Доц. Гео Нешев
Всеки стрелчанин носи съкровено през целия си живот думите на Тодор Белчов „На човек се струва, че е невъзможно да бъде толкова различна хубостта на едно и също място. Но си припомня пролетните пътеки и глъчката из летните нивя, припомня си песните из градините през есента и усеща със сърцето си, че е все тази долина, оградена от Средна гора, за да я брани от северните мразовитите ветрове; все тази долина, през която тече бистрата Луда Яна“.
Люлката на свободолюбието Стрелча лежи в Същинска Средна гора, на 475 м надморска височина. На север от него се намира връх Буная (1572 м), а през града тече река Стрелчанска Луда Яна, която после се влива в Панагюрска Луда Яна.
Да се гадае кога тази долина е привлякла първите преселници не е трудно. В музейната сбирка се пазят обработени късове кварц, както и съдове от ІІІ-то хилядолетие преди Христа. Стотина различни по големина надгробни могили, между които е известната Жаба могила – една от най-високите тракийски надгробни могили по нашите земи, както и многобройните гробове, оградени с ломен камък, навеждат на мисълта, че траките са имали значителни поселища в долината. Този факт категорично се потвърждава и от златния венец, намерен в местността Орела през 1948 г. До наши дни са достигнали не малко следи и от римското владичество по тези земи.
Сред многобройните паметници от това време, запазени в градската музейна сбирка, са редица керамични и метални съдове, копия, стрели, ножове, юзди, монети, като особено впечатляват един мраморен грифон и части от колони, които говорят за някогашното мащабно обществено строителство. Интерес представлява и откритият в местността Власов дол водопровод без тръби. Той е измазан с бяла мазилка, подобна на цимента, и е снабдявал с вода кварталите в ниското, около крепостта.
Особено влияние върху развитието на този край оказва около средата на VІ век византийският император Юстиниан. Там, където той укрепил старото кале, дошлите по-късно по тези места славяни и българи построили нова, мощна крепост. И се появил тук български град на стрелците, наричан през средните векове Стрелъч град или Стрелец.
Цели три века след падането на България под турско робство Стрелча е съществувала без да бъде прицел на специален гнет. Будните жители на селището умно се възползвали от това обстоятелство. Освен скотовъдството в градчето се развива задругата на еснафите. Имало е и касапи, кебапчии, кожухари и др. След Освобождението, дарено на стрелчани от юнаците на ген. Дандевил, земеделието и горското стопанство стават основен поминък на населението, като се продължават традициите на кираджийството, на търговията с добитък и занаятчийството с местно значение.
Стрелча е и най-големият розопроизводителен район в Българи. Розовите градини се ширят на над 3000 дка, като тук се произвежда най-качественото розово масло в страната. В последните години в района успешно се отглежда и лавандула, от която също се извлича първокласно етерично масло. Със своите уникални историко-географски характеристики, природни и исторически забележителности, минерални извори и розови насаждения в последно време градът се е превърнал в курорт от национално значение и райско кътче за български и чуждестранни туристи – той разполага с три минерални извора с температура на водата 23-45 градуса и с доказани балнеоложки качества.
Тя е слабо минерализирана, сулфатно-хидрокарбонатна – натриево-флуорна и слабо радиоактивна. Къпането в нея помага при заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични страдания, обменни нарушения, а чрез пиенето си действа благоприятно при болести на отделителната система, стомашно-чревни проблеми, поражения на черния дроб и жлъчката.
Стрелча и е изходен пункт за туристически маршрути в Същинска Средна гора, които водят до известни исторически и природни обекти – вр. Буная и вр. Богдан, тракийската гробница в Старосел и Жаба могила и др.
„Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното „Оборище“ и градът им трябва да държат първо място в страниците на българската нова история“. Такава е високата, но напълно справедлива оценка на летописеца на българските въстания Захари Стоянов.
Всеки път, когато се връщам в Панагюрище, изпитвам вълнение. Не мога да не почувствувам трепет покрай къщата на Райна Княгиня или да пресека моста на Луда Яна, без да си спомня за онези четирима младежи, които на 20 април 1876 г. са преминали също от тук с развято знаме и викове „Бунт! На оръжие! Да живее България!“.
