В българската народопсихология едросмляната домашна лютеница е нещо устойчиво, изконно родно
Краят на лятото e сезонът за приготвяне на зимнината. Сред правените вкъщи консерви особено важно място заема домашната лютеница. Традицията за нейното приготвяне, предавана от баби на дъщери и внучки, се губи назад в годините. Лютеница, приготвена само с естествени продукти, не само е изключително вкусна, но носи в себе си носталгия по отминаващото лято. В нея се крие усещането за селско огнище, домашен уют и сигурност за утрешния ден. А удоволствието да намажеш филия с току-що свалена от огъня гореща лютеница е невероятно!
Домашната лютеница е уникален български продукт и с основание може да се счита за един от националните ни символи. Най-малко в областта на кулинарията.
В българската народопсихология едросмляната домашна лютеница е нещо устойчиво, изконно родно.
Днес, погледът на българина в бъдещето, е също като пътя до мазето, където се държат лютеница, компотите и киселото зеле. Защото друго си е в условията на криза, да извадиш собственоръчно направен буркан лютеница.
У нас в познатия си вид лютеницата се появява по време на икономическата криза през първите десетилетия на миналия век. Около 1930 г. в България започва усилено производство на домати и червени пиперки за консервната промишленост – за вътрешно потребление и за износ. В годините на Втората световна война лютеницата започва масово да се произвежда и бързо придобива известност. Тя има наченки и разновидности в смес с различни други зеленчуци и дълго преди това, но класическото й изпълнение е от печени белени червени пиперки, домати и при желание малко печени белени патладжани. Добавя се малко количество олио и подправки. Особено важно в случая е олиото – блажното, заменило зехтина в годините на Първата световна война и превърнало се в символ на битово благополучие и ситост.
Индустриалното производство започва в началото на 50-те години на миналия век. Появява се Българският държавен стандарт за лютеница. В него се допускали само доматено и пиперково пюре, кромид лук, сол, захар, олио. С излизането на този стандарт и наличието на индустриална технология прави лютеницата масов продукт. В средата на 80-те години са направени промени в състава на БДС за лютеницата. Заради започналите икономически трудности при социализма и поскъпването на енергията вече се допускало и слагането на нишесте, за сгъстяване.
Към лютеницата се добавяли различни пюрета – от чушки, моркови, патладжан. След 1989 г. и преминаването към пазарна икономика БДС за лютеницата логично се отменя. Към настоящия момент лютеница правят много производители. И тъй като те се съобразяват с ниската покупателна способност на потребителите, произвеждат предимно продукти на ниска цена.
Българската лютеница в класическия си неподправен вид се отличава с изключително висок здравословен индекс, има хранителни, диетични и дори лечебни свойства. Много от съдържащите се в нея вещества са едни от най-необходимите за правилното развитие, поддържане и възстановяване на човешкия организъм. Плодовите захари, киселини, витамини, минерални соли, микроелементи и други вещества, съдържащи се в лютеницата, са лесноусвоими като енергиен източник. Облекчава се обмяната на веществата, пектинът свързва и изнася от организма вредни вещества, повишава се работоспособността.
Приготвянето на домашна лютеница е дълъг и сложен ритуал, който може да отнеме цял ден. Задължителните съставки са печени белени пиперки, изварено натурално доматено пюре и печен патладжан. Когато печенето е на истински огън, те получават неповторим аромат.
След печенето, беленето и смилането на чушките, доматите и патладжана, приготвената от тях смес се вари на огън в дълбока тава. Необходимо е непрестанно бъркане с голяма дървена лъжица поне 3-4 часа. И в него е най-тънкият момент – огънят не трябва да е силен, за да не загори лютеницата, която постепенно се сгъстява. Кога се познава, че лютеницата е готова? Когато след прокарване на бъркалката започне да се образува пътечка по дъното на тавата. Тогава идва ред на овкусяването с добавянето на сол и захар. Малко преди свалянето от огъня се прибавят лютивите пиперки, ситно нарязаните магданоз и скилидки чесън и кимион. Накрая следва затваряне в буркани и стерилизация. Добре изварените консерви са годни за съхранение до три години.
Разбира се, домашната лютеница може да се приготвя в различни варианти, според индивидуалния вкус с прибавяне на лук, моркови, цели люти чушлета…
Истинската лютеница задължително трябва да се прави от българско доматено пюре.
