнението им в капиталовите програми“.
Хрисков поиска при детския лагер да се направи необходимото за първа, втора и трета смяна, но по-нататъшното му развитие да бъде спряно, докато няма ясна концепция и обществено обсъждане. При средствата за селата предложението му беше също конкретно – първо проекти, после финансиране.
„Ако не искате да се заиграват политическите ви опоненти с това, че това са предизборни пари – дайте ги на кметовете да направят истински проекти, които да съгласуват с техните съжители, и след това да дойдат при вас.“
Към администрацията отправи и основния си призив:
„Когато ни представяте бюджетите и предложенията си, започвайте със „Започни със защо“ на Саймън Сенек.“
А по отношение на ролята на съветниците беше категоричен:
„Задължението на общинския съветник не е да приема бюджет, а да го приеме само ако сметне, че е целесъобразен и смислен. Ако не – дърпаме ръчната.“
https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Никола Белишки: Отхвърленият бюджет е приключена процедура, нужен е нов вариант
Никола Белишки оспори още самата отправна точка на срещата. Според него разговорът не трябва да продължава като обсъждане на вече отхвърления проект, а администрацията трябва да покаже какво е приела от направените в комисиите и на сесията забележки.
„Приемете си, че процедурата по приемане на Бюджет 2026, вариант, който вие внесохте официално в Общинския съвет, не е приет. Точка по въпроса!“
И продължи: „Единственият въпрос е какво от забележките, критиките, коментарите в комисиите и на сесията намира отражение във вашето ново предложение.“
„Най-големият парадокс е, че в общината и в този бюджет има пари! Има пари. И другото, което е крещящо – вижда се, че нямаме визия как да ги похарчим.“
Като конкретни примери Белишки се спря на поликлиниката, детския лагер и ВиК инфраструктурата.
При поликлиниката той постави въпроси по начина, по който е разработен проектът, включително за предвидената климатизация с „50 и кусур“ отделни климатика.
„Ние ще си развъждаме бацилчетата, ще си ги раздаваме, ще си ги разнасяме или нямаме пари да направим проект за климатизация, или този, на който сме възложили да проектира, той не знае какво проектира?“, попита Белишки.
При детския лагер позицията му беше още по-категорична – той настоя първо Общината да има собствена ясна визия за бъдещето на базата, вместо инвестиционните намерения да се определят спрямо евентуален външен партньор.
Отделно той насочи вниманието към ВиК инфраструктурата и необходимостта да бъдат определени действителните приоритети при водоснабдяването и състоянието на съоръженията.
В отговор кметът Гагов заяви, че именно подготовката на проекти за водоснабдителните съоръжения е сред основните забележки, които администрацията е готова да отрази. Предложението му е чрез намаляване на разходите за лагера да се осигури ресурс за проектиране на подмяна на водопроводи и модулни пречиствателни станции.
Кметът очерта и три възможни варианта за бъдещето на ВиК – запазване на самостоятелното дружество, асоциация с държавата или преминаване към голямата пазарджишка асоциация. Решението според него трябва да бъде взето след анализ на числата в разширена комисия.
https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Селските кметове: Пари са необходими, но подходът раздели участниците
Предвидените допълнителни средства за кметствата се превърнаха в една от основните линии на спора.
Кметът на Оборище Ангелов подкрепи необходимостта от критерии и ясни приоритети, но възрази срещу предложение общински средства да се използват за републиканска пътна инфраструктура.
„Не съм съгласен парите, които се полагат на всяко населено място, ние да ги влагаме в републикански път, при условие че Бай Иван не може да излезе пеш от къщи и да стигне до центъра.“
Той настоя всеки обект да има КСС и оферти, а „всеки един лев да бъде проверен и провеждан под контрол“. https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Кметът на Бъта Георги Александров защити допълнителното финансиране с аргумента, че селата са обезлюдени с над две трети и инфраструктурата им е в тежко състояние. „Разширяването на капиталовата програма с допълнителни суми за кметствата не е никаква привилегия, нито популизъм“, заяви той и отправи директен апел към съветниците да приемат бюджет“, заяви той и отправи директен апел към съветниците да приемат бюджет.
