В новата политическа история на България Съединението е едно от първите значителни събития след освобождението, което маркира нов етап в нейното самостоятелно държавно съществуване. Само седем години след Руско-турската война (1877-1878) българският народ прави първата решителна крачка за пълното си национално освобождение и обединение. Тази борба на българите е следствие от решенията на Великите сили взети през лятото на 1878 г. в Берлин, където те прекрояват картата на Балканите. Това изкуствено разделение на българските земи създава препятствия за тяхното нормално икономическо и политическо развитие. Борбата за пълното национално освобождение и обединение става основен стремеж на целия народ.
Панагюрци не се примиряват с отредената им съдба. Те активно се включват в движението за обединение. Решенията на Берлинския конгрес са посрещнати с голямо негодувание и в Панагюрище, което попада в състава на изкуствено създадената област Източна Румелия. Населението от този край активно се включва в борбата срещу направдите, наложени на български народ. На свиканото през пролетта на 1880 г. в Сливен събрание на представители от околиите в Източна Румелия, Панагюрска околия е представена от Искрьо Мачев. Това събрание изработва „Програма за действие”. За нейното изпълнение се създава Централен народен комитет.
В началото на 1885 г. общественото движение в Източна Румелия в подкрепа на българите в Македония постепенно се трансформира в движение за Съединение. Начело на него застава образуваният в Пловдив БТЦРК под ръководството на Захари Стоянов. На 15 февруари 1885 г. ЦК изпраща „писмо до известни лица с обществено и патриотично минало, с молба да съставят под клетва подобни комитети, които ще имат за цел освобождението на Македония и съединението на Източна Румелия със Северна България…” С получаването на писмото в Панагюрище се съставя комитет, в който влизат: Павел Шопов, Манчо Манев и Филип Щърбанов. Сведенията за комитетската дейност в Панагюрище са оскъдни. Постепенно начело на борбата излизат по-млади панагюрци, които оглавяват комитета. Това са Тодор Хаджикирилов, Събко Милков и Антон Оряшков. Техни сподвижници са: Стефан Щърбанов, Ильо Радивчев, Ганчо Перфанов, Стефан Станчев, Тодор Шопов и др.
За връзка с комитетите по Съединението в Пловдив и Панагюрище е определен Андрей Ляпчев.
На 2 септември 1885 г. местният комитет, без да чака нареждане от Централния комитет, взема решение за сваляне на румелийската власт и обявява Съединението. Знамето, символ на обединението, е издигнато в Панагюрище.
Историческата акция, която започва от Панагюрище е сериозно замислено дело на зрели и решителни хора, което се доказва и от изпращането на един кавалерийски отряд и две роти войска за справяне с бунта. Ехото от събитията в Панагюрище предизвиква раздвижване и в Пазардик, Сливен, Ямбол, Копривщица, Чирпан и другаде.
От горните редове е видима решаващата роля на панагюрци по обявяването на Съединението. Този безспорен факт признава и З. Стоянов във в. „Самозащита” от 13 септември 1885 г.: „Панагюрище измени плана ни. Нямаше що да се чака. Централният комитет реши да се въстане на пети през нощта”.
Сблъсъкът между народа и полицията на румелийската власт в Панагюрище предизвиква вълната за обединение. Тя започва от столицата на Априлското въстание и бързо се разраства и унищожава изкуственото творение на Берлинския конгрес – Източна Румелия. В ранната утрин на 6 септември 1885 г. Пловдив е под ръководството на революционните дейци.
На първо място, Съединението се разви като пряко продължение на националноосвободителните борби от времето на Възраждането. На второ място, Съединението успя, защото в този труден момент българският народ излъчи своите най-силни и най-способни водачи, които успешно го поведоха към нови победи.
Провъзгласяването на Съединението става без особени трудности, защото няма българин, който да е против това дело. Неслучайно Иван Вазов пише за него: „…една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя бе извършена в душите“.
На днешния ден, 2 септември, преди 129 години Панагюрище изживя един от най-честитите си мигове.
Сега на нас ни е нужно едно ново Съединение в широкия морално-политически смисъл на думата, което е преди всичко път към нас самите, към преоткриването, към развитието и към отстояването на нашата национална идентичност в голямото многонационално, мултикултурно семейство на обединена Европа.
Да помним и тачим творците на святото дело на българското Съединението! Да бъдем техни достойни следовници и продължители и в съвременния свят на нови предизвикателства!
