Д-р Росица Кръстева, д.м., началник на Онкологичния център на МБАЛ „Уни Хоспитал“ – Панагюрище, за пропуснатите възможности за ранна диагностика, промените в лечението на рака и отговорността на здравната система към българските жени в интервю пред www.24chasa.bg
Д-р Кръстева, всяка година през октомври говорим за рака на гърдата. Достатъчно ли правим за жените в България?
Убедена съм, че трябва да се направи повече. Информационните кампании са изключително важни, но не могат да заместят системната профилактика и скрининга. Скринингът е добрата практика, методът, който е доказал ефективност и единственият начин, който води до диагностициране на рака в изключително ранен стадий – тогава, когато можем ефективно да го лекуваме и контролираме.
Всяка година през октомври призоваваме жените да се преглеждат, а през останалите единадесет месеца твърде често оставяме отговорността изцяло в техните ръце. Ранната диагностика не трябва да зависи само и единствено от личната инициативност, финансовите възможности или населеното място, в което живее една жена. Тя трябва да бъде част от добре организирана, достъпна и последователна здравна политика.
Къде според Вас е най-големият проблем?
Липсата на скрининг.
Все още ли жените стигат до медицински онколог твърде късно?
Смятам, че достъпът до специалисти в България, включително и до медицински онколози, е бърз и относително лесен. Обичайно поводът да се отиде на лекар е, че пациентът е опипал нещо в гърдата. В тези случаи един от вариантите е личният лекар да го насочи към хирург или специалист мамолог или пациентът директно да потърси специалист. Най-добре е това да бъде център, в който има медицинска онкология, лъчелечение, хирургия, където има насоченост за лечение на рака на гърдата.
Какво трябва да знае всяка жена за профилактиката?
Всяка жена трябва да знае, че освен профилактика, има и скрининг. В България скрининг за рака на гърдата няма. Затова профилактиката изцяло зависи от нейния работодател, от нейния собствен избор. Изключително важно е какво изследване ще се направи. Подходящите изследвания за ранно откриване на рака са мамография и магнитен резонанс, като от значение е и каква е плътността на гърдите. Това, към което се стремим аз и моите колеги, е да променим политиките и да наложим скрининга като задължителен модел.
Дотогава моят апел към всички жени е да проявят отговорност към себе си и близките си и да правят регулярни прегледи в центрове, които имат опит с такива изследвания. Не мога да дам конкретна препоръка за регулярността на прегледите, тъй като това зависи от много фактори – възраст, фамилна обремененост, съпътстващи заболявания, но със сигурност вашият личен лекар може да ви даде добри напътствия за това.
Как се промени лечението на рака на гърдата?
Бих казала, че се промени еволюционно. Хирургията дълго време беше наложена като единствен стандарт, и хормоналната терапия при хормонално чувствителен тумор. След откриване на HER-2 рецептора таргетната терапия направи така, че това изключително агресивно заболяване да се лекува успешно. Имунотерапията коренно промени ситуацията с тройно негативната гърда. Съвременното разбиране за рака, молекулярната диагностика и откриването на нови терапии променят прогнозата при пациентите.
Открит навреме, ракът на гърдата е напълно лечим. А в четвърти, последен стадий, можем да постигнем дълги ремисии.
Имат ли българските пациентки достъп до тези възможности?
България разполага с отлични специалисти и модерни лечебни центрове. Но достъпът до качествена медицина не се определя само от броя на лекарите и мултифункционалността на лечебното заведение, в което работят. Трябва да бъде наложен контрол върху изпълнението на стандартите на лечение, т.е. да работим така, както работят колегите в Италия, Германия, САЩ. Колегите у нас са на изключително високо ниво, достъпът до лекарства – също.
Смятам, че трябва да се обърне внимание на изпълнението на стандартите, поставянето на диагнозата и отново призовавам да се организира скрининг за рака на гърдата.
Какво бихте казали на жена, която току-що е чула диагнозата?
Ракът отдавна вече не е присъда. Ние съобщаваме диагнозата на пациента, обяснявайки какви действия препоръчваме оттук насетне. За мен е особено важно пациентът да е информиран какъв е видът на рака, какви изследвания трябва да се направят, каква индивидуална терапия на лечение се препоръчва и защо.
Нашата цел е пациентите възможно най-бързо да се върнат към своя нормален начин на живот и да имат отговорност редовно да се проследяват.
Говорим предимно за жените, но ракът на гърдата може да засегне и мъжете. Какво трябва да знаят те?
При бялата раса мъжете с рак на гърдата съставляват около един процент от диагностицираните с това заболяване. При афроамериканците този процент може да стигне до петнадесет. Мъжете трябва да знаят, че ако в семейството има случаи на рак на гърда, простата, панкреас, дебело черво, е добре да направят генетичен тест.
Какво бихте искали да се промени след този октомври?
Бих искала всеки един от нас да разбере, че всеки един ден е специален. Ако срещнем болестта, трябва да знаем какво следва да се направи утре, без да отлагаме. Бих искала хората да бъдат много по-добри и по-човечни. Да правят това, в което вярват, без да пречат на другите. Ако обърнем внимание на себе си, ще видим тази промяна и у хората около нас. Да бъдем етични, да уважаваме мнението на другия и да не разчитаме само на профилактичните прегледи.
Българското общество трябва да покаже на правителството и на държавата, че скрининг трябва да има. В страните, в които има скрининг за рака на гърдата, смъртността от тази диагноза драстично намалява и ракът там се открива в изключително ранен стадий. Скринингът спасява човешки животи.
Източник: „24 часа“
