– Половин година мина, откакто сте вкъщи, натоварена с най-сладките грижи – да гледате малката Кая. Преодоляхте ли вече уплаха и притесненията от палежа на колата ви, г-жо Шикерова? Вторият беше едва миналата година, а първият – през 2013-а.
– Не. И това е трудно да се обясни. Продължавам да работя. Опитвам се да не мисля за това. Дори се шегуваме. Спомням си след втория палеж Мариан Бачев ме попита в гримьорната: “Знаеш ли най-новия виц? Колата на Генка Шикерова пали от раз.”
– Какво се случва с разследването, има ли заподозрени, заловени или осъдени?
– Спряха го. При подобни инциденти е почти невъзможно да се стигне до извършителя или поръчителя. Четох делото за втория палеж. Следователите наистина бяха свършили голям обем работа.
– След толкова време имате ли обяснение защо се случи, заплашваха ли ви, или е било абсурдна случайност?
– Имам предположение, но нямам доказателства. Не съм получавала заплахи, но имах любопитни разговори. Напрежението в работата тогава беше голямо. По много причини.
– Сега каква кола карате?
– Карам бебешка количка.
– Двата палежа на колата ви са един от факторите, които ни свалят до 100-ото място в класацията за свободата на словото у нас. Какво трябва да се промени, за да излезем от този срамен списък?
– Първият палеж през 2013 г. ни свали в класацията и беше в доклада както на “Репортери без граници”, така и на Държавния департамент на САЩ.
Последните две години страната ни бележи на два пъти спад по едни и същи причини и не мисля, че има промяна. Концентрациите в медиите и липсата на ясни правила в отношенията власт – журналисти остават без промяна. Унищожават се гласовете на малките. Как иначе да си обясним 100 хиляди лева глоба за “Зов нюз”? У нас се използва пълният набор от средства за ограничаване на свободата на словото – от личния натиск, който често остава скрит, до явната институционализирана разправа. А промяна може да има само със силна обществена нетърпимост към подобни прояви.
– Терорът срещу карикатуристите във Франция беше изключително брутален. Кой убива журналисти? Защо?
– Убиват хора. Последното, върху което се замислих, като чух за инцидента, беше каква е професията им. Просто си представих кошмара – една стая, вътре хора, влизат двама с автомати и стрелят. Същия ден в Йемен бяха убити поне 30 души, отишли да кандидатстват в полицейски колеж. В Нигерия след поредното клане онзи ден спряха да броят жертвите – основно жени, деца и възрастни хора. “Амнести интернешънъл” казва, че те вече са над 2 хиляди души. Беше направена и поредната ужасяваща демонстрация от страна на ислямистите – дете убива заложници. Хладнокръвно. С няколко изстрела.
Приели сме за нормално съществуването на армии от деца в Африка и изведнъж – изненада. Труповете са ни пред вратата. На фона на всичко това ми е трудно да мисля за професиите, въпреки че това са знаци. Повечето от убитите в Париж са журналисти и сатирици. Убиват хората, работещи със словото, познанието и смеха. Питаш защо? Защото невежеството е сила и това не е моя реплика. И защото смехът и сатирата са най-силните оръжия срещу страха. Целта е страх и подчинение.
– Как подобни атаки ще променят журналистиката? Заплашена ли е свободата на словото у нас и по света?
– Трудно ми е да правя генерални заключения, защото всяка ситуация е различна. Несъмнено обаче се наслагва страх. С всеки изминал ден. С всяка една атака. Видя как най-големите американски медии отказаха да препечатат карикатурите и те имат своите аргументи. Докарват ни до ситуация, в която започваме да анализираме привидно безобидни думи, действия или картини. Да търсим под вола теле, защото може нещо да не бъде разбрано както трябва от някого и той да стане агресивен. Оплитаме се още на повърхността и не виждаме какво се случва под нея. Спираме се да търсим.
Ще ти дам един елементарен пример – дълго време
изпитвах страх
да кажа в ефир
“циганин”,
а не “ром”. Постоянно мислех за думата, да не би да взема да обидя някого. Между другото имаше и обидени. Случвало ми се е по време на снимки вместо да си говорим за реален проблем, да спорим цигани ли са, роми ли са. Последните събития доказват изкуственото изместване на проблемите. Ескалират омраза и напрежение не заради думата “циганин” или “ром”, а заради конкретни действия или бездействия, продължавали години наред.
Свободата на словото е заплашена не само заради знаците на физическа саморазправа или показните екзекуции. Заплашват я корпорациите и политиците. За тях е важен евтиният сеир с максимум резултат. Лесно се манипулират невежите. Обемът на качествената публицистика в телевизиите намалява. Развлекателната функция вече преобладава над информационната. Водещите заглавия в един определен, но голям кръг медии у нас са свързани с нападенията от кърлежи и поредния чифт разголени гърди. И това се купува. Простотията действа първосигнално. Евтина е. Удобна е. Обратно – качествената журналистика изисква познание. По-скъпа е. И не е удобна.
– Каква година остана зад гърба ви?
