Лука Сурлеков – овчарят от Панагюрище, който не иска да се предава

Когато преди две седмици от обора на Лука Сурлеков е открадната една овца, той се обажда да сигнализира за кражбата. От полицията в Ихтиман му обясняват, че не могат да изпратят екип на място и че ще се обадят на колегите си от Панагюрище. Екип не е изпратен. На следващата седмица негови съседи изпращат жалба до кмета на Ихтиман.

Открадната овца не е нито първата, нито последната. „Губим по 30 животни на година от кражби. Обидно е, че вече дори не изпращат полицейски екип,“ разказва Лука докато отваря вратите на обора и разгонва с пръчка кучетата – пазачи. Домашната му ферма наброява 70 животни – 40 кози, 16 овце, 15 крави, 2 кончета, дузина кокошки, пуйки, има и други животни. За тях се грижат ежедневно той, жена му, сина му и помощник – пъдарят Димитър.

Една коза струва между 80 до 150 лв., а овцете се продават обикновено по няколко накуп – по 30 овце с коч – между 200 лв. и 400 лв и по тази причина е трудно да се определи точно единичната им цена.

Фотограф: Милена Димитрова

Фермата им сега е в село Белица, област Ихтиман – на 60 км от София, по пътя между Вакарел и Панагюрище, красива местност с разпръснати на километри една от друга малки махали по билата на Средна гора. В отдалечените махали на селото живеят по десетина души постоянни жители, а фермата и къщата на Лука се пада в „средищната“ (както я наричат местните хора) махала Черковна.

Лука е на 55 години, родом е от Панагюрище, където завършва строителното училище. Дълги години работи в чужбина като строителен работник. Животновъд е от 2005 г., а преди три години със семейството си решава да се премести в село Белица и да създаде малкото си стопанство.

Лука си спомня с гняв за предишната кражба на две телета от преди няколко месеца. Когато се обаждал в полицията, стъпките на крадците и следите от колата се откроявали ясно в калта пред обора. „Ако полицията беше дошла същия ден, а не на следващия ден, можеше лесно да ги залови…“

Фотограф: Милена Димитрова

Още сме в обора, Лука подготвя животните за паша, нарича ги по име. Разказва ми за живота си, когато е бил в Копенхаген: „Не може да видиш полицаи по пътищата, които спират и глобяват. Има камери и когато стане инцидент, полицията идва до минути.“ Преди години там глобили и министър-председателя си, защото застъпил с автомобила си велоалеята на пътя.

Показва ми маркировката на животните, но казва, че тя се сваля лесно. Сега смята да сложи охранителни камери в обора си и да пусне кучетата вътре, но не вярва, че това ще спре крадците.

Фотограф: Милена Димитрова

Присеща се отново за предишния случай на кражба и работата на полицията. Ядосва се, че при подаване на поредния сигнал го закарали на 40 километра от фермата му, за да пише жалба в районното в Ихтиман, вместо да тръгнат по дирите на крадците.

Лука и жена му Лилия започват да отглеждат животни преди десет години. По това време успяват да изградят добре устроен обор на 13 км. от град Панагюрище, били са регистрирани като фермери I-ва категория. Оборът е имал специална настилка, не миришело и било чисто, всяко животно имало отделна ясла и тогава работата им вървяла добре, разказва Лилия, докато ни сипва чай. Но „неизвестни извършители“ го запалват и оборът изгаря до основи. Тогава семейството минава през спирала от мъки и трудности, налага се Лилия да работи няколко години в Гърция, за да може семейството да си стъпи на краката. Местят се на друго място – село Бъта, нещата там отново не потръгват. Накрая избират село Белица, купуват си къща там, наемат място и правят нов обор за животните си.

Фотограф: Милена Димитрова

Лука харесва работата си. „Ако не ми пречеха да я работя, щях да успявам да изкарвам пари от нея. Много е трудно да си животновъд и е тежко. През лятото се става в 4.30 ч. сутринта, но на мен ми харесва. Не искам да крадат животните, не искам заради лошата администрация в общината да губя излишно време и пари,“ обяснява той.

