Лучия Добрева: В „Уни Хоспитал“ пациентът ще се чувства специален

– Г-жо Добрева, защо наричат „Уни Хоспитал“ космическа болница?

– Имаме изключителна апаратура, на световно ниво, апарати, които са най-добрите не само на Балканите, а в цяла Югоизточна Европа. В болницата бяха инвестирани 95 млн. лв. Тя трябваше да бъде окомплектована и оборудвана според стандартите на 3-то ниво. Това е най-високото ниво по медицинските специалности, защото ни дава възможност да лекуваме онкозаболявания и развитието на самите болести. Освен онкологичния център имаме още 19 стационарни отделения и 8 диагностични, които предлагат абсолютния комплекс по отношение на лечението на пациентите и изпълнението на терапевтичния алгоритъм. Т.е. един пациент влиза в болницата дори за профилактика и информация и при съмнения за дадено онкологично заболяване той може да получи абсолютно всякакво по вид и обем лечение включително и оперативно. Това касае най-вече разпространението на заболяването, когато метастази и лезии засягат почти всички органи и системи. Смятаме, че пациентите заслужават да потърсят услугите на едно лечебно заведение, където да бъдат диагностицирани, лекувани и рехабилитирани.

– Всъщност големият проблем на големите частни болници е липсата на постоперативно лечение…

– Като анестезиолог мога да кажа, че постоперативният период е един от най-важните. Заместникът ми по лечебната част също е анестезиолог. Ще отбележа, че анестезиологичното ни отделение е много над изискванията на медицинския стандарт. Това, което е най-доброто, го направихме тук. Образът се предава в реално време – т. нар. телемедицина. Направихме системи, които позволяват пациентът да се следи и контролира, а в лечението да участват различни по вид и специалности лекари. Това за мен и екипа ми е едно от най-големите предизвикателства. В България има ужасно много добри специалисти, но те работят сами за себе си. Специалистите ни са млади лекари, специализирали в чужбина, знаят езици, познават технологиите, ползват иновации. И искат да се развиват напред и нагоре. На нас ни трябва точно такъв екип.

– Откъде дойдоха тези млади хора?

– Повечето ни кадри са от София. Това са лекари, които повярваха в нас като управленски екип. Една част пътуват от София, другата живеят тук. Има специалности, при които е по-добре лекарите да са на разположение тук, защото даваме 24-часови дежурства и ние искаме всичко да работи денонощно – операционен блок, другите специалности. Имаме хора от Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Пирдоп. Средната възраст е 35-40 години, имат опита, знанията и желанието да вървят нагоре и да се усъвършенстват. Много са нахъсани, искат да творят и да създават нещо ново. Общо служителите на болницата са 718, от които 200 са лекари, но ние продължаваме да правим интервюта и да назначаваме лекари.

– Вие ли ги търсите, или чакате да дойдат и да кандидатстват? Много хора твърдят, че лекарският труд е недооценен и това ги кара да напускат България?

– Не е само това. Много от лекарите посочват като причина липсата на условия за реализация и специализация. Те търсят тези условия и затова сме формирали учебен и научен център, който ще изпраща лекари на обучение в чужбина, като стипендиите им ще бъдат поети от специален фонд. Имаме дори няколко души, които се завърнаха. Няма да коментирам какви са заплатите, но гарантирам, че не е само това като стимул. Дори напротив, правим интервюта, питаме ги защо искат да работят. Има хора, на които казваме, че са одобрени за работа и те си тръгват. Питаме ги – „Ама няма ли да питате за заплатата“. Ние, така се замаяхме, отговарят кандидатите. Но всъщност те търсят нещо друго – екип, живец, енергия, които ще запалят и желанието на пациентите да дойдат тук. За нас е важно пациентите да усетят, че са желани в тази болница. Не искам да се хвалим с апаратурата си, искам тези похвали да идват от пациентите, които са били лекувани тук.

– Как мениджърският екип мотивира хората тук?

– Имаме 3 политики, на които държим изключително много да се изпълняват в болницата. Това е екипността в структурите, лекарите в отделенията да си помагат. Тези, които изостават, да бъдат хванати за ръка и изтегляни от първите. Второто е качеството. Веруюто ни е да не допускаме никакъв компромис с качеството. Третото е отношението към пациентите. За нас всички пациенти, които имат нужда от лечение, са желани. Създали сме организация всички хора, които имат нужда, когато ни потърсят, да получат това, от което се нуждаят. Пациентите могат да се записват онлайн, на регистратурата, когато дойдат тук, няма никакъв проблем да се запишат. Важното е пациентите да бъдат планирани по график, за да не чакат, да не се натрупват. Здравната каса купува медицински дейности. Ако ние предлагаме медицински дейности, от които касата има нужда, тя сключва договор с нас. Тази болница с тази апаратура е на национално ниво. На практика с тези дейности, които сме изградили, бихме могли да сключим договори за 17 млн. лв. до края на годината.

– Изградихте ли вече медицинските алгоритми въз основа на медицинските стандарти? За всяка операция има изграден алгоритъм…

– Специалистите ги създадоха сами, като изхождаха от опита на европейските и американските стандарти. Някои неща използвахме, други променихме въз основа на вижданията ни. За да стигнем до утвърдени работещи практики. Но не е вярно, че тези алгоритми са „Прави едно, две, три“. Напротив, хубаво е да има спорове, защото в тях се ражда истината и най-доброто решение за пациента. Но, например идва пациент от катастрофа. Докарват го в шокова зала. Оттам се обръщат към всички специалисти. Идва ортопедът, неврохирургът, гръдният хирург, педиатърът, ако жертвата е дете. И на секундата се прави пълна диагностика, за да се разбере кой първи влиза в операция. В онкологията, например, имаме тумор на дебело черво. Метастазата е в мозъка, тогава невролози, неврохирурзи, инвазивни рентгенолози и онколози сядат и обсъждат. Всичко това е възможно да става едновременно, защото с помощта на електронни визитиращи колички всеки лекар може да отвори досието на пациента и да се запознае в реално време с всички изследвания, които са готови до момента. Лекарите не се занимават да четат хартиено досие, което да се предава от ръка на ръка, а благодарение на информационната система имат достъп по всяко време и от всяка точка до изследвания – рентгеновата снимка, магнитен резонанс, ПЕТ скенер, история на заболяването, становища и т.н. Разполагаме с компютърен томограф със 128 среза, ядрено-магнитен резонанс. Всичко това е в полза на пациента.

Източник: standartnews.com