„Бюджетът е най-важният документ и най-лошият бюджет е по-добър от никакъв бюджет.“ https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Кметът на Поибрене Иван Пандуров реагира срещу твърденията за липса на проектна готовност:
„Говорите глупости, че никой няма проект. Аз специално в Поибрене имам готов проект с разрешение за строеж за изграждане на спортно миниигрище.“
https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
По думите му то ще обслужва над 100 деца от училището и други млади хора в селото.
Гено Галчев представи конкретните намерения за Попинци – благоустрояване на улиците „Ралчо Сапунджиев“ и „Бузлуджа“ и автоматична обществена тоалетна в парка.
„Нима тези хора заслужават да газят кал постоянно в XXI век?“, попита той. https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Кметът на Баня Димитър Арбалиев постави проблема в обратната посока – според него не може да се очаква готов проект, без предварително да е известна финансовата рамка.
„Кое е първично – яйцето или кокошката? Трябва ли да имам аз финансова рамка, с която да се съобразявам, или да си правя свободни съчинения?“
„Не бих си позволил да харча виртуални пари и да правя задания без осигурено финансиране“, допълни той. https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Павел Хрисков отговори, че именно липсата на конкретика прави автоматичното разпределяне на средства неприемливо:
„Когато някой каже, че ще дадем 100 000 евро без да е ясно за какво, няма как и да го гласуваме.“
Предложението му беше 2026 г. да се използва за проектна подготовка, а през 2027 г. готовите обекти да получат необходимия ресурс . https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
След изказването на Пандуров той отбеляза:
„От осем села едно си носи проекта. И когато от осем села едно си носи проекта – съжалявам, покрай сухото гори и мокрото.“ https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Читалището в Левски: Не само покрив, а цялостно обследване
Представителят на настоятелството на читалище „Христо Ботев“ в Левски г-жа Алексиева постави състоянието на сградата като отделен проблем. По думите ѝ в края на лятото е получено становище от РЗИ – Пазарджик заради силно компрометирани покрив и балкон.
„Когато влезнах в читалището, вътре имаше кюмбета с твърдо гориво и кюнци – това е игра с огъня и сградата може да изгори. Дюшемето е прогнило, столовете падат.“
Тя настоя през 2026 г. да бъде извършено пълно обследване – ВиК, електроснабдяване и противопожарна безопасност – и да се изработи комплексен проект, така че ремонтът да може да започне през 2027 г.
„Не ни е необходим само покривът“, подчерта Алексиева и предложи Левски да стане пилотен модел за обновяване на читалищата. https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Даниела Куртакова: 36% инженеринг, нула европейски средства и въпроси за контрола
Даниела Куртакова насочи вниманието към начина, по който са структурирани голяма част от инвестициите.
Според представените от нея изчисления инженерингът заема около 36% от капиталовата програма. Тя го определи като удобен подход „три в едно“, но предупреди за риска общината да се обвърже с изпълнител, без предварително да знае окончателното проектно решение.
Сравнението ѝ беше:
„Черна котка в черен чувал, в тъмна стая на обратната страна на Луната.“
Куртакова постави и въпроса защо при бюджет над 31 млн. евро в капиталовата програма няма средства от европейско финансиране. Тя заяви още, че при прегледани от нея договори е установила проблеми със санкциите, неустойките и контрола и поиска значително по-голяма прозрачност при изпълнението.
Във второто си изказване позицията ѝ беше още по-категорична:
„Аз не мисля, че този бюджет може да бъде поправен, коригиран, рязан или срязван в движение. Този процес трябва да се нулира и да се подкара както трябва.“
Тя възрази и срещу противопоставянето между съветниците и жителите:
„Не приемам да се настройват жителите срещу нас. Когато ние млъкнем и гласуваме послушно без да мислим, това не е добре за гражданите. Щом сме се опънали, значи има за какво.“
https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Галина Матанова: Не отделните обекти, а растящите дефицити са фундаменталният проблем
Галина Матанова върна разговора от отделните обекти в капиталовата програма към причините, довели според нея до неприемането на бюджета на 16 септември. Тя посочи като основен проблем липсата на достатъчно експертен дебат в постоянните комисии и заяви, че нито намаляващата „прозрачност и чуваемост“, нито натрупаното недоверие заради изпълнението на големи инфраструктурни обекти са били единствената причина за резултата.
