Българската православна църква почита днес църковния празник на преподобната Параскева (Петка) Търновска – Петковден.
Света Петка е родена в Беломорска Тракия.
Била девойка, когато влязла в храма и чула как свещеникът призовава за християнско милосърдие.
След края на службата Света Петка направила дарение на бедните.
Живяла праведно, но рано останала сирак, след като нейните родители починали. Света Петка раздала своето наследство на бедните и поела на дълго духовно пътешествие. Нейният брат вече бил монах.
Живяла в пустинята. Казват, че била и по българските земи, защото в района на Трън има скален параклис, в който казват, че Света Петка е нощувала.
Минали доста години, през които Света Петка живяла далеко от родния град Епиват.
Един ден й се явил Свети арх. Гавраил, който поръчал да се прибере в родния град, защото скоро Господ ще прибере душата й на Небето.
Върнала се Света Петка в Епиват, но никой не я познал. Самата тя не могла да познае родния си град, който се променил изключително много през изминалите години.
Света Петка намерила подслон в храма.
Там смирено и кротко живяла известно време и накрая предала Богу дух.
Християни погребали самотната жена и всички забравили за нея.
Минали години. Погребали един моряк там, където Света Петка била положена в земята.
През нощта Света Петка се явила в съня на няколко християни, цялата сияеща и заобиколена от войни на Христос.
Накарала ги да разкопаят гроба по-дълбоко и да извадят тялото й.
На следващия ден жените разказали за своя сън, а мъжете започнали да копаят и наистина намерили нетленното тяло на жена.
Намазали го с миро, повили го с чисти одежди и го сложили в храма.
На 9 март 1230 г. цар Иван Асен Втори извоювал победа в битката при Клокотница.
Като победител имал право да отнесе със себе си голяма награда, но той поискал само мощите на Света Петка.
Мощите на Света Петка били посрещнати подобаващо тържествено в Търново и стояли в старата столица до падането на България под турско робство.
Свети патриарх Евтимий написал житие на Света Петка.
След падането на Търново, за да бъдат спасени Светите мощи, те били пренесени във Видин, в Сърбия и накрая в румънския град Яш, където се намират и днес.
Всяка година жителите на град Яш изнасят саркофага със Светите мощи на Света Петка за поклонение извън храма.
У нас частица от мощите на Света Петка се съхранява в едноименния храм в с. Белчин, където се намира крепостта Цари Мали град.
Празникът в чест на света Петка – Петковден, се смята за завършек на есента и започване на зимата.По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.
На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.
В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.
В района на Тракия около Петковден се правят специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
В някои райони денят е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.
Имен ден празнуват:
Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