Спомня си как предната година не е успял да си подаде документите в областната дирекция „Земеделие“ като земеделски производител, за да получи субсидия, защото от общината в Ихтиман го разкарвали формално за различни документи: „Разбрах, че ми се подиграват, когато няколко пъти ме върнаха на едно и също място и не издържах … ядосах се, развиках се и си излязох.“

Сравнява с опита си в община Пазарджик, където преди е бил регистриран като земеделски производител и е взимал годишна субсидия от фонд „Земеделие“. Тогава пререгистрацията на документите му е отнемала половин час, като служителите му давали предварително списък с необходимите документи.

С парите от фонда за миналата година – приблизително 10 000 лв., щял да успее да ремонтира обора – да оправи покрива, да направи на животните отделни ясли и да ги раздели, да сложи и охранителни камери.

Всяка година субсидията, която държавата отпуска по фонд „Земеделие“, е различна като сумата, определя се на брой животни и се отпуска за изтеклата година*.

Повечето хора от с. Белица харесват Лука, защото „е трудолюбив и отзивчив съсед“. Драга – съседка на Лука, пенсионирана учителка, която живее с болния си мъж, казва, че разчита изключително на него, ако нещо се случи с мъжа й и се наложи да бъде откаран до най-близката болница на 40 км. Пред къщата на Лука, особено в събота и неделя, често има опашка от хора, които си купуват мляко – с десет литрови туби. Готов е да откара мляко с колата, защото някои съседни махали са отдалечени, а там живеят възрастни и самотни хора. Всеки понеделник кара мляко на три семейства от махала Горубиите (на 2 км от с. Белица), а един зимен ден, като не успял да изкачи баира, се върнал, за да сложи вериги на гумите и пак стигнал до хората.

„Според мен Лука трябва да спи при животните си, за да не ги крадат“, казва наместникът на кмета в селото – Иво Маринов, и разказва, че преди няколко месеца полицията успяла да залови крадци на коне по сигнал от съседната махала. Това се случва благодарение на вакарелския квартален Данаил Стоянов, който според мнението на кмета и Лука, е „изключително момче, което гори в работата си и е винаги на линия да отреагира при подобни случаи и го прави, стига да има газ в колата си“.

С кмета говорим и за съмненията около начина, по който са били раздадени миналата година земите за пасбища в района на селото на земеделските производители. „Машините на големите фермери в района бяха започнали да разчистват терените преди да са минали търговете. Тогава Лука ми се обади и спряхме машините, като аз успях да се преборя на общински съвет в Ихтиман, местните животновъди (от село Белица) да не участват в общите търгове, защото така нямаше да имат никакви шансове“, разказва кметът. По този начин животновъдите от региона са успели да изберат земи за пасбища и не са участвали в търговете, като са получили преференциална цена за наем от 8 лв. на кв. м. Кметът смята, че това е било добре спечелена битка за местните земеделци, защото цените на търговете достигали 16 – 20 лв за кв.м.

Фотограф: Милена Димитрова

Лука все още няма намерение да се предава, иска тази година да успее да подаде навреме документите в областната дирекция „Земеделие“, за да получи субсидията си и да ремонтира обора си, да сключи договор със собствениците на сградата и така да получи номер на обекта, което ще му даде възможност да сключи договор с мандра.

„Както казах работата ми харесва, искам да я работя и да остана да живея в България“, казва Лука и поема след стадото.

Две седмици след подадената от съседи жалба до кмета на Ихтиман за „системните кражби без съдействие от властите“ (26 януари), най-сетне има и реакция от страна на местната полиция. В петък (9 февруари) вакарелски полицаи, заедно с кварталния Данаил Стоянов, посещават Лука и говорят с него за последните кражби, показват му писмото по повод внесената жалба и го уведомяват, че на 19 февруари в Белица ще се организира „голяма среща“ с всички жители и полицията, за да може да се вземат под внимание всички такива проблеми на хората от селото. По-рано една патрулна кола обиколила махалите на проверка, а местните хора коментират доволни, че това би било добре да се превърне в практика.

*На страницата на фонда  в социалната мрежа се обяснява, че в момента са изплатени доплащанията за животни за Кампания 2014 г. , като вторият транш на подпомагането за фермерите е в размер на 34,35 млн. лв. Подпомагането по НДЖ 3 се равнява на общо 41 лв. за животно. По двете схеми през декември държавен фонд „Земеделие“ е превел близо 65,2 млн. лв. на животновъдите.

Автор: Милена Димитрова

Източник: Капитал