„Основният проблем в този информационен процес беше липсата на достатъчно експертен дебат по време на работа в постоянните комисии“, заяви Матанова.
По думите ѝ същият проблем се проявява и на настоящата среща. Тя изрази неудовлетворение, че разговорът отново се концентрира върху отделни инвестиционни обекти и субективните позиции към тях, вместо върху цялостната конструкция на бюджета. Матанова оспори и тезата, че трябва да се изчакват допълнителни становища, за да продължи процедурата. Според нея кметът като вносител има възможност или да използва неприетия проект като база, да нанесе необходимите корекции и да внесе ново предложение, или да изработи изцяло нова финансова рамка.
Като втори фундаментален проблем тя посочи „прогресивно нарастващите дефицити в местните дейности“. Според нея, ако не започне оптимизация на разходите, след няколко години Общината може да се окаже без реален ресурс за инвестиционна програма.
„Изпълнението на Приложение 3 ще приключи. Впоследствие ще приключат и все още наличните и генерирани с висока финансова дисциплина преходни остатъци от предишни бюджети. Но разходната част, която аз настоятелно определям още веднъж за прогресивно нарастващи дефицити, няма как да приключи.“
Именно с това Матанова обвърза настояването на ГЕРБ заедно с новата макрорамка да бъде представена и нова тригодишна бюджетна прогноза. По думите ѝ в досегашната прогноза не се вижда увеличение на приходите, докато разходите продължават да растат, без да е показано как ще бъдат обезпечени в средносрочен план.
„Кога ще водим тези разговори? Догодина, когато тези прогресивно нарастващи дефицити вече очертаят криза, или последващата година, когато, повярвайте ми, наистина ще разберем какви дългосрочни камъни сме сложили на шията на всички нас – жителите на община Панагюрище? Тази отговорност ние няма да я носим.“
Според Матанова разговор за Бюджет 2026 е възможен, след като бъде преосмислена политиката в разходната част на местните дейности и бъде показано как ще започне ограничаването на дефицитите.
Тя подчерта и различната отговорност на кмета и Общинския съвет при управлението на публичните средства. Позовавайки се на Закона за публичните финанси, Матанова посочи, че кметът е вносителят и носи отговорността за управлението на публичните средства, докато ролята на съветниците е да критикуват, предлагат, контролират и накрая да дадат своя вот.
„Всеки от нас с гласа си е дал отговора си на 16 септември.“
Матанова отговори директно и на прозвучалата по-рано теза на кмета на Бъта Георги Александров, че „най-лошият бюджет е по-добър от никакъв бюджет“.
„За това сме – да има бюджет, за това сме същият да бъде приет, но не и както се каза твърдението, че и най-лошият приет бюджет е по-добър от никакъв. Не. Това може да бъде в личните ни домакинства и в личните ни портфейли. Управлението на публични средства е изключително висок обществен дълг и отговорност към всеки един от нас.“
Тя предупреди, че ако остане дори един от въпросите, които не са получили експертен отговор при обсъждането на първия проект, същият вариант отново няма да получи подкрепа.
В края Матанова отправи критика и към начина, по който според нея се води комуникацията между администрацията и Общинския съвет. Тя заяви, че срещи, които единствено демонстрират, че се води диалог, са неефективни и призова разговорите да се провеждат, когато и двете страни са подготвени „с факти, с експертиза, с конкретика“.
По думите ѝ политическите позиции, изпратени до кмета, също съдържат предложения, макар и формулирани по-общо, след като предишните опити анализът да бъде върнат към основополагащите проблеми в конструкцията на бюджета не са дали резултат.
„Отделно се натрупа и кризата с доверието. Така че сега вече има много за преодоляване. Винаги е възможно всичко да се преодолява, когато има диалог, но отново твърдя – експертен диалог, а не субективен и не популистки.“
https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Кристин Кроснаров: 62 400 евро могат да бъдат спестени и пренасочени
Кристин Кроснаров беше сред съветниците, които представиха конкретни разчети за промяна на капиталовата програма.
