Не разбирам защо БСП е против, след като ПЕС иска изравняване на възрастта, казва социалният министър Ивайло Калфин.
Г-н Калфин, какво се случва с пенсионната реформа? Какво от Вашите предложения ще мине и какво няма да мине? Най-напред да започнем с възрастта за пенсиониране – ще се вдигне ли?
Всички елементи, които предлагаме, са обвързани и би трябвало да бъдат приети в комплекс. Ако се променят всички други неща, а се замрази например възрастта за пенсиониране, то тогава се променят абсолютно всички параметри и няма как да бъдат постигнати целите на промените. Така че, надявам се, в парламента да се събере мнозинство зад всеки текст – било плаващо, било стабилно. За възрастта предложението го знаете – то е много плавно, минимално покачване за трета категория, започване за първа и втора категория да растат годините по-енергично, слагат се възрасти за всички работещи категории. Въобще това са полезни и поносими предложения.
А изравняването на възрастта на мъжете и жените? Възникна много силна съпротива от страна на БСП по този въпрос.
На мен ми странно, че съпротивата идва откъм БСП, защото ако се погледне в документите и в практиката на Европейските социалисти, ще се види, че там точно се търси и се работи за изравняване на възрастта на мъже и жени. И това не се прави, за да се изтормозят жените повече. Това се прави поради сегашната дискриминация – жените, след като работят по-малко, получават и по-ниска пенсия в сравнение с мъжете и това е един проблем, който всички европейски социалисти поставят като основен.
Полицаите и военните ще успеете ли да ги преборите? Те са най-гласовити против отменянето на привилегиите за ранното пенсиониране?
Това, което въвеждаме, на практика е фактическата възраст, на която се пенсионират. Да, факт е, че тя е над минималната възможна, но е очевидно, че служителите в сектор „Сигурност“ не бързат в първия възможен момент да излязат в пенсия. Този пакет, който им предлагаме, е само въвеждане на възраст и нейното плавно повишаване, но и възможност да си запазят правата, даже и да са напуснали службата, възможност да се пенсионират и да останат на работа, възможност да си ползват парите от универсалния пенсионен фонд. Ако се приложат заедно всички тези предложения, то един служител в сектор „Сигурност“ ще има много по-добри условия, отколкото досега.
Вие имате ли данни колко от служителите в сектор „Сигурност“ остават на работа след пенсия? Повечето хора имат усещане, че целта на ранното пенсиониране е полицаите и военните да си вземат двайсетте заплати, да си получават пенсии и да продължат да работят в системата.
Само че те в момента не работят в системата. В момента, за да излезе в пенсия един служител от сектор „Сигурност“, трябва първо да си подаде молбата за напускане, получава си двайсетте заплати действително при напускане, получава си пенсията, но след това отива да работи извън системата. И голяма част от тях вдигат бариери, нощна охрана са и т.н. – нещо което е, нито по-престижно, нито е по-удовлетворително, отколкото да останат по-дълго на работа.
Друг спорен момент са промените във втория стълб и възможното прехвърляне от доброволното към задължителното осигуряване. Там последно какво е предложението?
Това е предложението и то е с много силно възприемане включително от Реформаторския блок – да се даде възможност, след като ще има избор, този избор да бъде многократен. Човек да има възможност винаги и по всяко време, до пет години преди да излезе в пенсия, да избира къде да му се натрупват средствата в личната партида. Разбира се, ако е в НОИ, там няма да има доходност, но има други плюсове.
А по подразбиране къде ще се разпределя човек за втора пенсия – в частен фонд или в НОИ?
Ако шест месеца след започване на работа някой не заяви къде иска да се осигурява, той се осигурява в частен фонд.
Относно това предложение какво парламентарно мнозинство се оформя, ще бъде ли прието?
Това за мен също е въпрос, защото, пак казвам, това беше прието изключително вследствие настояването на Реформаторския блок, сега виждам, че у тях пък има някакво особено гласуване на комисия, някакво втвърдяване на позицията и те гласуват против тези текстове. Надявам се все пак в залата да покажат консистентност, свързана с досегашните им позиции.
Ако бъдат приети реформите във варианта, в който Вие ги предлагате, ще бъде ли устойчива пенсионната система или ще продължи да има нужда от субсидиране от държавния бюджет?
Една пенсионна система се предвижда дългосрочно и това, което може да се случи в икономиката, го предвиждаме в рамките на възможното. Ако се случат някакви черни сценарии, за които сега няма основание да се мисли, те биха сменили средата. Но ако нормално се развива икономиката ни, то субсидията на бюджета в пенсионната система ще намалее три пъти в сравнение със сегашната. Тези пари, които се дават в момента, за да се допълва пенсионната система са около 2 млрд. и 700 млн. лева. Те ще паднат до около 900 млн. Разбира се, тук не броим тази сума, която държавата от 2008 година плаща като трети осигурител – 12%.
Друга гореща тема – инвалидните пенсии. Толкова много ли са наистина хората с увреждания или инвалидните пенсии са начин за източване на пенсионната и социалната система?
Като процент хората в България не са повече, отколкото са в останалите европейски страни, въпросът е, че много е бърз темпът на нарастването и очевидно, че много хора си търсят заместващ доход с инвалидни пенсии. Тук имаме нужда от малко повече време, въпреки че работим много активно по тази система. Идеята е да се обърне специално внимание на хората с увреждания в трудоспособна възраст, да се подпомогне те да се реализират по възможностите на пазара на труда и да се затегнат кранчетата за злоупотреби в системата. Затова ще има две комисии. Хората, които имат действително увреждания, и то тежки увреждания, не трябва да се притесняват, целта не е да се спестят средства, а те да се насочат именно към тези, които имат най-много нужда.
Има ли шанс да намалее безсмисленото разкарване на хората по ТЕЛК-ове от рода на това човек с отрязан крак да трябва през пет години да преминава през нов и нов ТЕЛК?
Аз много усърдно защитавах тази теза, но отговорът, който получавам от специалисти в тази област, е, че едно заболяване много често води до допълнителни увреждания с времето и всъщност следващите ТЕЛК-ове са, за да се наблюдава състоянието на този човек – дали не се влошава и някоя друга система. Аз все си мисля, че това нещо може да се направи доброволно, в крайна сметка всеки сам се грижи за здравето си и може да прецени кога да отиде на допълнителни прегледи.
Данните за безработицата данните показват добра тенденция. Намаляването на безработицата реално ли е или става въпрос за субсидирана заетост?
Абсолютно реално е. Разбира се, социални програми има, има субсидирана заетост, тя не е повече отколкото в предишни години, така че съвсем реално има намаление на безработицата. Аз обаче не бързам да се радвам и да се хваля с това, защото проблемът всъщност е структурната безработица. За съжаление в България имаме една голяма група наши сънародници, които, и да бумти с високи обороти икономиката, пак ще останат извън пазара на труда. Това са хора с ниско образование, голяма част от тях са млади хора, демотивирани да работят, които не проявяват никакъв интерес към работните заплати на по-ниските нива, а все пак нямат образование и възможности за по-високите нива. Проблем са тези хора, както и другата група – в предпенсионна възраст, които са изпаднали преди години от пазара на труда и им трябват още няколко години до пенсия. Точно там трябва да съсредоточим усилията си, така че тук въпросът не е дали безработицата намалява. Да, намалява, младежката безработица е най-ниска за последните шест години. Но това, което е важно, е действително да търсим проблема там, където е най-трудно.
Източник: http://offnews.bg
