Всяка година нюансите на листата са различни
Искаме или не, лятото вече си отиде. Може да се лъжем, като напук излизаме още по къси ръкави, но слънцето вече не грее по онзи искрящ начин, който обещава горещи дни и топли нощи.
Освен лека меланхолия есента ни носи и още нещо приятно – зашеметяващия жълто-оранжево-червено-кафяв спектакъл на листата по дърветата. Механизмът, по който листата на едно дърво променят цветовете си, е горе-долу ясен, но в процеса са намесени толкова много фактори, че резултатът му е различен всяка година. Понякога в есенните листа преобладава жълтото, друг път червеното, а в най-красивите години те са шарени в цялата гама между ярко жълто и тъмно кафяво.
И това не е всичко. Есента има различни цветове на различните места по света. В Европа, уви, тя е по-малко разнообразна, отколкото в Северна Америка. От западната страна на Атлантическия океан растат повече видове дървета и всяко сменя цвета на листата си по различен начин. В процеса на еволюция освен това те са приспособявали по специфичен начин към промените в климата и днес в дърветата на Северна Америка и Източна Азия преобладава червеният цвят, докато в Европа – жълтият.
Хубавата новина тази година е, че времето през последните месеци донесе тази перфектна комбинация от фактори – слънце, влага и температури, която (засега) обещава есента тук да е пъстра и красива.
Какво се случва в листата през есента?
Ако сте внимавали в часовете по биология, сигурно знаете, че листата са зелени заради хлорофила, който се съдържа в тях. Той участва в процеса на фотосинтеза, като улавя част от слънчевата енергия и я използва, за да синтезира от вода и въглероден двуокис храната на растенията – прости захари. Самият хлорофил също се разгражда в този процес, но през пролетта и лятото се възстановява, така че листата остават зелени.
През есента обаче се случва нещо по-особено. Растенията започват да изяждат повече хлорофил, отколкото произвеждат, и той постепенно се изчерпва. Това позволява на други пигменти, които и иначе си съществуват в листата, да станат видими. Иначе казано, листата не толкова си сменят цвета, а по-скоро показват скритите през пролетта и лятото окраски. Това става по няколко причини. В края на лятото каналите, по които минават хранителните сокове от и към листото, постепенно се затварят. В основата на всяко листо се образува слой от ликови клетки, който допълнително забавя и в крайна сметка съвсем спира потока на хранителни вещества. Така хлорофилът постепенно намалява и други пигменти стават видими – каротеноидите. Те причиняват жълто-кафявите цветове на листата и този процес протича всяка година.
Есента обаче е различна всеки път. По-често тя избухва в жълтата гама, а понякога се разпростира и в много красивото червено-оранжево. То се образува от друг тип пигменти – антоцианини. За разлика от каротеноидите те се синтезират в листата чак към края на лятото, като количеството им – и съответно цветът на есенните дървета – се влияят от много външни фактори.
Синтезирането на антоцианините
зависи от разграждането на захарите в растенията и количеството на ярката слънчева светлина, докато фосфатите в листата намаляват през есента. Накратко, за да не заприличаме на учебник по ботаника, се случва следното: когато фосфатите и другите хранителни вещества се оттеглят от листата, процесът на разграждане на захарите се променя така, че се произвеждат червено-кафявите пигменти. Тяхното количество зависи от два фактора – светлина и температура. Колкото повече са слънчевите дни през есента, толкова повече червено и кафяво ще има в листата. Идеалната комбинация за красива есен включва още и съчетание от топли дни и свежо-студени нощи. За да бъдат листата възможно най-шарени, е най-добре и лятото преди това да е било сравнително влажно.
И така, за да спрем най-накрая с теорията – тази есен в България има всички шансове да бъде вълшебно красива. Август и септември не бяха много сухи, като в същото време имаше достатъчно слънчеви дни. Следващите една-две седмици са най-важни за това коя гама ще преобладава, но засега прогнозите са възможно най-благоприятни.
Така че, вместо да се вайкаме за отишлото си лято, може да се настроим за топла, дълга и красива есен. И е добре да си отвориш широко очите, защото, ако цитираме Албер Камю: „Есента е втората пролет, когато всяко листо е цвят…“
Ася КОЛЕВА
Източник: Капитал
