Министерството на образованието е институцията, на чиято съвест тежи отговорността за всичко, случващо се зад училищните стени. Грешките и пропуските на по-ниските управленски нива са следствие на недомислената образователната политика, силово наложена на другите страни в организацията и реализацията на образователно-възпитателния процес.
За изясняване на обстоятелствата около инцидента в училището в Дебелт, комисия, назначена от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, извърши проверка в ОУ „Антон Страшимиров“.
Оповестените резултати, прехвърлящи изцяло вината към училището и учителския колектив, доведоха до ожесточени дебати в интернет и извода, че Държавата се намесва в подобни събития пост фактум, в ролята на статистик, чиито задължения се изчерпват с констатации и предписания.
В същото време МОН продължава да комплицира и тероризира образователната система с дилетантски нововъведения, издаващи липсата на поглед за реалното състояние на училищното образование.
Да започнем с учебното съдържание, чиято сложност и изобилие от детайлна и ненужна информация, няма конкуренция в страните от ЕС. В нашата мила родина малки и големи ученици „поглъщат“ за един ден знания, предвидени за седмица или две в цивилизованите държави.
Защо ли?
Европейците ли са прости и не разбират от обучение, или нашите експерти не проумяват още, че свръхнатоварването с обемни и неподходящи за съответната възраст знания, би довело до лудост и зрял индивид? А нашите ученици са подложени на ненужно информационно облъчване в продължение на 12 години и малцина напускат училище без психически поражения и други здравословни проблеми – хипертония, диабет, зрителни увреждания, хронично главоболие и т.н.
Според психолозите в белите държави, предозирането на учебни знания е най-успешният начин да се отключи агресията у детето. Но в България няма наличност от образователни експерти, достигнали подходящо ниво на професионална компетентност, за да откроят рeлацията „учебно съдържание-агресия“, а камо ли да осмислят препоръките на Песталоци, че образование без психология е безименен хаос.
Докато образованието в цивилизованите държави е съобразено с възможностите на детето, ние сме още далеч от очеИзвадната истина – деца с различни интелектуални възможности не могат да овладяват успешно един и същ учебен материал.
Поради този съществен пропуск в теоретичната обосновка на образователните ни стратегии, учебниците по всички предмети и на всички издателства бодат очите с висок академичен стил, изобилие от термини и понятия, стопиращи мисленето и насърчаващи механичното заизустяване. За учениците със средни и по-ниски възможности, обучението се превръща в мъчение, и те реагират, съпротивляват се с агресия, като я насочват към по-слабия и беззащитния, което също си има своето обяснение.
А решаването на проблема не е никак сложно и трудно, не изисква финансов ресурс. Достатъчни са общи психологически и педагогически познания, за да се разбере, че урочното съдържание трябва да бъде степенувано:
– базови знания за целия клас;
– второ ниво – допълнителни знания за ученици със средни възможности;
– трето ниво – за по-талантливи ученици с подчертан интерес към съответната научна област.
На всеки ученик трябва да се дава възможност да овладява такъв обем познание, което няма да го затормози психически, и да провокира съпротива във вид на насилие – към съученици, учители, родители, роднини.
Съществува и друга причина за нарастващата агресия сред учениците. Лятното часово време се отразява повече от негативно върху неукрепналата детска психика, стимулира агресията и нежеланието да се посещава училище, но отново няма кой да алармира, че в България учебният ден започва много по-рано, за разликата от „ненапредналите“ страни, където нещата се регулирани и решени в интерес на подрастващите.
Къде е МНЗ? Къде е МОН?
Никой ли от обитаващите канцелариите на тези ведомства не знае, че заради закриване на училища и пренасочване на учениците към учебни заведения в други селища, много от тях се събуждат и приготвят за път по време, когато образователните експерти са на два часа от сутрешното си кафе? Тези деца спят в училищния автобус, спят през първия и втория учебен час, а учителят безуспешно се мъчи да ги събуди и приведе в кондиция да запомнят нещо от урока. И кой, мислите, обира негативите за дискомфорта и стреса, на който са подложени близо милион ученици?
Министерството? Не.
Правителството? Не.
В очите на детето учителят е главният виновник за осакатеното му детство. И едва когато излезе от българското училище-мъчилище и съзрее достатъчно, разбира, че учителят също е жертва на безумните образователни експерименти. Авторските права върху тях имат хора, чиито имена не са широко известни, но в други държави щяха да получат доживотна възбрана да прекрачват прага на образователна институция.
Но…България е страна на неограничените възможности. Рядко някой си тежи на мястото, и по правило – всеки, възседнал чиновнически стол в МОН, започва яростно да доказва колко не става за тази работа. Канцеларският образователен експерт по презумпция припознава в учителя врага, който може да осуети опитите му да се докаже в НЕможене, затова полага регулярни усилия да го накаже и смаже, да му отмъсти заради собствената се некомпетентност.
Новели Зарева
