Станислава Петкова – едно панагюрско момиче в Шанхай

Липсва ми семейството ми, но станата като цяло не бих казала, че ми липсва толкова много, споделя студентката

Интервю на Мария МАСЛЕВА

Станислава Петкова е от Панагюрище, на 22 години е и вече втора година е студентка в Шанхай, Китай. Вижте какво разказа самата тя пред репортер на ПИА за себе си и за възможността да замине за най-голямата азиатска страна.

Здравей, Станислава! Разкажи ни какво си завършила…

Здравейте, завърших средното си образование в Панагюрище, в Професионалната гимназия, специалност „Митническа и данъчна администрация“. След това отидох в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, учих там една година, бях записала специалност „Български език и китайски език” и след това заминах за Китай, където съм студентка вече втора година.

Защо точно Китай?

Първо, защото се интересувах от Китай, а и както знаем Китай е една от бързо развиващите се страни.

Как замина за Китай?

Кандидатствах за стипендия и бях одобрена от Министерството на Образованието и с тяхна помощ заминах.

Имаше ли някакви предварителни очаквания?

Ами… мисля, че не – не си спомням. Но като цяло знаех, че отивам на голямо място и всичко ще ми бъде адски непознато, най-вече езика, тъй като съвсем не е близък до европейските езици.

Можеш ли да сравниш живота в Китай и този в България?

Различаваме се –в културата, в начина на работа.Китайците са заети, в тяхното ежедневие всяка една секунда се брои и по тази причина, тук в България ми е някак празно.

А образователните системи?

Те също са различни. Там имат няколко нива между начално училище и университет. В университетите Бакалавъра е четири години, а магистаратурата – три. Като цяло, обаче, в Китай доста държат на образованието и китайците си учат адски много. Ходят на лекции, прибират се, учат, пак ходят на лекции…

Китайците имат ли предразсъдъци спрямо българите?
Като цяло – не. Те много се радват на чужденци.

А знаят ли въобще къде се намира България?
Да, някои знаят. Има разбира се и хора, които не знаят и те пращат в Германия,примерно, или Румъния и разни такива. Но доста хора знаят къде е България и я свързват с розовото масло.

Липсва ли ти България?

Липсва ми семейството ми, но станата като цяло не бих казала, че ми липсва толкова много.

Смяташ ли да се завърнеш в България след като завършиш?

Има такава вероятност, но нищо не е сигурно. Все още е 50 на 50.

Какви са бъдещите ти планове?

Имам планове да запиша магистратура в Китай и след това желая да остана и да се реализирам там, може и да се върна в България, но все още съм в процес на обмисляне.

Някога съжалявала ли си за решението си да заминеш?

Не – никога.

Харесва ли ти китайската кухня?

Да, допада ми. Не е толкова лоша, има някои техни специалитети, които не ми харесват, но като цяло е вкусна.

Кое ти е любимото китайско ястие?

Пържени домати с пържено яйце – запържват се доматите, вадят се, след това се запържва яйцето и се разбърква заедно с доматите. Сервира се в купичка. Много лесно ястие и много вкусно.

Умееш ли да готвиш?

Да, но не умея да приготвям китайска кухня – само българска.

Нещо от българската трапеза липсва ли ти?

Сиренето, защото там просто няма същия вкус, като нашенското.

Какво обичаш да правиш през свободното си време?

Ако имам такова, обичам да се разхождам и да пътувам.

Посети ли някои от забележителностите в Шанхай?

Да, ходила съм на доста места в Шанхай – телевизионната кула, която е световно известна, ходих в музея на восъчните фигури.

Кое ти е любимото място в Шанхай?

Парковете, защото там мога да релаксирам сред природата.

На финала на срещата Станислава отправи своето пожелание към читателите на ПИА.

„Пожелавам на читателите на ПИА много радостни моменти и живот пълен с незабравими приключения“

Екипът на ПИА пожелава на Станислава много успех, да не спира да се радва и да бъде все така позитивна!