Съветници оспориха приоритетите и поискаха конкретни разчети
Преработеният проектобюджет на община Панагюрище за 2026 година не получи подкрепа и в Постоянната комисия по бюджет и икономика. На заседанието на 3 ноември двама общински съветници гласуваха „за“, а трима се въздържаха. Решението беше взето след продължителен дебат, в който отново се откроиха разногласията между общинската администрация и част от съветниците за реалистичността на капиталовата програма, приоритетите при разходването на средствата и последиците от евентуалното неприемане на бюджета.
Първоначалният проектобюджет беше отхвърлен от Общинския съвет на 16 септември. В началото на октомври кметът Желязко Гагов внесе преработен вариант, който премина през ново обсъждане в постоянните комисии. Той не получи необходимата подкрепа в комисиите по териториално и селищно устройство, здравеопазване и социална политика, образование, култура, младежки дейности и спорт, както и по бюджет и икономика. Заседанието на комисията по местно самоуправление и законност на 3 ноември не се проведе поради липса на кворум.
Въпреки направените промени в капиталовата програма, разширеното финансиране за малките населени места и предвидените средства за проектиране, преработеният бюджет продължава да среща възражения. Част от съветниците поставят под съмнение възможността заложените обекти да бъдат реализирани, особено предвид оставащото време до края на финансовата година.
Кметът Желязко Гагов откри дебата с представяне на поисканата от съветниците допълнителна информация за последиците от неприемането на бюджета. Според него липсата на приета финансова рамка няма да спре всички общински разходи, но ще ограничи възможностите те да бъдат планирани и извършвани в необходимия размер. Той се позова на писмо от Министерството на финансите, в което се обръща внимание на необходимостта общините да приемат бюджетите си. Гагов предупреди, че без приет бюджет общината няма да може да разполага с предвидената целева субсидия за капиталови разходи в размер на 62 400 евро. Като други важни въпроси посочи заложените 600 000 евро под формата на заеми за общинското ВиК дружество и изграждането на паметник на Васил Левски в Панагюрище. Кметът обясни, че в отговор на исканията на съветниците са подготвени и два вида бизнес анализи, сред които премортем анализ и анализ на алтернативните разходи. Според него основният риск от продължаващото забавяне е загубата на време за подготовка и реализация на инвестиционните намерения. „Неприемането на бюджета всъщност няма да спре разходите, но ограничава възможностите те да бъдат планирани и извършвани в необходимия размер“, заяви Гагов.
Той отново призова за постигане на съгласие и приемане на финансовата рамка.
Пенка Пиперкова от БСП поиска уточнение за средствата, предвидени за ВиК – Панагюрище. Тя постави въпроса дали в сумата от 600 000 евро са включени и допълнително поисканите от дружеството средства за ремонт на покрива на пречиствателната станция „Щернята“, закупуване на автомобил и бус, както и за обследване на инсталациите. В хода на обсъждането беше потвърдено, че тези дейности са включени в посочената сума.
Председателят на комисията Павел Хрисков насочи вниманието към предоставения от кмета анализ на последиците от неприемането на бюджета. Според него документът дава представа за част от ограниченията, но не отговаря изчерпателно на въпросите за общинските служители и евентуалните последици за заетите в дейности на местно финансиране. Хрисков заяви, че основните възражения на съветниците не са срещу самите обекти в капиталовата програма, а срещу начина, по който се планират, остойностяват и изпълняват. По думите му многократно е предлагано от програмата за 2026 година да отпаднат обектите, които няма реална възможност да бъдат изпълнени до края на годината, а усилията да се насочат към подготовката на проекти за 2027 година. Той постави и въпроса за икономическия ефект от предвидените инвестиции. Според неговата оценка прякото и косвеното въздействие върху местната икономика е свързано с приблизително 450 000 евро, насочени към туризъм, пътна инфраструктура и други дейности. Хрисков определи този ресурс като недостатъчен на фона на приходите, с които общината разполага.
В отговор кметът Желязко Гагов посочи, че именно заради краткия срок за изпълнение на бюджета администрацията е поставила акцент върху проектирането. Целта е през януари 2027 година общината да разполага с подготвени и остойностени проекти, с които да кандидатства за външно финансиране.
