Четирима млади състезатели от панагюрския спортен клуб по кикбокс „Оптикс“ бяха избрани от националните селекционери и включени в състава на България за Световното първенство по кикбокс за деца, кадети и юноши в Йезоло, Италия, най-мащабното за подрастващи в историята на WAKO, с 3012 състезатели от 78 държави и общо 4898 участия в отделните категории. Найден Бакърджийски, Иван Велев, Иван Йончев и Ния Костуркова стигнаха до най-голямата международна сцена след година подготовка, а участието им донесе на клуба две световни титли, бронзов медал на ринг и сребро в отборната надпревара.
Зад четирите имена, които развяха българския трибагреник на световната сцена, стоят не просто сухи статистики и медали. Стоят стотици часове в залата, превъзмогната болка, сълзи от щастие и един треньор, чието сърце прелива от гордост, когато говори за своите деца – бижутата на Панагюрище.
Подготовка, изкована от воля и дисциплина
За треньора им Здравко Еров равносметката не се изчерпва с медалите. Той поставя на едно ниво представянето и на четиримата, защото всеки от тях е преминал през тежка подготовка и е заслужил мястото си в националния отбор.
„За мен те са победители още само с това, че бяха избрани да са в националния отбор, да представят България и да стъпят на това състезание. Щом са стъпили там, за мен вече са победители“, споделя Еров.
Подготовката им практически не е спирала през цялата година. През последния месец и половина работата е била насочена изцяло към световното първенство. И четиримата са преминали през трудности и контузии, а Еров не крие, че изискванията му към тях са били високи.
Иван Велев – Магьосникът, който „рисуваше“ на татамито
Иван Велев сътвори нещо, което трудно може да се опише с думи – в същата зала, където миналата година стана двукратен европейски шампион, тази година той донесе в Панагюрище две световни титли от едно състезание – разказва с вълнение треньорът му.
Програмата му на световното е тежка. От понеделник до събота той излиза всеки ден по два пъти в различните стилове light contact и kick light contact до 63 кг. По пътя към двете световни титли негови съперници са представители на Германия, Испания, Чили, Полша, Ирландия, Словения, САЩ, Англия и България. В стил Kick Light премина през истински гиганти от Германия, Испания, Чили, Полша, Ирландия и Словения. а в стил Light Contact панагюрското момче доминира над състезатели от Словения, Ирландия, САЩ, Англия и България.
В категории с над 30 от най-добрите бойци на планетата, представянето на Велев привлича вниманието и на други треньори. Треньорът ми Здравко Еров разказва, че след срещите колеги са идвали да го поздравяват за състезателя му. Един от опитните специалисти описва играта на Иван с думите: „Иван не се биеше. Иван рисуваше, докато играеше.“
Найден Бакърджийски – Мъжкото сърце, което написа история на ринга
Найден Бакърджийски завоюва исторически бронзов медал в един от тежките и безпощаден стил ( Low Kick до 67 кг, юноши старши). Той бе единственият ни боец на ринг и донесе първия медал от ринг в историята на нашия град и клуба си.
Само след две години сериозни тренировки и на първото си толкова голямо състезание, Найден се изправи срещу бойци от Португалия, Израел, Полша и Киргизстан. С невероятно умна, зряла и мъжка игра той постигна две победи и стигна до полуфинал. А за своя треньор Найден е истинският шампион в тази категория: „Когато загуби третия мач, му казах: „Найчо, ти за мен си шампион в тази категория.“ Той показа много мъжка игра, много сърцата, до последно“, разказва треньорът.
Ния Костуркова – Несломимият характер и сребърният блясък
Ния Костуркова завоюва вицешампионска титла и сребърен медал в отборното класиране по point fighting с отбора на България, изправяйки се срещу силния тим на Мексико.
Нейното постижение е изключително защото само за един месец Ния трябваше изцяло да пренастрои начина си на игра за стил, който никога преди това не е тренирала. С огромна воля, без капка страх или колебание, тя показа израстване, което развълнува всички. Ния доказа, че когато притежаваш хъс и истинско спортно сърце, няма невъзможни неща.
„Аз съм доволен от нейното представяне. Имахме около месец, месец и малко, за да променим изцяло начина ѝ на игра. На мен ми хареса, че тя показа хъс, показа желание, не се притесни и не се уплаши. Видях едно израстване в нея, което за мен означава много“, казва Здравко Еров.
Иван Йончев – Войнът, който гледа световния елит право в очите
Иван Йончев премери сили в стил light contact при юношите младша възраст (до 63 кг). Късметът му отреди най-тежкия възможен жребий – още в първия си мач той се изправи срещу световния номер едно, представителя на Великобритания.
„Иван знаеше срещу кого излиза, но не показва нито за секунда страх. Той влезе в безкомпромисна битка и се бори до последния отклик на таймера за победата. Със своята упоритост и мъжество той доказа, че мястото му е точно там – сред най-добрите в света, а най-големите му успехи тепърва предстоят. Не можахме да вземем медал с него, но аз знам, че той е упорит. Знам, че работим заедно и занапред нещата ще се получат. На следващо такова състезание той ще покаже много голямо израстване.“ – разказва с гордост Здравко Еров.
Повече от спорт: Урок по човечност и истинска гордост
„Тези деца не си ги заменям за никои други. Това са уникални деца. Само искам да са ми здрави, да продължават да ме слушат и да не се отказват.“ – казава треньорът им.
Велев и Бакърджийски вече дават пример и на останалите състезатели в залата, които виждат труда им, мотивират се и започват да работят по същия начин.
За треньора дисциплината в залата има и друга цел:
„Не искам да ги уча да са само спортисти и кикбоксьори. На първо място искам да ги науча да са хора. Когато съм строг с всички в залата, съм строг, защото искам да им дам правилна насока в живота занапред във всяко едно нещо, а не само в спорта.“
Успехите в Италия имат и своя предистория. През 2018 г. Гаврил Христосков става първият световен медалист на клуба по кикбокс, след като печели бронз именно в същата зала. Еров не пропуска да го спомене и казва, че се радва, че следващите деца са тръгнали по неговия път и са надградили постигнатото.
А най-силният спомен, който треньорът отнася от световното, не е конкретен медал.
„Най-голямата радост беше, когато видях радостта в очите им, сълзите от радост. Няма по-голямо щастие за мен от това. Щом те плачат от радост и са доволни, значи аз съм си свършил работата както трябва.“
От клуба изказват благодарност на кмета на община Панагюрище за оказаното съдействие, както и на „ОПТИКС“ АД, „ОПТИКС – ОПТРОНИКА“ АД, „ОПТИКС ФАЙНТЕХ“ АД и „ОПТИКС-ОП“ АД за спонсорската подкрепа. Специална благодарност отправят и към Мариела Шопова, човекът, който остава в сянка, но стои плътно зад състезателите и клуба. Освен ангажиментите около тренировъчния процес, тя поема голяма част от организацията и документацията и е до децата и извън залата, навсякъде, където са нужни грижа, подкрепа и организация.
