Важни медикаменти, касаещи здравето на диабетно болните у нас ще бъдат извадени от Позитивния лекарствен списък. Тревогата си изразиха и организациите на болните от диабет в различни градове на България. Някои от тях дори подготвят писмо до компетентните органи, в което ще изразят отрицателното си мнение. Хората се вълнуват, тъй като лечението на диабета е на няколко нива, а въпросните медикаменти са за усложненията, причинени от заболяването.
Парадоксалното е, че с намерението си Националният Съвет по Цени и Реимбурсиране на Лекарствените продукти обединява фармацевтични конкуренти, поради простата причина, че тези действия ще лишат пациентите със захарен диабет у нас от възможността за лекуване на усложненията в амбулаторни условия.
Захарният диабет е сериозно социално значимо заболяване не само поради своето разпространение, но и поради честотата и тежестта на своите усложнения. Към момента в света диабет имат около 380 млн. души, а броят на хората с диабет в България е около 577 000 души.
А острите и хронични усложнения на захарния диабет, са главната причина за загуба на трудоспособност, инвалидизация и смърт при пациентите със захарен диабет.
Сред най-честите хронични усложнения на захарния диабет е диабетната невропатия. Съществуват данни, че тя е налице при поне половината от пациентите с диабет.
Според специалистите загубата на сетивност при пациентите с диабетна сензомоторна полиневропатия е отделен и самостоятелен рисков фактор – нараняванията по краката могат да останат незабелязани и да доведат до улцерация, тежка инфекция и ампутация в по-късен етап.
Необходимо е такива пациенти да бъдат своевременно диагностицирани и подложени на патогенетично лечение на диабетната полиневропатия, включително формите с отпадна симптоматика и загуба на сетивност.
Патогенетичното лечение с алфа-липоева киселина може безопасно да се прилага дълго време, забавя прогресията на диабетната невропатия и намалява не само болката, но и загубата на сетивност в клинично значима степен.
В последна сметка осигуряването на патогенетично лечение на диабетната полиневропатия се явява мярка за вторична превенция по отношение риска от развитие на улцерации, инфекции и ампутации на крайници при пациентите със захарен диабет и диабетна невропатия.
Това би спестило значителни разходи за здраве и болнично лечение при тези пациенти. Изчислено е, че разходите за лечение на невропатията в първата година, както и разходите за лечение на стандартна неинфектирана улцерация са до 10 пъти по-малки, отколкото разходите за възникналите усложнения в последващите години. Към това трябва да се добавят и индиректните разходи и загуби поради загубена трудоспособност и инвалидизация.
След oтпадането на клинична пътека 8 в Неврологичните отделения, в началото на 2014г. (КП №8 „Диабетна полиневропатия“), българските пациенти бяха веднъж вече лишени от препоръчаното стартово лечение с венозната форма на алфа-липоева киселина. Венозното лечение е част от схемата за патогенетичното лечение на диабетна полиневропатия – лечение, с което не може да се повлияе причината за заболяването, но с което се постига корекция на нарушените биохимични механизми, които съпътстват всеки болестен процес.
Патогенетичното лечение с алфа-липоева киселина е с най-високото ниво на доказателственост – клас А (ефектът от лечението е потвърдено от повече от едно големи рандомизирани и контролирани проучвания, на големи групи пациенти и от метаанализ).
Световната здравна организация пък има стратегия “Здраве за всички в 21 век”, в която се изтъква голямата отговорност на всички страни за намаляване до най-ниските възможни нива на заболяемостта, инвалидността и преждевременната смъртност от диабет и неговите усложнения и се подчертава необходимостта до 2020 година да се намалят с 1/3 усложненията при захарна болест.
При невъзможност да приемат пероралните форми на алфа-липоева киселина българските болни от диабет няма да допринесат за постигане на тази цел.
Величка АЧЕВА
Източник: pz-info.com