Гагов съобщи, че на 5 ноември в Панагюрище се очаква да пристигнат двама министри, с които ще бъдат обсъждани възможности за финансиране на социални и образователни проекти. Той заяви още, че е получено официално писмо от Министерството на образованието за финансиране на ремонта на покрива на ОУ „20 април“ до края на годината. Изрази надежда за положително развитие и по отношение на необходимите ремонти в училище „Марин Дринов“. Кметът отбеляза, че част от ефектите от инвестициите в обществени услуги трудно могат да бъдат измерени с икономически показатели. Като примери посочи ремонта на поликлиниката и Центъра за подкрепа за личностно развитие. Той отново призова съветниците да подкрепят бюджета, за да могат процедурите по бъдещите обекти да започнат през зимните месеци, а строителните дейности да се реализират при подходящи условия.
След него думата взе Даниела Куртакова от ПП–ДБ, която подложи на критика предоставения от кмета анализ. Първият ѝ въпрос беше кой е авторът на документа. Гагов отговори, че е използвал материали, подготвени от финансовия отдел, но текстът е написан лично от него.
„Защото няма цифри. Той е отново в литературен вариант“, коментира Куртакова.
Тя посочи, че съветниците не разполагат с конкретни данни, по които да сравнят първоначалния и преработения бюджет. Като пример даде социалните услуги, за които според нея липсват справки за броя на потребителите през предходната и настоящата година, необходимите средства и евентуалния недостиг до края на 2026 г. Куртакова постави въпроси и за уличното осветление, включително за състоянието на системата за интелигентно управление и липсата на резервни осветителни тела в селата. Особено внимание отдели на средствата за читалищата. Според нея не е ясно дали администрацията е проучила достатъчно подробно съществуващата техническа документация за сградите и действителните потребности на читалищните настоятелства.
„240 000 за проект за ремонти, а не за ремонти. Това хората в момента, в който го разберат, доста са изненадани“, заяви тя.
Куртакова посочи, че е разговаряла с представители на читалищата, според които част от сградите вече имат технически паспорти или друга документация, която би могла да се използва. По думите ѝ предвиждането на ново проектиране, без предварително да се установи какво вече съществува, поражда въпроси за целесъобразността на разходите. Тя обърна внимание и на училището в Елшица, което според нея се нуждае от спешен ремонт на покрива, докато в бюджета са предвидени 52 800 за проектиране на ремонт.
Най-острата част от изказването ѝ беше свързана с начина, по който администрацията представя последиците от неприемането на бюджета, и с поставянето на паметника на Васил Левски сред аргументите за неговата подкрепа.
„И това, което пак, понеже сме в сферата на литературата, това си е епистоларна литература, с която се занимаваме в момента, за мене е емоционален натиск и тормоз, пасивно-агресивен, за паметника на Левски. Извинявайте, обаче в пирамидата на Маслоу тези ценности са много ценни, но са малко по-нагоре. Ние имаме съвсем други нужди: улици, осветление, базови услуги, които трябва да осигури общината, и паметникът е много важен, но той е доста по-нагоре.“
Куртакова продължи с възражение срещу внушението, че неподкрепата за бюджета означава противопоставяне на изграждането на паметника.
„И сега ние в черно-бялото мислене, значи, ако някой не подкрепи бюджета, е против Левски. Така ли излиза? Не мога да го приема това нещо.“
В отговор Желязко Гагов заяви, че ако от него се очаква да поеме вината за неприемането на бюджета на 16 септември, е готов да го направи. По отношение на паметника той посочи, че според разговорите му с граждани съществува силна обществена подкрепа за изграждането му.
„90, да не кажа 100% от тях казват: подкрепяме това да има паметник на Левски в Панагюрище. Моята улица може да изчака, независимо какво струва това“, заяви кметът, като уточни, че цитира мненията на хората, с които разговаря.
Куртакова постави и въпроса за аварийното състояние на покрива на Трети подем на ВиК, като предупреди за опасност за оборудването и работещите. Тя настоя подобни неотложни проблеми да бъдат поставени сред първите приоритети независимо от спора за бюджета.
„И не ни поставяйте пред избора бюджет и живи и здрави работещи или спасено положението с покрива на Трети подем“, заяви съветничката.
Кметът отговори, че е получил информация за проблема и общината ще реагира в авариен порядък съвместно с ВиК.
Следващото съществено изказване беше на Емилия Дошкова от „Възраждане“, която направи подробен критичен прочит на писмения отговор на кмета за последиците от неприемането на бюджета.