– Имам две години, които са ми прекрасни – 2011-а и 2014 г. Първата заради появата на Александра. Втората – заради Кая, която вече е на 6 месеца. Независимо от всичко, което се случи, за мен това е един от най-хубавите периоди в живота ми.
– На каква година се надявате през 2015-а? Какъв късмет ви се падна от баницата?
– Докато ти отговарям, полагам сериозни усилия да не кихам. Настинката ни повали всички през новата година. И не само заради това, но наистина си пожелавам здраве. От баницата ми се падна работа. Неделчо (мъжът ѝ – б.а.) изтегли всички късмети, свързани с някакви удоволствия. Така че ще се държа за него. Очертава се добра комбинация.
– Какво правите в студените януарски дни? На бебето писва ли му да стои вкъщи, как го забавлявате?
– По-скоро тя ни забавлява. Студът не ни спира и ходим на уроци по плуване. Опитвам се да е два пъти седмично. Иначе ние нямаме проблем със стоенето вкъщи.
Давам си сметка,
че това е един от
най-хубавите периоди
в живота ми,
и греба с пълни шепи
– За голямата ви дъщеря Кая сигурно е като жива кукла. Тя радва ли се, помага ли ви?
– Александра е в периода, в който е убедена, че може всичко. Дори и да е майка. Още на втория ден след изписването направи опит да вади Кая от креватчето и в момента, в който ме видя на вратата, просто я пусна. Слава богу – в леглото. Постоянно я мачка и прегръща. Има едно мече, с което не се разделя и постоянно му слага памперси, прави се, че го кърми.
– Кой ви помага в гледането на двете момиченца?
– С второто дете е по-лесно. Поне при мен е така. А и Кая е значително по-спокойна от Александра като бебе. Като цяло с Неделчо се справяме сами, но винаги може да разчитаме на едно рамо от страна на роднините. Брат ми и сестра ми живеят наблизо и могат да реагират бързо, ако трябва да излезем някъде.
– Как минават дните ви?
– На режим съм. Всичко ми е разпределено по часове. И когато правя нещо за себе си, трябва да се вмествам в тези часове. Ние с Кая се очертаваме като поспаланките в семейството. Когато ставаме, Неделчо и Александра вече са закусили, тя е облечена и ако е през седмицата, вече е заминала и на детска градина. Обичаме да караме ски на Боровец и да се разхождаме до Алеко. Вечер няма как да излизаме, защото се мръква рано, и обикновено разиграваме приказки или си правим дискотека.
– Докога ще сте в майчинство?
– Ако всичко е нормално, предполагам, че ще започна работа от септември. Но сега се опитвам да не мисля за това.
– Вашата заместничка също ще излиза в майчинство. Самата Биляна Гавазова разказа наскоро в “24 часа”, че колегите ви се шегували, че която седне в стола на сутрешния блок, забременява. Да не би да се върнете като водеща на сутрешния блок, когато тя излезе в майчинство?
– Радвам се за Биляна. Винаги е хубаво, когато разбереш, че е на път едно желано дете. Честно да ти кажа, пожелавам и на следващата, която ще седне в този стол, бебе. Още повече че, ако е тази, за която си мисля, много я харесвам.
Ситуацията в сутрешния блок в момента е много по-различна. Освен че има ново студио, което въобще не е маловажно, сега е много по-спокойно за работа. Външните на телевизията фактори, които доведоха до напускането на Ани и Виктор и които достигнаха връхната си точка по времето, когато ние с Косьо (Константин Караджов – б.а.) водехме, вече не са толкова силни. В момента има много по-голям комфорт за работа. Главен редактор е Искра Владимирова, която е изключителен професионалист. Така или иначе още е много рано да говоря за моето връщане.
– Как ви поканиха за водеща на сутрешния блок?
– Трябваше да се гаси пожар. Тъкмо се бяхме повъзстановили след кризата около Орлов мост. Имаше пълна мобилизация и всеки плати своята цена за случая. Тогава дойде поредният удар – напускането на Ани (Цолова) и Виктор (Николаев). Случи се много бързо. Аз бях в отпуск. Първо ми се обади Вики Бехар (зам.-шеф на новините – б.а.), а после и Люба Ризова (шеф на новините и актуалните предавания – б.а.). Трябваше да се действа бързо и да се поеме отговорност – избрал си да останеш на кораба и сега трябва да гребеш, за да не потъне. Нямаше време за репетиции, всичко ни беше чуждо. Пуснаха ни в дълбокото срещу двойка, която се е сработвала в продължение на години. Аз дори никога не бях гледала сутрешен блок от начало до край. Ситуацията беше такава, че трябваше да се докаже, че няма нещо в работата, което да сме направили и да се срамуваме от него. Поне за себе си в това отношение съм категорична.
Влизането ни в стаята на сутрешния блок беше кошмар. Освен че екипът беше разбит, посрещнаха ни и хора, които плачеха за Ани и Виктор. Не мога да ти опиша усещането, но не беше като да те мотивира да работиш. Нямахме и най-малка вина за случилото се, но пък за сметка на това поехме всички последствия. Продуцентът Петър Томов като че ли беше единственият, който се опитваше да приеме нещата по-философски и да ни обяснява елементарни неща.
