Милко Ангелов е местен човек. Има семейство и две деца. Синът му е инженер и работи в „Асарел Медет “ АД, дъщеря му е историк по образование, съпругата му работи в „Оптикоелектрон Груп“ АД, а той е трети мандат кмет. Електротехник по образование.
Милко бърза да ни разкаже за селото. То е закътано от всички страни с високи планини и върхове. Панорамната гледка оттук е много красива. Насреща се извисява връх Илинден, където всяка година се чества празникът и се прави курбан за здраве.
Селото има много добра инфраструктура, чисто и подредено е, с гледка към Витоша, Рила и Родопите. При ясно време се виждат ски пистите на Боровец, обяснява Милко Ангелов.
Връщаме се към проблемите: най-големият е бил водоснабдяването. Два са били водопроводите. Единият е от водохващане край „Асарел Медет „, а другият – от дълбоките сондажни кладенци по поречието на р. Марица, откъдето с помпени съоръжения са качвали вода и за селото. През 1970 г. изграждат и пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ).
„В началото на първия ми мандат съвместно с голямата община в Панагюрище изградихме трети водопровод от една относително близка местност под връх Буная – 1572 м, като това е вторият по височина в Средна гора. По този начин решихме проблемите на хората с питейната вода“, пояснява кметът.
В селото има няколко известни от далечно време изворни чешми – „Сондата“, „Мальовец“ и „Бельовец“. Водата им е вкусна, част от техния дебит е вкаран в селския водопровод. Сега на дневен ред е и подмяната на цялата водопроводна мрежа, която е с етернитови тръби и вече е на почти 50 години. Има проект и се чака да се отвори европейското финансиране.
„После ще се поразходим из селото, но нека да Ви кажа, че през последния мандат, през всичките четири години, основната ми грижа беше свързана с благоустрояването. И мога отговорно да кажа, че остават две-три улици да довършим, не повече“, доволен от своята работа е Милко.
Особената гордост на селото е читалището. С общински средства е ремонтирано, сменена е дограмата и т.н.
„Читалището е жив организъм, а аз искам той да бъде и здрав.“
Всяка година на Лазаровден читалищното настоятелство организира едно характерно за околността пеене. На този ден млади момичета се обличат в традиционна българска носия, която е специфична за областта. Те ходят от къща на къща и пеят на домакините песни, които са свързани със семейството. От стари български поверия се счита, че първото излизане на девойката на пеенето на Лазаровден показва готовност за женитба. Това съответства и на първото коледуване на младите ергени.
И всичките над 1300 души, които постоянно живеят в селото, посрещат с радост пеещите младежи, когато на празника потропат на портите им.
Но да се върнем на днешния ден, защото традициите са хубаво нещо, но животът е тук и сега. За младите хора е изградена една универсална спортна площадка по идея на местната инициативна група „Лидер“. Към днешна дата се оказа, че тази площ е недостатъчна. Има много желаещи да спортуват и сега моят събеседник обмисля идеята да построи още една. Терен има, но ще трябва да се намерят и малко пари.
От кметския прозорец се вижда и сградата на шивашкия цех, където 15-ина жени от селото изкарват прехраната си. Погледа привлича обаче и затвореното осмокласно училище, а това е особената болка на Милко. Разказва за ситуацията, която е предшествала закриването му. Децата в селото са били достатъчни, но родителите им предпочитали да ги карат на училище в Панагюрище. Разбираемо е – общинският център е модерно и предпочитано средище и като варианти за образование, и като възможности за придобиване на предпочитана с оглед особеностите на региона професия. Общината сега е осигурила и училищен автобус, който кара и връща децата съобразно смените.
В съседство с кметството се изгражда здравна служба. Това не е едновремешната структура на социалистическото здравеопазване, но понятието е останало в съзнанието на хората. За местните ще се грижат двама лекари и един стоматолог, за които ще има отлични условия за живот и работа, твърди Ангелов.
В тази строителна връзка е и амбицията му да преустрои една от общинските сгради за детска градина. Има разбирането на администрацията в Панагюрище и той се надява напролет работата да започне – изкърпване, мазилки, дограма, окачени тавани и т.н.
„А по закона на Ом?“ подхвърлям. Милко потвърждава, че проектът за електрическата инсталация ще бъде от него – безвъзмезден дар за селото.
Спираме се на площада, където той уточнява, че строителството на къщи основно е било през 80-те години на миналия век.
Сега се изграждат вили, при това доста ефектни като визия. Насреща е църквата – тя доминира в единия край на селото и определено е местна забележителност, като през 2004 г. успешно завършва реставрацията й. В нея е нощувал Васил Левски, а през 1876 г. в една зимна вечер Георги Бенковски създава революционен комитет, в който участва и полага клетва цялото пълнолетно мъжко население на Оборище. Пояснявам, че старото име на селото е Мечка. През средата на миналия век, към 1950 г., то придобива днешното си име, което е свързано с местността Оборище, където е проведено Първото Велико народно събрание. Подготовката и мястото на събитието е организирано от жителите на с. Мечка.
През април 1876 г. пак там се взема решение за избухването на Априлското въстание.
Спираме се пред единия от паметниците, посветени на Руско-турската освободителна война. Той е издигнат от признателното местно население в памет на загиналите руски войници през 1878 г. Всяка година на 13 януари жителите на селото отдават почит пред тяхната саможертва.
Към нас се приближават няколко младежи. Използват ситуацията, че има и външен човек с фотоапарат, явно журналист, и подкачат кмета за новата спортна площадка. Милко, смеейки се, ги пита защо не са на работа. Втора смяна сме – момчетата не оставят без отговор кметското питане.
Оказва се, че в селото практически хора без работа няма. Основно към 150 души са ангажирани в миннодобивната промишленост, мнозина – в „Оптикоелектрон Груп“ АД, има и една бригада строители, които изграждат жилища и офиси в столицата. Пътуват през Вакарел, откъдето е и прекият път.
За отбелязване е, че майстори строители не липсват. Общината осигурява базалтовите плочки и бордюрите, а жителите сами си ги редят. Във всяка къща има водна терзия, мистрии, отвеси и т.н., а и хората са трудолюбиви. След работа в заводите в Панагюрище намират време и за обществени дела. Без заплащане, „на ползу роду“, както обичаше да повтаря един позабравен български политик.
Селото е в планината и тук зимите са нещо сериозно. Кметът пояснява, че това метър сняг си е обичайно, но не е имало случай да останат откъснати от света.
„Голямата община е като големия брат – мисли за всичко“, смее се моят събеседник и пояснява, че няма нищо по-красиво от това, когато падне снегът, небето се избистри, а над комините на къщите се заизвива димът от печките. Зимна приказка.
Все пак пътната мрежа в селото е около 18 км и понякога с изриването на снега се закъснява, но това са бели кахъри. Ако се наложи някой болен да се доведе до линейката на главния път, хората се организират сами и си помагат. Животът на село е друг – всички се познават, мнозина са и роднини. Сред тях са и двамата смелчаци, които декларираха намерението си през новия програмен период да кандидатстват с проекти за изграждане на къщи за гости. София е на един час път, Пловдив – на 50 минути, Панагюрище със репликата на Златното съкровище и с модерната си визия е на „една ръка разстояние“, немалко местни туристически маршрути всичко това предполага, че туризмът има бъдеще.
Ще поясня, че един път в годината, по време на честванията на Априлското въстание, музеят излага и оригинала на съкровището. Интересът е огромен. Идват хора от цялата страна. Всичко това дава надежда за развитие на туризма. Остава да има повече инициативни хора.