„Писмото на кмета съдържа верни правни положения, но ги смесва с политически внушения и недоказани прогнози и няколко прекалено категорични твърдения“, заяви Дошкова.
Тя оспори представянето на финансовите ограничения като неизбежен административен блокаж. Според нея Законът за публичните финанси предвижда ред, по който общината може да продължи да функционира и без приет бюджет, макар и при определени ограничения.
Дошкова поиска конкретни данни кои дейности няма да могат да бъдат финансирани, какъв е недостигът за всяка от тях и от коя дата биха възникнали затрудненията.
Тя възрази и срещу твърдението, че неприемането на бюджета автоматично води до загуба на предвидените средства за капиталови разходи. По думите ѝ писмото на Министерството на финансите не означава, че сумата се губи окончателно. Кметът от своя страна настоя, че в документа ясно е посочено при какви условия средствата няма да бъдат преведени.
Дошкова обърна внимание и на разликата между ограниченията за поемане на нови ангажименти и възможността да продължат разходите по съществуващи договори и текущи услуги. Тя се позова на чл. 98 от Закона за публичните финанси и на възможностите, предвидени в Закона за обществените поръчки за процедури при неосигурено финансиране.
Според нея администрацията трябва да представи финансово обоснован анализ, вместо общи предупреждения за спиране на дейности и нарушаване на бюджетната дисциплина.
След техническо прекъсване на излъчването дебатът продължи с изказване на Борислав Лазаров, жител на село Елшица, който редовно участва в заседанията на Общинския съвет и постоянните комисии.
Лазаров оспори предупрежденията на кмета за възможни затруднения при изплащането на възнагражденията в общинските дейности. Той припомни предходни обсъждания, при които според думите му са били посочени неусвоени средства за заплати в ОП „Чистота“ и за озеленяване, предложени за пренасочване към други обекти. Лазаров поиска от финансовия отдел данни за броя на служителите на местно финансиране през предходната година и постави въпроса дали ограниченията по чл. 98 от Закона за публичните финанси действително налагат спиране на плащанията за тях. Той разкритикува и включването на паметника на Васил Левски сред аргументите за приемане на бюджета. Според него проектът е съществувал от години, но сега се използва за оказване на натиск върху съветниците. Лазаров отправи критики и за начина, по който общината е отбелязала 150-годишнината от Априлското въстание, като противопостави разходите за празничните прояви на липсата на нови инфраструктурни обекти.
В края на изказването си той призова кмета и екипа му да подадат оставки, ако искат бюджетът да получи подкрепата на общинските съветници от ГЕРБ и „Възраждане“.
На думите му реагира заместник-кметът Пепа Филина, която отхвърли твърдението, че администрацията оказва натиск върху съветниците. Тя настоя Лазаров да се извини публично за определението „някакъв си спектакъл“, използвано по адрес на възстановката, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание.
„Държа публично да се извините, защото съм ръководила екип, който не е спал четири месеца“, заяви Филина. Тя подчерта, че подготовката е изисквала значителна работа и че проявата е получила положителни оценки, включително от чужбина.
След този обмен на реплики думата взе общинският съветник Кристин Кроснаров, председател на комисията по образование, култура, младежки дейности и спорт. Той заяви, че ще подкрепи преработения бюджет, въпреки че не го смята за съвършен.
Според него основната разлика спрямо първоначалния вариант е по-ясно изразеният ангажимент към малките населени места. Кроснаров посочи необходимостта от ремонти на водопроводи, изграждане на канализация и подобряване на състоянието на читалищата. Специално внимание отдели на читалище „Христо Ботев“ в село Левски, чиято сграда според него е застрашена от затваряне.
Той подчерта, че подкрепя и инвестициите в Панагюрище, сред които плувният басейн, тенис кортовете и Центърът за подкрепа за личностно развитие.
„Аз не казвам, че този бюджет е перфектен. Има неща, които могат да се променят. Има неща, които ние можем да проконтролираме и в процеса на неговото изпълнение, но лично ще го подкрепя с чиста съвест, защото позитивите са много повече от негативите“, заяви Кроснаров.
Той припомни, че в ръководената от него комисия проектобюджетът не е получил подкрепа при два гласа „за“ и два „въздържал се“.
