На днешната дата, 18 февруари, се навършват 142 години от обесването на Васил Левски – Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски – едно от многото имена, с които е известен Апостолът на свободата. Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство.
Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19. Разминаването в датите се дължи на техническа грешка, която продължава да се разпространява, тъй като тя не е коригирана в учебниците по история. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни . За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Така например рождената дата на Апостола (6 юли ) се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. Избухването на Априлското въстание на 20 април по стар стил, днес също правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни ). Що се касае до датата на обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари по нов стил, а не на 19 февруари.
Присъдата на Васил Левски е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник.
АПЕЛ
Убийците на Левски са известни.
Проклехме ги – те оживяха пак.
Укриха се зад лозунги и песни,
строиха се зад родния байрак.
Те сложиха служебни ръкавели
и маски със почтен държавен вид
и ни убиват днес, но не в разстрели,
а тихо и по начин деловит.
Убиват ни със бедност и умора,
докарват ни до лудост, до инфаркт
и със сърцето честно на народа
хазартно те играят на билярд.
Със нас те нямат общо мило- драго
и тяхната патриотарска сган,
за свойто лично помиярско благо,
продава днес и родния Балкан.
Свободни уж – живеем в ново робство,
под игото на български аги.
Със турското то няма нищо общо,
но точно като него ни тежи.
Тежи ни финикийската истерия,
тежи ни този незаслужен хал.
Боли ни, че търпимата мизерия
е днешният обществен идеал.
Момчета, вярата крепи душата,
но розата се пази със бодил.
Спомнете си за чистата и свята
република на Дякона Васил.
Пазете си омразата , момчета!
Да се сплетем като бодлива тел.
Поп Кръстьо е събрал голяма чета
и ни избива тихо, без разстрел.
Ивайло Балабанов