Любка ПЪКОВА
Ще ми се да резонирам в съзвучие с непреосмисленото ни съвремие. Ще ми се да отразявам европейската визия на нереализираните илюзии на обремененото ни с неразказана история общество. Ще ми се да не се изразявам като една бивша министърка на образованието. Ще ми се, но простете, не можах да устоя.
Затова пък, резонирайки и в унисон с новините на деня, днес си направих труда да прочета малко от историята на Паисий – едно твърде осъвременено, но все пак прилично приведено към езика на европейското ни съвремие четиво. И съвсем резонирайки, искам да ви предложа един цитат:
“ Ти, българино, не се подмамвай, знай своя род и език и се учи по своя език! Простите българи приемат в своя дом всекиго и даряват милостиня на тези, които просят от тях, а мъдрите и политични (гърци) никак не правят това, но и отнемат от простите и грабят несправедливо, и повече грях, а не полза добиват от своята мъдрост и политичност.“
„История славяноболгарская“, изд.“Пан“, стр.9, трети ред.
Та така – от 1762г. и до днес все така…
Гърците си остават тарикати, ние май сме си все така прости..
Резонирахте ли?