Председателят на комисията по здравеопазване и социална политика Цветелина Захариева съобщи аналогичен резултат от заседанието на нейната комисия: двама подкрепили проекта и двама въздържали се.
Пенка Пиперкова, в качеството си на председател на комисията по териториално и селищно устройство, представи обсъжданията на преработения бюджет в тази комисия. Тя посочи, че са били изискани и предоставени допълнителни справки за уличното осветление, ремонта на поликлиниката и детския лагер на Панагюрски колонии. Пиперкова изрази удовлетворение, че в новия вариант са включени повече средства за проектиране, каквото предложение самата тя е направила предвид краткия срок до края на годината. Тя оцени положително и увеличеното финансиране за малките населени места. Въпреки това комисията по териториално и селищно устройство не е приела проекта. От шестима присъствали трима са гласували „за“, а трима са се въздържали.
Даниела Куртакова уточни, че заседанието на комисията по местно самоуправление и законност не се е провело поради липса на кворум. Тя обаче отново възрази срещу твърдението, че съветниците са получили цялата необходима информация. По думите ѝ не са били предоставени старият и новият проект за ремонта на поликлиниката, както и достатъчно данни за системата за улично осветление. Куртакова заяви още, че продължава да очаква системата за финансово управление и контрол на общината, която е поискала, но не е получила.
В заключителното си изказване Павел Хрисков отново се върна към причините за липсата на подкрепа за бюджета.
Според него след отхвърлянето на първоначалния вариант администрацията е направила опит да подобри комуникацията със съветниците, но основният проблем остава. Той го определи като недоверие във възможността заложените обекти да бъдат реализирани.
Хрисков посочи, че през последните години в капиталовата програма се прехвърлят едни и същи обекти, без да бъдат завършени в предвидените срокове. Според него включването на нови мащабни проекти, които няма как да бъдат изпълнени до края на 2026 година, допълнително засилва съмненията на съветниците.
Той предупреди кмета, че приемането на прекалено амбициозна капиталова програма може да се превърне в проблем за самия него при отчитането на изпълнението ѝ през следващата година.
„Моето лично мнение е, че бюджетът не е добър от икономическа гледна точка. Средствата, които ние влагаме, няма да бъдат достатъчно ефективни за поддръжка на нашата икономика локално“, заяви Хрисков.
Според него съветниците са поставени пред избор да подкрепят целия предложен бюджет или да поемат отговорността за възможните ограничения при неговото неприемане. Той настоя, че подобен подход не решава проблема с доверието.
Хрисков подчерта, че отговорността на Общинския съвет е да оценява рисковете и да упражнява контрол, докато кметът и администрацията носят отговорността за изпълнението.
„Вас ще ви съдят по това какво сте направили за града. Нас ще ни съдят по това дали ние сме работили достатъчно адекватно да създадем среда, в която вие да можете да се справите добре с града“, обърна се той към Гагов.
„Моето лично мнение е, че този бюджет е по-скоро автогол за вас“, заключи председателят на бюджетната комисия.
Кметът отказа да влиза в нов спор по оценката на Хрисков.
„Всяка реплика на това, което казахте, господин председателю, ще звучи като оправдание. Аз не искам да се оправдавам. Искам да нося отговорност, за да направим средата, в която живеем, по-добра“, заяви Гагов.
Той даде пример с изграждането на втората клетка на регионалното депо за отпадъци, като посочи, че обектът е преминал през държавната приемателна комисия и е приключила продължителната процедура по разрешаването на експлоатацията му. Според кмета това показва, че част от забавянията по капиталовите обекти са свързани с административни процедури, които не зависят изцяло от общината.
След приключването на дебата Павел Хрисков подложи на гласуване преработения проектобюджет за 2026 година, индикативния годишен разчет за средствата от Европейския съюз и актуализираната бюджетна прогноза за периода 2026–2029 година.
Резултатът беше два гласа „за“, нито един „против“ и три гласа „въздържал се“. Така проектобюджетът не получи необходимата подкрепа и в Постоянната комисия по бюджет и икономика.
В края на заседанието председателят напомни на администрацията за поетите ангажименти да предостави допълнителните справки за горивата и гражданските договори.
Предстои преработеният проектобюджет да бъде разгледан от Общинския съвет на заседанието, насрочено за 5 ноември. Това ще бъде вторият опит за приемането на бюджета за 2026 година, след като първият вариант беше отхвърлен на 16 септември.
