Инж. Делчо Николов е роден на 7 септември 1958 г. в Панагюрище. Завършил е Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” в София, специалност минно инженерство. През 1980 г. постъпва на работа в “Асарел-Медет” и до 20 юни 2011 г. заема различни длъжности – от ръководител на пътно-строителен участък до началник на рудник и директор “Производствено-технически дейности”. В периода юни 2011 г. – юли 2014 г. е генерален директор на “Асарел-Медет”. След въвеждане на двустепенната структура на управление в дружеството през 2014 г. е избран за изпълнителен директор и член на Управителния съвет. Член е на Научно-техническия съвет по минно дело, геология и металургия.
– Г-н Николов, “Асарел-Медет” има успешно публично-частно партньорство с община Панагюрище. Благодарение на това в града бяха изградени както болница “Уни Хоспитал”, така и зала “Арена Асарел”. И всичко това става на фона на продължителна криза с цените на металите. Ще продължите ли своите програми в полза на обществото?
– Пред нас въпросът за спиране на подкрепата за родния край не е стоял дори в периодите на най-големи трудности. Разбира се, проектите се приоритизират. Но инвестициите в обществото, в повишаването на стандарта на живот и устойчивото развитие на община Панагюрище и региона не са просто елемент от фирмена програма. Това е част от нашата фирмена философия, която следваме повече от половин век. Да, и сега има спад в цените на международните пазари, тежко е. Големи минни компании по света спират производство, продават активи, съкращават хиляди работници, свиват заплати. Ние имаме разумна политика на управление на риска и успяхме да съхраним работните места, да запазим доходите на хората. Продължихме и инвестициите си в производствената модернизация и в развитието на региона. Ако се върнем век и половина назад във възрожденско Панагюрище, тогава въпреки тежките условия по време на турското робство предприемчивите панагюрци са градили църкви, училища, читалища, пращали са будни деца да учат навън, издавали са вестници и книги, осигурявали са заплатите на учители и свещеници. Да не би на тях да им е било по-лесно? Но въпреки това с техните средства, с тяхната съпричастност и инициативност се е запазила българщината. Ние трябва да се учим от тези хора, да съхраняваме духа и родолюбието, да следваме ценностите им. И смея да твърдя, че тук, в “Асарел-Медет”, го правим. Само за сравнение ще ви кажа, че само инвестицията в двата обекта, за които говорите, се равнява на около 10 годишни бюджета на община Панагюрище. Ако “Асарел-Медет” и неговите акционери не бяха поели финансовата тежест, общината 10 г. трябваше да не харчи и стотинка за училища, за чистота, за ремонти, за култура или спорт, за да построи и оборудва болница и спортна зала. Сами разбирате, че това е невъзможно.
– С преустройството на Дома на миньора “Каменград” и дарителския проект за изграждане на залата за Панагюрското златно съкровище дадохте неимоверен тласък на града да се превърне в търсена туристическа дестинация. Как бихте определили ролята на “Асарел-Медет” за развитието на община Панагюрище и региона?
– Силата на мениджмънта в “Асарел-Медет” е в това да планираме дългосрочно. Ние мислим и планираме с десетилетия напред. Благодарение на инвестициите ни в модернизация вече сме в състояние да преработваме руди с двукратно по-ниско съдържание и нашият стратегически проект е да продължим живота на мината до 2040-2050 г. За община Панагюрище това означава работни места, добри доходи и добър стандарт, социална сигурност, инвестиции, перспектива. Лично аз съм сигурен, че в нашия край екологичен рудодобив ще има и през следващите 100 г. Но този регион трябва да има и алтернатива. Нашият роден край трябва да продължи да се развива, да бъде още по-красив и по-привлекателен за туризъм, за живеене, за нови инвестиции. Вие питате за туризма и това наистина е алтернатива, ако отделните направления се развиват устойчиво и в синхрон. Ние вече създадохме условия за развитие на СПА туризма с хотел “Каменград”, на здравния туризъм с новата уникална болница, на спортния туризъм със спортната зала “Арена Асарел”. Работим и върху ловния туризъм, като имаме стопанство на площ от 12 000 хектара, в което ловци вече идват за диви свине, сърни, благородни елени. Имаме проект за изграждане на голф игрище край Панагюрски колонии, за възраждането на един от балнеосанаториумите в с. Баня. Спонсорираме значими фестивали и културни събития като Световното първенство по фойерверки, инициативи на читалища, на младежки и творчески организации. Тези наши инвестиции водят и ще водят нови туристи, като това дава шанс за развитие на малкия и средния бизнес, на хотелиерството, ресторантьорството, услугите. През последните 4-5 г. потокът от туристи се е увеличил неколкократно. Мисля, че посоката е правилна и Панагюрище ще продължи да бъде не само историческа светиня, но и привлекателен и популярен туристически център, в който хората ще могат да се поклонят пред подвига на априлци, да отдъхват, да творят, да се забавляват. Най-радващото е, че тези наши проекти и инвестиции срещат широка подкрепа. Те обединяват, дават спокойствие и самочувствие и на нашите работници, от които 97% живеят тук заедно със семействата си. И да се върна към втората част на въпроса – мисията на “Асарел-Медет” е да даде не само спокойно настояще, но и добро бъдеще на нашия благословен Панагюрски край.
– “Асарел-Медет” е водеща компания в минната ни промишленост. Как посрещате днешния си празник?
– Естествено, с гордост от постигнатото и добро настроение. Това е празник не само за “Асарел-Медет”, но и за целия регион, бих казал и за целия миннодобивен бранш. Сигурен съм, че и този ден ще остане незабравим за всички нас и ще ни зареди със сила, енергия и оптимизъм. Искам днес да кажа едно огромно благодаря на нашия прекрасен екип, на нашите семейства, на ръководството на общината и всички институции, с които работим, на многобройните ни партньори. Нека бъдем здрави и щастливи и заедно да сбъдваме мечтите си, както правим повече от половин век. Честит празник!
Всеки пети стажант започва работа в “Асарел-Медет”
Всеки пети студент, който е бил на стаж в “Асарел-Медет”, започва работа в компанията. Това сочи равносметката за общо 13-те издания на стажантската програма на дружеството. За времето от 2004 г. досега през отделите и цеховете на рудодобивното предприятие са преминали над 500 студенти от различни специалности. Над 100 от тях вече са част от екипа на “Асарел-Медет”, а желаещите да се включат в стажантската програма растат с всяка година. Показателен е и фактът, че по време на тазгодишното издание на форума “Дни на кариерата”, който се проведе в началото на тази година в София, над 500 младежи минаха през щанда на панагюрската компания, за да се запознаят с условията и изискванията да практикуват в “Асарел”.
Източник www.24chasa.bg
