1. Мотивите на ДПС за новини на турски език по българските медии са изразени синтезирано пред Парламента от Лютви Местан (агент Павел) в следната негова теза:„Новините на турски език имат не само информационна, а в пъти повече символна стойност, защото представят уважението към етнорелигиозното многообразие. Затова от парламентарната група на ДПС отправяме искрен призив да преосмислите тази позиция и се вслушате в изключително отговорната, цивилизационно издържаната позиция по този въпрос на държавния глава Росен Плевнелиев.”
Първо, не става ясно каква конкретно символна стойност има говоренето точно на турски по БНР и БНТ. Защо нямат същата, че и по-голяма, символна стойност новините на цигански език, след като циганите (1,3 млн. души) са повече на брой от етническите турци (1 млн. души)? По-справедливо би било Местан, с оглед новата позиция на ДПС като защитник на циганите, по-силно да иска новини на цигански език. Защо не го прави? Какво уважение и към кого уважение символизира говоренето на турски език по националната телевизия? Защо специално на турски език, а не и на други езици?
Второ, позоваването на лесно и често объркващия се Плевнелиев няма аргументационна стойност, каквато търси Местан, тъй като президентът няма никакви правни основания да се произнася по тази тема, тя не влиза в неговите правомощия, които подробно са описани в чл. 98 на Конституцията. По въпроса лицето Плевнелиев може да се произнася само като български гражданин и нищо повече. Тоест, неговото становище е равносилно на мнението по въпроса на всеки българин.
Трето, „уважение към етнорелигиозната разнообразие“ не е правно, а по-скоро етико-литературно-художествено понятие и е уместно за упражнения на специалист (учител) по етика или литература, какъвто е Местан, в по-тесен кръг, но не в Парламента.
Четвърто, след като нямат информационна стойност (или поне тя е много малка, според самия агент Павел) защо са нужни въобще новини на турски език? Все пак, медията е информираща институция, нейната продукция в този случай (новини) е информация.
И пето, не е ясно кое е „цивилизационното” в говоренето на турски по БНТ и БНР, след като по конституция (чл. 3) „официалният език в републиката е българският”. Двете медии са национални, държавни, и в този смисъл са официални; не може на този официален форум, какъвто са те, да се ползват неофициални медийни инструменти, какъвто в случая е турският език, който, освен, че не е официален, с нищо не превъзхожда и не заслужава привилегированост в сравнения с езиците на другите етнически малцинства – арменци, цигани, евреи, руснаци и т.н.
2. По данни на Центъра за демографска политика новините на турски език се гледат и слушат от около 1-2% от възрастното турскоезично население на България, и то случайно. Останалите 98% от тези български граждани гледат и слушат или български телевизионни канали или турски телевизионни канали, или въобще не гледат телевизия по това време. Следователно информационната стойност е съвсем символична сама по себе си и е напълно ненужна.
3. Ако имаме предвид цената на ефирното време по тарифата, например, на БНТ-1 за продажба на реклама в часовия пояс 16-18 ч. в делнични дни, която е 650 лв. за 30 секунди и другите разходи, то новините на турски език от 15 минути фактически струват най-малко 20 000 лева на ден, или над 7 300 000 лв. годишно. Тези народни пари определено биха могли да се използват по-добре за по-полезни обществени начинания.
4. Известни са случаи в околните балкански държави, чиито вътрешни етнонационални конфликти започват с медийни прецеденти като настоящото „новини на турски език“ в България. Някои от тези конфликти се превърнаха наистина в кървави граждански войни. Новините на турски език са опасни за етническия мир у нас, защото в България все пак живеят българи, които няма как да не се дразнят от наличието на ДПС, от поведението на ДПС през последните 25 години, от множеството корупционни практики, „консултации“, далавери и кражби на шефове на ДПС (Бисеров, осъдените кметове и депутати на ДПС и др.), от принадлежността на водачите на ДПС към ДС (агент Сава, агент Павел, агент Мурад и др.), от „раздаването на порции”, купуването на изборни гласове, от аферата „Кой?“ и т.н.
5. Изследване на Центъра за демографска политика показва, че 92% от българските граждани са против новините на турски език. Този факт не се нуждае от никакви коментари.
6. За българите турският език и въобще „туркостта” имат друг символен смисъл, който никак не е удобен за ДПС. Той е свързан с 500-годишното турско робство, с кървавите изстъпления на султана Баязид Йелдъръм, зверствата на еничарите, с балканджи Йово и хубава Яна, с Баташкото клане, погромите над християнската църква, три синджира роби, Шипка и т.н. В колективното подсъзнание на българите този език определено не символизира приятни и светли неща от историята и от народното битие. И наистина ги дразни, защото е контрапункт на такива архетипи като Възраждането, Освобождението, Отечеството, Вярата, Свободата, Прогреса и др.
7. Новините на турски език могат да бъдат дефинирани и като правен прецедент, на чието основание всяко едно етническо малцинство (евреи, арменци, гагаузи, цигани и др.) може да иска новини на своя майчин език. Отказът за новини на всеки един език на тези многобройни етнически малцинства у нас би могъл да се третира като дискриминация на съответното малцинство на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 3 на Закона за защита от дискриминация, тъй като представлява състав на непряка дискриминация в смисъл „поставяне на лице в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица”, които имат възможността (привилегията) да гледат и слушат новини по национални медии на майчиния си език, който не е официалният език в Република България. Съответните дела срещу държавата в Съда по правата на човека в Страсбург във всички случаи биха били решени в полза на дискриминираните жалбоподатели.
8. В европейските многонационални държави с федерално устройство, където официалните езици са повече, действително има медии, които ползват различни езици. Но няма европейска еднонационална държава, член на ЕС, с един официален език, която да ползва езици на етническите малцинства в нея за новинарско предаване в национални медии. В този смисъл България е, и би била, ако новините на турски език не отпаднат, негативен прецедент за Европейския съюз, което е недопустимо само по себе си. Извън Европейския съюз, например в съседна Турция, няма новини на български език, въпреки че има голямо българско малцинство, което турската държава просто не признава. Според чл. 66 на турската конституция всички турски граждани са турци. Нещо повече, на българите-християни там е отнето дори правото да носят български фамилии; нетурските окончания „-ов“, „-ев“, „-ски“ и „-ин“ са забранени със закон (чл. 16 на Закона за гражданските въпроси No1587). Освен това, в Закона за политическите партии No 2820 има глава „Предотвратяване създаването на малцинства“. Там чл. 81 гласи: „Политически партии… не могат да си поставят за цел разстройването на единството на народа, … по пътя на защита, усъвършенстване и разпространяването на други езици и култури извън турския език и култура и не могат да развиват дейност в тази насока…“
9. Новините на турски език у нас представляват нарушение на
чл. 3, ал. 3, т. 3 и чл. 7, т. 7 на Закона за радиото и телевизия, тъй като: 1.) не осигуряват защита на националните интересии; 2.) в никакъв случай не съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората, а напротив, водят до етническа противопоставеност в еднонационалната ни държава с един национален език.
10. Освен всичко друго, новините на турски език могат да се свържат със задачата за ускореното ислямизиране на Югоизточна Европа и Балканите. В България вече имаме 1300 джамии, при 997 000 мюсюлмани; за сравнение, във Франция, където има над 6 млн. мюсюлмани, джамиите са 1600 (5 пъти по-малко в относителен брой). Ислямизирането едва ли е цел на европейското развитие на нашето Отечество, засега.
акад. Петър Иванов, Демографски институт към БАНИ