Още повече, че в мен тече кръв – една стотна от която поне е кипяла под пламенните слова на Бенковски. В моя дом често се говори за Априлското въстание и неговите герои и аз свято пазя спомените за моите прадядовци Рашко Гуджов и братя Нешови – активни участници във въстанието от Стрелча.
Почти никакви следи не са останали днес от далечната история на Панагюрище и затова онова, което знаем днес, е съвсем малко. Защо и откъде идва това Панагюрище? Според някои изследователи то се е създало от някогашни селища, разположени по бърдата, чиито жители слезли долу в ниското и се заселили върху развалините на някакъв стар град – Каменград.
Думата „панагюр“ означава панаир. Благоприятното съчетание между надморската височина (1050 – нивото на преобладаващата ниска облачност) и южната експозиция на близкия климатичен курорт Панагюрски колонии, допринася за специфичната йонизация на въздуха, която има лечебен ефект.
Панагюрище е също богато с минерални води, чиято температура достига над 40 градуса. Водата се характеризира като хипертермална, слабо минерализирана: сулфатна, натриево-флуорна, калиева и силициева.
Тя се препоръчва чрез външно балнеолечение при заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и гинекологични заболявания. Чрез питейно приложение е полезна при стомашно-чревни заболявания, урологични, чернодробно-жлъчни и обменни нарушения.
Панагюрци се славят със своето трудолюбие и предприемчивост, голяма част от тях работят в предприятия, спечелили си световен авторитет. Не-случайно тук се възраждат стари занаяти, плодове на които са прочутите панагюрски хавлии, панагюрските „персийски“ килими, панагюрската луканка и сирене.
Едва ли има българин, който да не е запознат с героичната история на града. Та това е била столицата на Априлското въстание, на величавата битка за свобода и на саможертвата. Имената на Райна Княгиня, Павел Бобеков, Крайчо Самоходов, Стоил Финджеков и стотици местни герои от кървавото въстание и днес се славославят в песните на местните жители. От старите каменни зидове сякаш още долита екотът на огнените слова на апостолите Георги Бенковски и Панайот Волов. Тук няколко пъти е идвал и Левски. Безсмъртно остава и святото дело, извършено тук в местността Оборище.
Затова и Панагюрище е богато с исторически паметници – места за преклонение и почит. Подновеният градски музей разказва за историята на града и неговото славно и героично минало. Тук в специално построен трезор се съхранява и световноизвестното Панагюрско златно съкровище. Гостите на града няма как за подминат къщата на народната княгиня Райна, да не надникнат в нейното скривалище; да не се поклонят пред портата, където е гръмнала първата пушка – Тутекавата къща, пред Хаджи-Симеоновата къща, пред Дудековата къща, по чиято врата още личат следи от кръвта на члена на революционния комитет П. Щърбанов. И накрая да не запалят свещ пред костите на избитите във въстанието панагюрци, съхранявани в прекрасно реставрираната църква „Успение на Св. Богородица“.
Но има и още нещо, за което за жалост малко се знае. Колцина са тези българи, на които е известно, че историческото Съединение на България е провъзгласено не на 6, а на 2 септември 1885 г., и то не къде да е, а на площада, ехтял под копитата на Хвърковата чета на Бенковски и панагюрските въстаници. На пътната врата на Тодор Хаджикирилов – председател на местния комитет за организиране на Съединението, се веело знамето на това велико събитие. На него именно били извезани думите „Съединението прави силата“, пренесени след това, както е известно, на сградата на Народното събрание. Такива били моите съграждани панагюрци – донски казаци.
На 450 метра надморска височина, в подножието на потъналите в зеленина склонове на Средна гора, на 8 км от Панагюрище е разположен балнеологичният курорт Баня. Целебната му вода се препоръчва при заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, урологични проблеми и за възстановяване след тежки боледувания. Самата минерална баня е разположена сред красив парк с редки дървесни видове.
Излиза, че Средногорието е не само център на българско родолюбие, но и примамливо място за туризъм – пък бил той здравен, опознавателен, учебен или просто природолюбителски
ПАНАГЮРИЩЕ Е В КРЪВТА МИ!!!
ОБИЧАМ ГО!!!
0
0