Той приветства предложението част от средствата за лагера да бъдат пренасочени към ВиК проекти в селата, но настоя те да не се ограничават до водопроводната мрежа. По Приложение №7 Кроснаров предложи разходите за лагера да бъдат намалени общо с 62 400 евро. Според него заложените 50 000 евро за запълване на басейни, терасиране, зелени кътове и благоустрояване могат да бъдат заменени с 5 000 евро за запълване на басейна и 5 000 евро за ландшафтен проект. Допълнително предложи съкращаване на 6 000 евро от предвидените дейности по покривите.
Освободените 62 400 евро според предложението му трябва да бъдат насочени към текущ ремонт на здравните служби в кметствата, без Панагюрски колонии, и към покрива на читалището в Левски.
Кроснаров подкрепи и предвиденото спортно игрище в Панагюрски колонии.
„Тук не приемам, че има управляващо мнозинство и опозиция – в нашата комисия сме доказали, че можем да работим изключително добре. Дайте ни шанс и ние ще дадем на вас.“
https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Пенка Пиперкова: В Бюджет 2026 да остане само онова, което реално може да бъде изпълнено
Пенка Пиперкова постави друг практически въпрос – времето.
До края на 2026 г. остават само няколко месеца, а при започване на нова процедура с обществено обсъждане реалният период за изпълнение на капиталовата програма ще бъде още по-кратък.
„Защо да залагаме толкова милиони левове в една капиталова програма за 2026 година, която няма да бъде реализирана и после вие, г-н Гагов, пак ще носите последствията от това, че е приета капиталова програма, която не сте реализирали?“
Пиперкова предложи важните обекти, които няма реална възможност да бъдат изпълнени до края на годината, да бъдат прехвърлени към 2027 г., като дотогава се подготвят необходимите проекти и КСС.
Тя постави въпрос и към кмета на Попинци Гено Галчев дали посочените от него улици са обсъдени с жителите и защо са избрани именно те при тежкото състояние и на други основни улици.
Апелът ѝ към всички кметове беше да комуникират инвестиционните си намерения с хората в населените места. А към администрацията – да не свежда преработката на бюджета единствено до капиталовата програма. Според Пиперкова бюджетът трябва да се разглежда цялостно – и в приходната, и в разходната му част.
https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Иван Лалов: „Не ни поставяйте в положение – царят дава, пъдарят не дава“
Председателят на Общинския съвет Иван Лалов направи едно от най-продължителните изказвания и започна с критика към самия формат на срещата.
„Г-н кмете, оказах се прав, само че не си мислех, че днеска ще гледаме поредния епизод от „Добрия, лошия и злия“.“
Лалов се обърна директно към селските кметове за предвидените общо 800 000 евро:
„Тези 1 600 000 лв. са ви обещани от кмета, нали? Те са ви обещани. Вие затова сте тука – за да ни накарате, общинските съветници, да гласуваме бюджета, за да може да си получите тези пари.“
След което постави въпроса за правомощията:
„Кой от вас не разбра, че кметът сам по себе си не може да ви даде нищо? Той дори не може да ви го обещае.“
Лалов подчерта, че за разлика от предходни мандати в настоящия Общински съвет няма монолитно мнозинство зад кмета и затова подобни ангажименти трябва предварително да бъдат обсъждани със съветниците.
Той направи и финансов разрез на големите позиции – поликлиниката, лагера, ЦПЛР и средствата за селата – и посочи, че ако съветниците предлагат промени, трябва да кажат и откъде да бъдат осигурени парите.
Лалов отхвърли противопоставянето между Общинския съвет и селските кметове:
„Да ни поставяте, г-н Гагов, в такова положение – ние да излизаме лоши спрямо селските кметове, „царят дава, пъдарят не дава“, „аз съм добър, пък вижте те лошите“ – за мен е неприемливо.“
Според него въпросът не е дали селата трябва да получат средства, а колко, за какво и на базата на каква готовност. Като пример за дългогодишен нерешен проблем той посочи гробищния парк в Попинци.
Най-сериозният акцент в изказването му обаче беше ВиК инфраструктурата.
