На 16 ноември от Турция се завърна групата от СОУ ”Нешо Бончев”, където се включиха в дейност Младежки обмен по програма Еразъм+. Под ръководството на госпожа Недялка Коларова, ученичките Ивана Бобекова, Симона Кръстева, Цветина Чернева и Надежда Коларова посетиха град Адъяман, за да вземат участие в проекта “Сity is born to village”. Изпълнени с емоции и вдъхновени от преживяването, вижте какво споделиха:
„Проектът се проведе от 7 до 15 ноември 2014 година. Град Адъяман надмина очакванията ни. С население над 400 000 души, отлична инфраструктура и съвременна архитектура, този югоизточен турски град ни очарова много. Хората там са изключително любезни и отзивчиви. Странното е, че 90% от от населението в страната не владее английски език, въпреки, че се изучава още от началният етап на образование. Имахме интересно приключение с местен мъж, когото попитахме да ни насочи към централната част на града. Той не знаеше английски, но когато разбра, че не говорим неговия език, извади мобилния си телефон и ни свърза с приятел, който ни превеждаше. Заведе ни до центъра и пак чрез телефона и приятеля-преводач ни попита дали ще имаме още нужда от неговата помощ. Ние благодарихме и се разделихме изумени.
Първите дни чрез нестандартни методи се опознавахме с участващите екипи от Испания, Италия, Румъния, Литва и домакините от Турция. Изготвахме проекти и обсъждахме културните ценности и традиции в регионите от които идваме. Посетихме Младежкия център на града, където се срещахме с местни младежи и се забавлявахме – играхме билярд, баскетбол, пяхме под звуците на най-използвания струнен музикален инструмент – баглама, рисувахме с техниката ебру, отливахме мини скулптури на тези от планината Немрут, туристическа атракция и гордост за региона.
Във вторник лидерите на екипите се срещнаха с кмета на града, който не бе уведомен за интернационалния проект, но искрено сподели радостта си и приветства гостите. Изключително гостоприемен и благоразположен, той подари на всеки сувенири за спомен от града. Много интересна беше следващата дейност, в която всеки екип представи организацията и държавата, от която идваме.
На следващия ден всички участници в проекта бяхме посрещнати от Махмуд Демирташ, губернатор на турския вилает Адъяман. Проведохме дълъг разговор за младежта в региона, за образованието и младежката безработица, за икономическата и социалната структура на вилаета. Впечатлиха ни думите му, че когато се заговори за средства за образование, темата не се коментира, а се действа. В региона има много отдалечени селца, в които има малко на брой деца и всеки ден се превозват в училища, като нашите средищни, за да се обучават. На всеки ученик се подарява таблет, за да бъде в час новите технологии. Губернаторът поздрави и организаторите на проекта, като изрази задоволството си с думите: “Нашите млади хора развиват междукултурния диалог с тези проекти, предоставяйки шанс да видите отблизо гостоприемството на хората в страната ни.“
След посещението на губернаторския офис, ние потеглихме на път да разгледаме туристическите атракции. На 80 км от Адъяман се намира планината Немрут, където се срещат източната и западната цивилизация. Преминахме през голи високопланински плата, пресечени от дълбоките долини на притоците на река Ефрат, които в този сезон са почти пресъхнали. Това е едно от най-поразителните места в Турция с колекцията си от колосални статуи и неколкометрови надписи. Освен статуите целият обект включва изкуство от цивилизацията Комагена, Ескикале (Старият дворец), Йеникале (Новият дворец), хълма Каракуш и моста Джендере. Връх Немрут –2150м. е един от най-важните национални паркове в Турция и обект на световното културно наследство от ЮНЕСКО. Той е най-високо разположеният музей на открито в света. Там ни посрещнаха огромните обезглавени статуи седящи на троновете си, а главите им са подредени пред тях. На гърба им има надпис на латински, от който става ясно, че това е свещен храм за общуване с боговете. Тук от край време хората са се покланяли на идолите си и са изпращали и посрещали слънцето. Това е и място за последен отдих на владетеля Антиох I Комагенски, построил монумента и неговото семейство. Ексурзоводът ни разказа, че на върха трябва да има гробница, но досега така и не е открит вход към нея. Изумителните статуи и невероятните фигури в съчетание с уникалната гледка от върха ни оставиха без дъх. Светилището-гробница справедливо е смятано за едно от чудесата на античността.
Ден по-късно отново бяхме на път. За учениците от училището в село Инлидже бяхме голяма атракция. Те веднага ни обсипаха с внимание и искрено ни се радваха. Разгледахме съвременните класни стаи, библиотеката и столовата. След което на двора играхме игри от нашите региони. Разменихме адреси и се сбогувахме. Необичаен беше обядът в селото. Посрещнаха ни в един дом, където на двора ни постлаха килими и веднага ни поднесоха чай. Стопаните бяха много сърдечни и мили.
Последният ден обсъдихме ползата от междукултурното общуване и анализирахме целта на проекта. Стигнахме до извода, че ангажирани с приятни и полезни дейности не сме усетили как е преминал срока на дейността. Но всички хубави неща рано или късно си имат своя край. Да се надяваме, че ще успеем да се включим в нови проекти и доразвием нашите езикови умения и интернационални младежки отношения. Тези нови запознанства, срещи, дейности ни изпълниха с нов заряд и нов позитивен поглед към света.”
