Зад Павел Цветанков стои пловдивски богаташ, който чака Цветанкови да спечелят делото, да си вземат съкровището и да му го продадат срещу съответната редукция в цената, за да си попълни колекцията. Той не е известен в пловдивските среди, но в нашата гилдия го знаем. Това сензационно заявява директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Странното е, че го прави пред едно от жълтите издания – вестник „ШОУ“. Димитров дава пространно интервю за вестника, в което обяснява, че след 1989 година се нароили много „познавачи“, които започнали, по думите му, да се упражняват във всякакви версии около съкровището. „Любимата ми е, че е било продадено от Людмила Живкова, която с парите погасила комарджийски дългове на Владко“ – заявява професорът. Той пояснява, че парченцето, част от Панагюрското съкровище, което ще се използва при химическия анализ, който трябва да докаже дали златото е автентично или е копие, е „залепнало плътно на мястото си“ върху съда, от който е отчупено, скоро ще излязат и анализите и е въпрос на дни или седмици, за да се сложи край на всички спекулации, казва Димитров.
Вие мислите ли, че когато това съкровище гостува в Лувъра, Ермитажа, Бритиш мюзеум, Мексико, Япония, онези го приемат така, на доверие? Тоест ние им даваме едно съкровище, те приемат на доверие, че е оригинално и го застраховат за 200-300 милиона долара? Механизмът за договаряне и изнасяне на едно съкровище е деликатен и крие много тънки моменти, пояснява историкът, без да се хваля, но сме измислили почти перфектната опаковка за транспортиране на съкровището, която може да издържи дори при голящ, катастрофирал самолет. В момента на пристигането му на съответното летище, то се запечатва в отделно помещение. През нощта в това помещение за съхранение влизат експерти, които си имат своите методики за установяване дали това, което сме им донесли е оригиналното съкровище. Проверяват го едно по едно, по всякакви методики, няма как да ги излъжеш! До сега не сме имали издънки в това отношение, заявява Димитров. Той допълва, че когато стане факт, че това, което е изложено в НИМ е оригиналното панагюрско злато, а не копие, щял да заведе „солени“ дела срещу наследниците цветанкови за нанесени имуществени и други вреди на Националния исторически музей.
Потърсен за коментар, днес Павел Цветанков бе лаконичен: Панагюрското Златно Съкровище не е за продан. Правят впечатление две неща – на третия ден след „експертизата“ Кисьов се отрече от окончателните и резултати, а на деветия това направи и Божидар Димитров. Силно впечатление прави и липсата на Министерството на културата в този екшън и се чудя защо на никой това не му прави впечатление? Открихме документи с които уличаваме Комитета за изкуство и култура , че е позволил изработване на копия на тракийски съкровища през 1977 а вече и през 1980. Това са крадците и търгашите, които крият истината и в момента