По думите му след разговор с управителя на ВиК Тодор Стойков инвестициите във II, III и IV подем на помпените станции могат да бъдат от порядъка на 5–7 млн. евро, като точната стойност не може да бъде определена без проект и анализ.
„И виждате ли какви драстични проблеми имаме ние – и в един момент ще си кажем: „Абе дали да направим сега ЦПЛР и лагера – безспорно важни обекти – или да започнем да мислим за тая критична инфраструктура?“ Защото това ни е най-критичното – водата.“
Лалов постави въпрос и защо в ЦАИС вече има обществена поръчка за Дневния център за пълнолетни лица с увреждания, отбелязана като без осигурено финансиране, при положение че бюджетът не е приет. Той настоя още да се видят бъдещата издръжка на басейна, ВиК, такса битови отпадъци, план-сметката, състоянието на общинските дружества и реалистична тригодишна прогноза.
https://www.youtube.com/watch?v=xSkzB1L0W8k
Кметът прие част от предложенията: ВиК излиза напред, лагерът се свива
В заключителната част на срещата вече се очертаха и първите конкретни промени, които Гагов заяви, че ще бъдат отразени.
Сред тях е включване на средства за проектиране на ремонта на II, III и IV подем на помпените станции, след поставения от управителя на ВиК Тодор Стойков проблем.
Средствата за детския лагер ще бъдат намалени, като ресурсът бъде пренасочен към ВиК проектирането.
Промяна се очерта и при първоначалната идея за допълнителните средства за селата. Вместо сумите да се разпределят „на калпак“, Гагов предложи част от ресурса да бъде използван за цялостно ВиК проектиране и актуализация на проектите за всяко населено място.
В следващия вариант трябва да бъде включена и сума от 170 000 евро за аварийно укрепване на подаващата габионна стена на Клетка 1 на общинското депо, за да бъде предотвратен риск от проблем с отпадъците.
Кметът съобщи още за подготвени предложения за изменение на данъка върху недвижимите имоти и за план-сметката за такса битови отпадъци – въпроси, които имат пряко отношение към приходите и тригодишната прогноза.
Гагов предложи да бъдат изготвени проекти за ремонти на читалищата в малките населени места и да се стимулират спортни клубове, които работят извън общинския център. По-рано в срещата той конкретно посочи читалището в Левски сред обектите, за които може да бъде осигурена проектна готовност.
Кметът прие и предложението на Кристин Кроснаров за пренасочване на спестените 62 400 евро към текущ ремонт на здравните служби в кметствата, без Панагюрски колонии, и към ремонта на покрива на читалище „Христо Ботев“ в Левски. Отделно в разговора беше подкрепено и включването на спортното игрище в Панагюрски колонии.
Преработеният проектобюджет трябва да бъде внесен на 5 октомври
След близо три часа разговор Никола Белишки поиска от кмета най-конкретния отговор за вечерта – кога ще бъде представен новият проект.: „Кога да очакваме, как да кажа, Бюджет Гагов 2?“
Отговорът на кмета беше: понеделник, 5 октомври.
Работната времева рамка предвижда на 5 октомври да бъде входиран преработеният проект за Бюджет 2026 заедно с актуализираната тригодишна прогноза, а на 6 октомври той да бъде разгледан от Постоянната комисия по бюджет и икономика.
Като възможен срок за последващо заседание на Общинския съвет беше коментирана датата около 21 октомври, но това беше изрично определено само като хипотеза и възможен срок, а не като вече взето решение.
Така близо тричасовата среща не произведе съгласие по Бюджет 2026, но очерта параметрите, по които ще бъде оценяван вторият опит: реалистична капиталова програма за оставащото време до края на годината, повече проектна готовност, нов приоритет за критичната ВиК инфраструктура, отговор на растящите дефицити в местните дейности, актуализирана тригодишна прогноза и по-ясен контрол върху изпълнението на инвестициите.
На 5 октомври ще стане ясно кои от тези предложения действително са намерили място в новия проект. Едва след това ще стане ясно и дали преработената проектофинансова рамка може да събере подкрепата, която първият вариант не получи.
