Православната църква почита днес Света великомъченица Екатерина. Имен ден празнуват дамите, които носят името на светицата, както и Катя, Катерина, Катина, Тина и Катрин.
Света Екатерина покровителства майчинството, плодовитостта, децата и здравето на хората.
Екатерина била дъщеря на управителя на Александрия по времето на император Максимиан. Тя получила блестящо образование и искала да се омъжи за човек, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства искали ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпратила при един отшелник и той я посветил във вярата.
Преданието разказва как Екатерина се е срещнала с тогавашния император. Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка, като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици.
Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година.
В преданието се разказва как ангели отнасят тялото на мъченицата в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.
Главен символ на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“. В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива.
В Родопската област светицата се почита като пазителка от тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
„…Прочула се Катерина, дор до царя и везиря, че е мома хубавица, хубавица, гиздавица…“ – пее народът ни в песните за Катерининден.
