Днес във Варна се открива Международна конференция с участието на Местни инициативни групи и управляващи органи от Франция, Унгария, Румъния и други европейски страни. На нея ще бъдат представени постиженията на отделните държави по подхода ЛИДЕР за изминалия програмен период и обсъдени новите изменения, които ще бъдат установени при прилагането му.
„В момента тече една поредица от срещи, при които се подготвят новите програми за новия програмен период 2014-2020 година. На тези конференции се вижда кой докъде е стигнал, отчитат се положителните страни, както и слабостите, допуснати при реализирането на проектите“ – сподели тази сутрин в интервю за ПИА Лучко Македонски – изпълнителен директор на Местната инициативна група „Панагюрище, Стрелча, Лесичово”.
Г-н Македонски, какво ново очаквате да се случи оттук нататък? Ще бъдат ли прокарани нови проекти?
По принцип възможностите, които се очертават за периода 2014-2020 са почти същите, но те не са никак малки. За съжаление до момента всички се учехме, включително и тези, които бяха отговорни за прилагането на подхода ЛИДЕР. Имаше много грешки. Говоря специално за програмата за развитието на селските райони.
В новия програмен период има доста интересни неща. По тази програма ще могат да получават помощ и младите фермери, и микропредприятията, и малките населени места. Съгласно новите разпоредби за 2014-2020 нашите села ще могат да кандидатстват също за субсидия, която ще им помогне за изграждане на паркове, площадки, водопровод и канализация, както и за развитието на селския туризъм, екопътеки, кътове за отдих и т.н. Това е една добра възможност за развитието и благоустрояването на селата.
Има една нова програма, която ще касае малките земеделски стопани, които са не повече от две икономически единици. Тя също е много интересна. В момента се разработва. По нея земеделските производители ще имат възможност да кандидатстват за подпомагане отделно от всички останали. Било то, за да разширят своето земеделско стопанство, било то, за да разнообразят дейността си в друга посока, например да развиват селски туризъм или пък да правят малки работилници за селскостопанска техника, или в сферата на битовите услуги. Очаквам я с нетърпение. Винаги съм казвал, че е голямо щастие за малките земеделски производители и микропредприятията да имат Местна инициативна група на територията си. Защото по всяко едно време могат да получат, както информация, така и помощ и да разберат къде, как и какво могат да предприемат в своя полза.
След 30 юни ще започне изготвянето на окончателен доклад за свършената ни работа през изминалия програмен период, който ще бъде готов есента. Оказа се, че нашата МИГ е с най-много проекти за България – приети, обработени, подадени в Държавен фонд „Земеделие“, а надявам се, да бъдат и реализирани, защото до 30 юни 2015 има още време. До момента имаме 50 подписани договори и очаквам още 49.
Има ли нещо ново от срещата, която се проведе в Брюксел преди дни?
Там бяхме по линия на Европейската селска мрежа. Бяхме поканени три Местни инициативни групи. Участвахме в Европейска конференция, на която разглеждахме отново постигнатото за шестте години, които са изминали и обсъдихме предизвикателствата за новия програмен период. Там взеха участие заинтересовани страни от всички европейски държави. Интересното беше това, че си направихме равносметка къде сме ние. Доста неща се казаха на тази среща. Отделно от това работихме в различни фокус групи. Аз лично бях в група, в която обсъждахме как да се увеличи присъствието на заинтересованите страни в програмата за развитие на селските райони, как да се привличат.
Това, което със съжаление мога да кажа, е че Мария Габриел вече не е в комисията по Земеделие в Европарламента. Познаваме нейната работа. Известна е в цяла Европа. Млад човек, амбициозен и работеше много за България, за интереса на земеделските производители. Всички са възхитени от нея. Тя обеща да подготви свои колеги и да ги запознае с проблемите на селските райони. За съжаление вече е в комисията по „Външна политика“, там където й е силата.
Кои са слабостите на отминалия програмен период, които отчитате?
Първо несъвършената нормативна уредба, което за мен е, донякъде, нормално. Не винаги се взимат добрите примери от другите държави. Второ, това е типично българското недоверие, което има между институциите, които прилагат програмата и бенефициентите. Винаги се тръгва от презумпцията, че бенефициентът е едва ли не крадец. И се тръгва с негативната настройка. Почти никога не се случва, ако има нещо нередно, заинтересованите страни да се стремят да го изгладят. А не как да се откаже някаква помощ.
Грешките идваха и от незнанието на управляващите органи, и от незнанието на бенефициентите. Друга основна грешка е бюрокрацията. Не може да искаш три набора документи за проект, който струва милиони и същия набор документи да е необходим за земеделски производител, който иска да си купи трактор за 18 000 лв. Няма никакво логика, но за съжаление в България се прави. Това изключително много затруднява бенефициентите и ги отказва още в началото.
В другите страни не е ли така?
Там определено нещата са по-изгладени. Сигурно и при тях има известна бюрокрация, но мога да дам за пример една Естония, която кандидатства изцяло по електронен път и целият обмен на информация става по такъв път.
Какво Ви предстои в близък план?
Продължаваме работата си по тези проекти, които са одобрени. Също така продължаваме подпомагането на бенефициентите, подготовката за следващия програмен период, защото ще трябва пак да минаваме на конкурси. Предстои ни да реализираме три проекта, два от които са с международното сътрудничество на Италия.
Предстои да бъда проведен семинар в Созопол, на който ще бъдат разглеждани превенциите за борба с престъпността.
