Натрупването на отпадъци към габионната стена на регионалното депо, причините за възникналите пожари и забавеното въвеждане в експлоатация на втората клетка бяха сред основните теми на заседанието на Постоянната комисия по екология, туризъм, селско и горско стопанство на 22 октомври. Въпросите бяха поставени при обсъждането на втория, преработен проектобюджет на Община Панагюрище за 2026 година, в който са запазени средствата за ремонт на габионната стена и актуализация на проекта за рекултивация на първата клетка.
Кметът Желязко Гагов съобщи, че необходимите документи за назначаване на държавна приемателна комисия за втората клетка са внесени в РДНСК и общината очаква заповедта за сформирането ѝ. Целта е съоръжението да бъде въведено в експлоатация възможно най-скоро, за да се преустанови депонирането на отпадъци в първата клетка. По думите му това е задължително условие за актуализиране на вече изготвения проект за рекултивация. Докато в първата клетка продължават да се извозват отпадъци, обемът и конфигурацията им се променят, което не позволява да бъдат определени окончателните параметри за проектирането.
Гагов съобщи, че склонът на първата клетка видимо се е изменил. Той определи ремонта на габионната стена като спешен, почти авариен, и посочи, че в капиталовата програма са предвидени средства както за укрепването ѝ, така и за актуализацията на проекта за рекултивация. Кметът обясни, че общината поддържа контакт с Министерството на околната среда и водите, като следващата възможност за кандидатстване за финансиране на рекултивацията е през април 2027 година. Дотогава проектът трябва да бъде актуализиран и подготвен за подаване.
Общинският съветник Никола Белишки обаче постави въпроса защо се е стигнало до сегашното състояние на първата клетка и кой е разпоредил начина на натрупване на отпадъците. Той настоя да получи конкретен отговор кой е взел решението отпадъците да бъдат избутвани към габионната стена, въпреки че необходимостта от нейното укрепване е била известна. Според Белишки по този начин е увеличено натоварването върху съоръжението, за което сега се предвиждат средства за ремонт. Той поиска да разбере кой е предложил тази организация на депонирането и кой е ръководил действията на терен.
В отговор кметът Гагов обясни, че решенията за организацията на депонирането са вземани с участието на ръководителя на депото, проектанта и началника на общинския отдел „Екология“. Кметът призна, че натоварването се увеличава, но посочи, че са обсъждани и други варианти, включително разпределяне на отпадъците в по-южната част на депото. По думите му върху организацията на работа са повлияли и няколкото пожара, възникнали на съоръжението. За овладяването им се е наложило да бъде направена просека и да се осигури транспортен път, по който техника да достига до горящите участъци и да ги засипва.
Белишки не прие това обяснение като достатъчно основание за начина, по който са натрупани отпадъците. Той заяви, че отговорността за евентуални проблеми с габионната стена следва да се търси от хората, взели и изпълнили тези решения.
Съветникът повдигна и въпроса за разходите при гасенето на пожарите. Според представената от него информация на външни фирми са платени приблизително 20 000 лева за техника, включително камион, челен товарач и булдозер. Белишки изтъкна, че депото разполага със собствена техника от подобен вид, и постави под съмнение необходимостта от тези разходи. Той припомни, че при предходно обсъждане е попитал директора на общинското предприятие кой е разрешил използването на външна техника, но директорът е отговорил, че не е издавал такова разрешение.
Белишки изложи и две възможни обяснения за възникналите пожари. Първото, според него, е недостатъчен контрол върху приеманите отпадъци, при който на депото може да е попаднал горящ или леснозапалим материал. Втората му хипотеза е свързана с евентуални проблеми с газовите кладенци и натрупване на метан вследствие на променения начин на депониране.
Съветникът изрази опасения, че пожарите и извършеното преместване на отпадъци може да са нарушили технологията на депониране и да са засегнали защитната мембрана на дъното на клетката. Според него евентуално увреждане би създало риск от изтичане на инфилтрат дори след бъдещата рекултивация. Той уточни, че това е негово становище, а не установено с техническо обследване обстоятелство. Постави и въпроса за състоянието на съоръженията за изгаряне на метан, като настоя общината да провери дали са монтирани и функционират.
Белишки предупреди, че ако са настъпили по-сериозни увреждания на клетката, предвидената рекултивация може да не е достатъчна. В изказването си той направи и ориентировъчна оценка за възможната стойност на рекултивацията, като посочи сума до около 1,5 млн. евро, при условие че няма допълнителни поражения. Тази оценка не беше представена като стойност по актуален проект.
Относно забавянето на процедурите за въвеждане в експлоатация на втората клетка кметът Желязко Гагов поясни, че строителството на втората клетка е приключило през 2025 година, след което общината е подала необходимите документи пред компетентните институции. Той уточни, че комплексните разрешителни и тяхната актуализация са в правомощията на Изпълнителната агенция по околна среда. По думите му администрацията многократно е изпращала писма и напомняния за придвижването на процедурата. В края на миналата година е проведена среща с тогавашния директор на агенцията, на която е поет ангажимент актуализацията да бъде издадена до януари. Това обаче не се е случило. Гагов обясни, че след последвалите промени в ръководството на Министерството на околната среда и водите е проведена нова среща. След допълнителна кореспонденция и съгласуване на текстовете общината е успяла да получи актуализираното комплексно разрешително, включващо втората клетка. Кметът призна, че процедурата се е забавила и че актуализацията е трябвало да бъде осигурена значително по-бързо след приключването на строителството през 2025 година.
Така въвеждането в експлоатация на втората клетка остава непосредствената задача пред общината. От него зависят прекратяването на депонирането в първата клетка, окончателните измервания на натрупаните отпадъци и подготовката на актуализирания проект, с който Панагюрище възнамерява да кандидатства за финансиране на рекултивацията през април 2027 година.
Запис от заседанието https://www.youtube.com/watch?v=0dPGvG3yDP4
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Комисията по екология не подкрепи втория проектобюджет на Община Панагюрище за 2026 година
Панагюрище и Стрелча пред екологичен риск: Регионалното депо работи над капацитета си заради чиновническо забавяне
