Наближава един от най-революционните, най-възрожденски и най-патриотични уикенди. Тази година ще имаме късмета да почиваме цели 4 дни около националния ни празник – 3 март, с който отбелязваме годишнина от Освобождението на страната ни от турско иго.
От сайта Пътешественик предлагат няколко места, които можете да посетите за кратко време и да се слеете с магията на Освобождението. Всяко едно от тези градчета носи духа на революционерите, означава много за нашата история и грижливо пази и до днес най-големите тайни за случилото се преди толкова години.
Панагюрище
Първата асоциация с Панагюрище е златното ни тракийско съкровище, което можете да видите в музея тук. Историята обаче разказва, че в началото на 19 век градчето започва да процъфтява. Развиват се значителен брой занаяти, които и днес могат да бъдат видени зад вратите на Историческия музей. Точно този икономически и духовен подем помага на града да бъде приет като част от комитетната мрежа на революционерите. Васил Левски основава там революционен комитет, а в непосредствена близост до града е и историческата местност “Оборище”, където е свикано първото българско Велико народно събрание, на което се е взело решението за провъзгласяване на Априлското въстание.
Копривщица
Копривщица е едно от тези градчета, които могат изцяло да те пренесат назад в годините и да те направят съпричастен към нашата история. Това е мястото, на което на 20 април по стар стил се дава началото на Априлското въстание. Тодор Каблешков пише известното Кърваво писмо, с което съобщава на своите съмишленици за началото на въстанието. Копривщица е малко китно градче с калдъръмени улички, разположено по поречието на река Тополница. Къщите са цветни, повечето от тях са били домове на известни български революционери като Тодор Каблешков, Любен Каравелов, Георги Бенковски и други, които днес са къщи-музеи и можете да се докоснете до вещите на тези велики българи, дали живота си в името на страната ни.
Клисура
Клисура е малък възрожденски град, който се намира на около 25 километра от Копривщица. И това селище се е прочуло благодарение на видните възрожденци, дали живота си в името на свободата на България. Градчето също се свързва с Априлското въстание, тъй като и до тук достига Кървавото писмо на Тодор Каблешков, носено от Никола Караджов. В сражението с турската войска, градчето бива изцяло опожарено и унищожено. Днес обаче грижливо пази спомените за подвизите от онези времена и можете да потънете изцяло във възрожденската обстановка, оставяйки историята да говори.
Сопот
Сопот е родното място на великия български писател Иван Вазов. Градът е бил обект на набезите на кърджалиите неколкократно, като след последното нападение голяма част от населението му напуска града и се отправя към Карлово, Етрополе, Тетевен. В следващите години Сопот успява отново да се съвземе и се превръща в икономическо и занаятчийско средище, което развива над 30 занаята. Васил Левски приема монашеството в Сопотския манастир, а през 1869 година е създаден и Сопотски революционен комитет. Винаги, когато Левски се е връщал по тези места, е предпочитал да се среща с майка си в Сопот, а не в родно Карлово. През 1877 година градът е отново опожарен, а населението му избито или прогонено. След повторното му освобождаване на 1 януари 1878 година временното руско управление дава 5000 златни рубли на общината, за да се възстанови.
Калофер
Калофер се развива като важен културен и търговски център, който два пъти е опожаряван от кърджалиите. В средата на 19 век получава прозвището “Златен” Калофер, тъй като е бил смятан за едно от богатите селища в района. Калофер е родният град на поета, революционер и публицист Христо Ботев. Великият българин прекарва там детството и част от юношеството си, като на няколко пъти бива изпращан от баща си да учи в Цариград и Одеса. Ботев се връща в Калофер, за да замести баща си като учител, тъй като здравето на даскал Ботьо Петков се влошило. През 1877 година родното място на революционера-поет бива опожарено и от турците. При всяко разрушаване калоферци успяват с общи усилия да го изградят отново с камъни и голи ръце, работейки нощем. Първо възстановяват църквата и манастира. С течение на годините в Калофер се заражда занаятчийството като средство за препитание. И до днес в този град са запазени голяма част от българските традиции и занаяти.
