Радина БОРДЕЛОВА
Светът е в потрес. Едно варварско деяние отвори очите на мнозина. Свободата на словото и печата е потъпкана и всеки е на крака. Един страшен акт на насилие накара журналисти и хора по целия свят да застанат зад ”Аз съм Шарли”.
Да, всички сме Шарли! Лудостта започна да се окачествява с религиозната принадлежност. С цвета на кожата и мястото, където се молиш- църква, джамия.. Явно е важно в кой Бог вярваш? Актът от преди дни се прие за такъв на религиозна основа. И може би с право. Причината за убийствата е ясна.
Но религията ли определя дали си терорист или не?
Това ли е основата? Това ли е определящо за наказанието ти? Нима по различен начин убиват християни, будисти и мюсюлмани? Нима така наречените „ислямисти”-братята Куаши са единствените, отнели човешки живот в името на вяра или нещо друго? НЕ. Тези, които вярват в Христос и Буда също убиват. За тях обаче светът затваря очи. През 1999 година ракета на НАТО избива 15 сръбски журналисти, двойно повече са ранените. Централата на телевизията в Сърбия гори до основи. Светът отново е в потрес, но никой не плаче, никой не отваря уста. Всичко е безмълвно. И то защото това са американци, не са ислямисти, както сега. Сръбските журналисти също не са френските журналисти. Въпреки че всички са мъртви. И тогава и днес.
Свободата отново бива изнасилена, но този път от „правилните хора”.
Журналистите от българските телевизии не дават преки включвания и не застават под общо мото, не носят траурните табелки, защото Америка си е Америка. Нямаш право да се изправиш пред нея. В последните години България е на едно от последните места по свобода на словото и печата. Видимо. Журналистите биват заплашвани, бити, познати са ни палежите на автомобили и редакции. Палежите на ценности и етични норми дори. Защото на някои не им е изгодна истината- и повярвайте ми, не мюсюлмани, християни са тези някои. Всеки има правото да бъде луд. Свое право, понякога засягащо останалите или дори убиващо ги. Въпреки цветът на кожата ти, въпреки вярата и убежденията ти. Ислямистите също могат да бъдат Шарли, както и ти, и аз. Във всяка една религия убийството е грях. Въпреки целта. Общият знаменател обаче вече е сложен- мюсюлманите са убийци, ние, християните- не. Или поне викове за нашите убийства няма, все още. Светът си мълчи. Омразата към различните от нас не спира да се насажда, а ние, бедните, продължаваме да попиваме „истините” и да се учим на измислени теории.
Продължаваме да вярваме, че ние никога не можем да бъдем като тях,
защото вярата ни е по-правилна?!? От случилото се насам, отново започна да се обсъжда как в България трябва да останат само християни. Отново останалите биват оплюти и наругавани от всички. Те не трябва да живеят тук?! Колко хора разбраха, че братята-убийци в Париж са мюсюлмани ? Май всички. Заглавие без тази конкретика нямаше никъде. Религията им започна да бъде отричана и неразбирана от всички ни. Защото тя „стана повод да умрат хора”. Така ли? Колко хора обаче разбраха, че убитият полицай също е мюсюлманин? И същият този е умрял в името на защитата на свободния печат- точно този печат, осмивал неговия възвишен Бог? Въпреки всичко за него демокрацията е била в основата. Въпреки вярата му. Мюсюлманинът е защитавал всички тях- независимо от религията им. Колко хора също така разбраха, че момчето, спасило 15 души в атакувания от терористите магазин, също е било мюсюлманин? 24-годишен младеж спасява всички без дори да се замисли. Отново въпреки вярата си. Въпреки вярата на братята му по религия- убийците. И сега пак поставяйте всички под общ знаменател. Както правите в последните дни. Лудостта няма цвят и език, няма религия и конкретно лице. Тя е около всички нас. Не трябва да бъде окачествявана с вяра. Всеки един акт на насилие срещу човек, професия, норми, трябва да бъде наказан. Въпреки това дали си американец или не си. Християнин или мюсюлманин си. Независимо дали събитието се развива в далечната 1999 или днес- 2015 година. Не беше нужно да чакаме до сега, за да отворим очите си за всичко това.
Жалко, че религията отново стана повод.