– В началото сякаш бяхте малко по-агресивна към гостите си, звучахте все едно им се карате. Те оплакваха ли се? Продуцентите настояваха ли да поддържате такъв имидж?
– Не съм съгласна с теб. Бяха се натрупали и се трупаха много въпроси, на които категорично никой не искаше да отговаря. Настоявахме за конкретни отговори. Почти през цялото време правителственият пресцентър ни бойкотираше. Искаха да ни внушат, че не е наша работа да разискваме политика рано сутрин. Опитваха се да ни цензурират, като не ни изпращаха гости по актуални теми. С Косьо и продуцента Евгени Генчев разигравахме всеки разговор.
В този период
много ми
помагаше и
Георги Коритаров
На мен ми беше много трудно, защото не бях водила такъв тип политически разговори и трябваше много да чета, да търся връзки в миналото, за да се опитам да разбера настоящето.
– Какъв характер сте по принцип, вкъщи как се разбирате, кой командва повече?
– На власт са три жени – малка, голяма и още по-голяма. Но мъжът в къщата е царят на женското царство.
– От вкъщи как ви изглежда тв екранът не само на Би Ти Ви, а на всички телевизии? Какво гледате?
– Гледам основно новините и когато мога, следобедната публицистика. Често се държа като футболен запалянко, който, докато гледа мача, мърмори – хайде ритай, подавай, не подавай. И аз така – питай, не питай, защо питаш това, а не онова, защо камерата показва едно, а не друго. Отстрани е лесно.
– Какво бихте променили в журналистическата си работа, когато се върнете?
– По-скоро искам да надграждам, а не да променям. Смятам, че има нужда от много повече качествен анализ и критика. И от говорене на хора, от които има какво да научим.
– Къде искате да учат децата ви?
– Не искам да ги учим да бягат от трудностите и да си завират главата в пясъка. Средата обаче е мното важна и от това най-много ме е страх. Живея срещу училище и ме притеснява арогантността, която виждам. Не искам да съм на мястото на учителите.
– Кои са най-големите проблеми у нас? Навремето ви се обаждаха в ефира зрителите по телефона, сега общувате с други майки, лекари, в магазина, детска градина. За какво си говорят хората?
– Продължавам предимно да общувам с приятелите си. Това не се е променило. Нямам чак такъв богат социален живот. Но като цяло ми прави впечатление, че изчезват нормалността и общуването. Хората седят един срещу друг и боцкат телефони. За съжаление, и аз се хващам, че го правя. Напоследък така се случва, че няколко пъти плача, когато се сблъскам с нещо нормално и с човешко отношение.
– Вие семейно сте къмпингари, но миналото лято попаднахте в голямото наводнение по морето. Тази година ще повторите ли на същото място вече с две малки деца?
– Пак сме там. Кая вече беше на караваната и дори хвана едно от последните наводнения, защото те бяха няколко. Нямаше и месец, когато я заведохме на къмпинга, и не изглеждаше като да и е зле.
– Защо станахте журналист? Майка ви и баща ви какво ви препоръчваха?
– Стана случайно, но пък се оказа, че съдбата си знае работата. Родителите ми не са ме побутвали в една или друга посока. Но винаги са ме подкрепяли. Баща ми вече е пенсионер. Надявам се и майка ми да успее скоро да се пенсионира.
– Как се запознахте с мъжа си? Каква е любовната ви история?
– Няма любовна история. Той по-скоро стана жертва на конспирация. (Смее се.) Беше лятото след връщането ми от “Форд Бояр” (риалити шоу по Би Ти Ви – б.а.). Лора (Крумова) ми се обади от морето и ми каза: “Идвай, харесала съм ти двама!” Така един топъл следобед на 18 юли Неделчо отвори сънен вратата на караваната си и не разбра какво му се случи. Лора беше проверила всичко, беше го изучила. Така, както тя си може – беше му извадила душичката с памук. И оттам нататък на Неделчо му започнаха “случайните” съвпадения. До номер две не стигнахме.
CV
Генка Шикерова е една от най-добрите репортерки на Би Ти Ви. За няколко месеца стана и едно от най-известните ѝ лица, когато изненадващо започна да води сутрешния блок на медията. Избраха я да смени заедно с Константин Караджов популярните Ани Цолова и Виктор Николаев, които се преместиха в Нова тв. И се справи безукорно.
Родена е на 9 юни 1978 г. в Панагюрище. Завършва журналистика в Софийския университет. Работила е в Нова тв и “Канал 3”. От 2001-а е в Би Ти Ви. Там засне документалния си филм “Бетонни градини” за застрояването на Черноморието, донесъл ѝ няколко журналистически награди.
В момента Шикерова е в майчинство и гледа втората си дъщеричка Кая. Голямата Александра вече ходи на детска градина.
Паола Хюсеин
24 часа
