За тези хора 2026 година е специална. Всички навършват 60 години, а юбилеят им се превърна в повод за нови пътешествия, срещи и един необичаен подарък за училището, в което е започнало приятелството им.
Историята ни разказа Николинка Дееничина, съпруга на Петър Дееничин, един от възпитаниците на този незабравим 8. „г“ клас. Самата тя от години е част от голямата компания и познава отблизо връзката, която тези хора са съхранили помежду си.
„Не познавам други така задружни съученици“, споделя Николинка.
И има защо да го казва. От дълги години бившите съученици се събират поне два пъти годишно, като избират различни красиви кътчета на България, където прекарват заедно цели уикенди. Невинаги всички успяват да присъстват, но обикновено на срещите се събират по 15-16 души. А когато към тях се присъединят и половинките им, компанията става още по-многобройна и весела.
С времето тези срещи са се превърнали в традиция, която никой не иска да прекъсва. Има рождени дни и годишнини за отбелязване, спомени за разказване, нови места за разглеждане. А най-хубавото, споделя Николина, е, че след толкова години хората продължават да се чувстват добре заедно.
Шейсетият рожден ден на цял един набор обаче заслужава нещо по-специално.
Още в началото на юбилейната година започнала подготовката за голямо общо пътешествие. За всички съученици били изработени зелени тениски с надпис „Ограничена серия – Набор 1966 – все още в движение, все още опасни“. Техните половинки получили оранжеви тениски с не по-малко закачливото „Верен фен на Набор 1966“. А на гърба на всички стоял знакът, който ги свързва вече толкова години: 8. „г“.
През май голямата компания заминала на осемдневна екскурзия „Италия и Швейцария – приказните езера“. Осем дни сред едни от най-красивите европейски пейзажи, споделени с хора, с които те свързват толкова много спомени.
Но юбилейната година не останала само с пътешествията и празненствата.
Още на срещата си през март съучениците обсъдили идея да оставят нещо трайно в двора на своето училище. Нещо, което да напомня за техния клас и за приятелството, устояло на времето.
Така през септември в двора на днешното ОУ „Нешо Бончев“ била изработена и монтирана пейка, подарък от 8. „г“, набор 1966.
На 8 ноември съучениците направили още една стъпка. Зад пейката засадили чинар. Дърво, което тепърва ще расте в двора, където преди десетилетия са преминали част от най-хубавите им младежки години.
За направеното дарение класът получил и официално свидетелство от ръководството на ОУ „Нешо Бончев“.
Пейката и чинарът остават в училищния двор за следващите поколения ученици. За хората от набор 1966 те са и спомен за една необикновена юбилейна година, в която отново бяха заедно и добавиха още преживявания към общата си история.
А историята им съвсем не е приключила. Съучениците вече правят планове за следващите си срещи.
Защото на 60 години човек има достатъчно спомени, към които да се връща. Но когато е част от 8. „г“ на „Нешо Бончев“, явно има и още много общи спомени за създаване.
