Мария МАСЛЕВА
Вчера, 2 юни, 140 години след саможертвата на Ботев и неговите четници, в 11:30 часа в с. Попинци бе почетена паметта на Ботев и хилядите знайни и незнайни герои, загинали за свободата и независимостта на България.
В знак на признателност, организирани от читалищния екип, пред паметниците на Петър Тодоров Чардаков, Стоянка Карабойчева и пред паметника за загиналите във войните попинчани, венци и цветя поднесоха кмета на с. Попинци г-жа Стоянка Ставрева, учениците и учителите от Основно училище „Отец Паисий“, Ръководството на читалището с председател Маньо Оряшков, Женско дружество „Горана“ и признателни граждани.
Честването на 140-та годишнина от гибелта на Ботев и неговите четници в с. Попинци започна със слово за духа и делото на великия революционер от г-жа Стоянка Ставрева – кмет на селото. Поетичен рецитал за поета, революционера и публициста Христо Ботев бяха подготвили учениците от училище „Отец Паисий“. Пламенно слово за великия българин и героите дали живота си за свободата на България прочете Ганка Юрукова от Ръководството на женско дружество „Горана“.
Поклон! Дълбок поклон и вечна слава за великия българин, завещал ни да браним свободата и да бъдем добри и преди всичко човеци! Поклон за саможертвата и за геройски загиналите за свободата на България!
ЕЛЕГИЯ
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
„Търпи, и ще си спасиш душата?!“
Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!
Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана – рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.
Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!
А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!
Христо Ботев
