Баба на 2-годишно внуче: Възмутена съм от отношението на лекари!

Знаете ли към кого трябва да се обърнете, ако забележите по тялото си кърлеж? Към личния  лекар, към специалист или да тичате в Спешна помощ?   Отговорът на тези въпроси се опитахме да открием вчера, а поводът стана един конкретен случай, за който пожела да ни разкаже Лушка Рабухчиева от Панагюрище.

Преди дни  тя забелязала черно петънце в сгъвката на крачето на 2-годишната си внучка, която й била на гости. При по-внимателен оглед, жената видяла, че това е кърлеж. Притеснена тя грабнала детето и решила да потърси помощ от педиатър.

„Заведох малката в кабинета на д-р В. в поликлиниката, тя ни насочи към хирургичния кабинет. Качихме се там, почуках, излезе доктор М. и като му обясних за какво сме дошли, ми отговори, че трябвало направление. Аз му отвърнах, че нямам направление, но ще си платя колкото трябва, само да извади кърлежа от крачето на малката. Отговорът му беше: „Не можете да си платите, много е скъпо“ и затвори под носа ми вратата на кабинета. Върнах се обратно при д-р В. и й разказах какво се случи, тя обясни, че не може да даде направление, не може да извади и кърлежа. Посъветва ме да потърся моя личен лекар. И така занесох детето в кабинета на д-р Костурков, който за по-малко от 5 минути отстрани кърлежа, дезинфекцира мястото и си тръгнахме. Не ни поиска нито направление, нито пари. „ – разказва Лушка Рабухчиева. Ще подадем оплакване до съответните институции, категорична е бабата, която е възмутена от отношението и прехвърлянето на „топката“ между медиците и то в случай, когато все пак се касае за невръстно дете.

Потърсихме за коментар относно казуса председателя на Лекарския съюз в Пазарджик д-р Васил Попов. Пред ПИА медикът коментира, че случаят има правна и човешка страна. От чисто законова гледна точка медиците не са в нарушение. Според него в подобни случаи е редно да се търси помощ от хирург или инфекционист, но понеже в конкретния случай малката пациентка няма личен лекар в Панагюрище, който да й издаде направление за съответния специалист, е било възможно да се потърси и  Спешна помощ, където не е необходимо направление, а изваждането на кърлежа би било безплатно.  Самият Попов обаче допусна вероятността от Спешна помощ също да откажат да обслужат пациент с кърлеж, защото състоянието не е животозастрашаващо.

В основните препоръки какво да се прави при ухапване от кърлеж, с оглед избягването на последваща инфекция, която би могла да пирчини сериозни заболявания, дебело се подчертава пациентите да не опитват сами да  вадят гадинката, а да посетят задължително лекарски кабинет. Естествено, никъде не е споменато дали това да е кабинетът на джипито, на хирурга или на друг специалист. И пациентът тръгва по една пътечка, за да установи, че  се върти в  безкрайно колело. Медиците, превърнати не по своя воля в чиновници и затрупани с безброй вменени им бюрократични задължения, обвиняват пациентите в незнание към кого да се обърнат, в неспазване на елементарните правила и липса на респект към лекарската професия. От своя страна пациентите,  в болшинството случаи, плащащи здравни осигуровки, не се озовават пред лекарските кабинети от нямане какво да правят, а често водени от собствената си болежка или страх за свой близък. Един конфликт, в който всеки е прав за себе си, в повечето случаи пациентът се спасява както може, а думичката „хуманност“ става все по-абстрактно понятие.